| ДОКЛАД ВЪРХУ ОБВИНЕНИЯТА В ОТНЕМАНЕ НА ОРГАНИ ОТ ПРАКТИКУВАЩИ ФАЛУН ГОНГ В КИТАЙ Дейвид Матас и Дейвид Килгор 6 юли 2006 г. Източник: http://investigation.go.saveinter.net/ Доклада може да се прочете и на адрес: http://davidkilgour.ca/ Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг в Китай (КРПФГ), неправителствена организация, регистрирана във Вашингтон, с клон в Отава, Канада, призова посредством писмо, датиращо от 24 май 2006 г., за нашето съдействие в разследването на твърденията, че държавни институции и длъжностни лица от правителството на Народна Република Китай са изземвали органи от живи практикуващи Фалун Гонг, убивайки практикуващите в процеса. Писмото е включено като приложение към този доклад. Много от приятелите на Китай, в това число и ние двамата, сме обезпокоени от тези твърдения. Имайки предвид сериозността им, както и собствените ни задължения към човешкото достойнство по цял свят, ние откликнахме на призива. Дейвид Матас е адвокат по имиграционните въпроси, бежанските дела и човешките права с частна практика в Уинипег. Той е активен деец в поощряването на зачитането на човешките права като автор, говорител и участник в няколко неправителствени организации за защита на човешките права. Дейвид Килгор е бивш парламентарен член и бивш държавен секретар на правителството на Канада за региона на Азия и Пасифика. Преди да стане член на парламента, той е бил върховен прокурор. Биографиите на двамата автори са добавени като приложения към този доклад. Ние проведохме разследването си независимо от КРПФГ, Асоциацията Фалун Дафа, всякакви други организации и други правителства. Направихме безуспешен опит за посещение в Китай, но бихме желали да идем, дори впоследствие, за да проведем втори етап от разследването, ако получаването на достъп до свидетелите и институциите се окаже възможно. Интервюирахме известен брой хора, изброени в приложение към този доклад, и прочетохме обширно всяка информация, свързана с доклада ни, която успяхме да получим. Не бяхме възнаградени за този доклад от никого, по-скоро изпълнихме задачата на доброволни начала. Съществуват твърдения, че практикуващи Фалун Гонг са жертва на отнемания на органи приживе из цял Китай. Обвинението е, че отнемането на органи е налагано на несклонни на това практикуващи Фалун Гонг на много и различни места, съобразно системна политика, в голям брой. Отнемането на органи е стъпка в трансплантациите на органи. Целта на отнемането на органи е да се осигурят органи за трансплантациите. Не е задължително трансплантациите да се извършват на същото място като отнемането на органи. Двете местонахождения са често различни, органите, иззети на едно място, са транспортирани до друго за извършването на трансплантацията. Твърденията също така посочват, че органите са изземвани от практикуващи, докато те са още живи. Практикуващите са убивани в процеса на операциите по отнемането на органи, или непосредствено след това. Тези операции са форма на убийство. И накрая, бяхме уведомени, че практикуващите, убити по този начин, са впоследствие кремирани. Не остава тяло, което да бъде прегледано и идентифицирано като източник на трансплант. Мисълта за съществуването на подобна практика, и особено под ръководството на правителството, в началото на 21-ви век, когато стойността на човешкия живот най-сетне започва да се радва на по-широкомащабно уважение, е крайно обезпокоителна. И така, когато един от първите свидетели пред камера, с които се срещнахме в хода на разследването - жена, която не практикува Фалун Гонг – заяви, че съпругът й, хирург, й е казал, че лично е отстранил роговиците на приблизително 2000 упоени затворници, последователи на Фалун Гонг, в североизточен Китай за период от две години преди октомври, 2003 (когато отказал да продължи), ние бяхме потресени. Много от нещата, с които се сблъскахме оттам насетне, описани в този доклад, са почти също толкова тревожни. Твърденията сами по себе си са и трудно доказуеми, и трудно оборими. Най-доброто доказателство за доказването на всяко едно твърдение са свидетелските показания. За това предполагаемо престъпление обаче вероятно няма да има никакви свидетелски показания. Хората, присъстващи на сцената на отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг, са или извършителите, или жертвите. Наблюдатели няма. Тъй като жертвите, съгласно твърденията, са убивани и кремирани, няма тяло, което да бъде намерено, нито пък аутопсия, която да бъде извършена. Няма оцелели жертви, които да разкажат какво им се е случило. Извършителите не са склонни да признаят неща, явяващи се престъпления срещу човечеството. Въпреки това, независимо че не получихме пълни признания, събрахме изненадваш брой признания чрез разследващи телефонни разговори. На местопрестъплението, ако престъпление е било извършено, не остават следи. Щом екстрахирането на органи приключи, операционната зала, в която то е било извършено, изглежда като всяка друга празна операционна зала. Затягането на контрола върху даването на сведения относно човешките права в Китай прави преценката на твърденията трудна. Китай за съжаление потиска репортерите и защитниците на човешките права. Няма свобода на словото. Тези, които докладват за нарушения на човешките права от вътрешността на страната са често хвърляни в затвора и понякога са обвинявани в издаване на държавни тайни. В този смисъл, мълчанието на неправителствените организации за защита на човешките права по въпроса за насилственото изземване на органи от практикуващи Фалун Гонг не ни казва нищо. На Международната комисия на Червения кръст не е позволено да посещава затворници в Китай. Нито на всяка друга организация, загрижена за човешките права на затворниците. Това също отрязва един потенциален път на доказателства. Китай няма достъп до информационното законодателство. Невъзможно е да получиш от китайското правителство информация за присажданията на органи – колко транспланта има, какъв е източникът на органите, колко се плаща за трансплантациите или къде отиват парите. Действително опитахме да посетим Китай за този доклад. Усилията ни останаха безплодни. Помолихме писмено за среща с посолството, за да обсъдим условията за влизане в страната. Писмото ни е добавено като приложение към този доклад. Молбата ни за среща бе приета. Но човекът, който се срещна с Дейвид Килгор, бе заинтересован единствено от отричането на твърденията, а не от планирането на нашата визита. Ние трябваше да разгледаме известен брой фактори и да определим дали те изграждат една цялостна картина, която да превърне твърденията в истинни или неистинни. Никой от тези елементи сам по себе сине потвърждава и не оборва твърденията. Заедно те обрисуват ситуацията. Много от фактите, които взехме под внимание, не представляват неопровержими доказателства на твърдението. Но ако те не съществуваха, това би спомогнало в голяма степен за оборването му. Комбинацията от тези фактори, особено когато те са толкова много на брой, превръща тези твърдения в правдоподобни, дори и ако всеки един от тях, сам по себе си, вероятно не би могъл да има този ефект. Докато всеки възможен елемент на опровержение, който успяхме да открием, не успява да опровергае твърденията, вероятността тези твърдения да са достоверни става значителна. Доказателствата могат да бъдат индуктивни или дедуктивни. Криминалното разследване обикновено работи по метода на дедукцията, сглобявайки отделни доказателства в единно цяло. Ограниченията, пред които бе изправено нашето разследване, наложиха жестоки рестрикции на този дедуктивен подход. Въпреки всичко, някои елементи, от които можехме да заключим какво се случва, бяха налични, и по-точно следователските телефонни разговори. Освен това използвахме и индуктивни разсъждения, работейки отзад напред и обратно. Ако твърденията не бяха истинни, как бихме могли да знаем, че не са истинни? Ако твърденията са верни, кои факти биха били в съгласие с тях? Кое би обяснило реалността на твърденията, ако същите са реални? Отговорите на този тип въпроси ни помогнаха да стигнем до нашите заключения. Взехме под внимание абсолютно всички елементи на доказателство и опровержение, които бяха и които биха могли да бъдат налице. Някои улики не доведоха до никъде. Но ние опитахме да ги следваме въпреки всичко. Китайската комунистическа партия (ККП) започва да гледа на Фалун Гонг като на заплаха към нейния монопол на идеологическата власт над Китай в края на 90-те. Тази доловена заплаха не доказва твърденията. И все пак, ако на Фалун Гонг не се гледаше като на заплаха над властта на ККП, твърденията биха загубили силата си. Фалун Гонг е основан в североизточен Китай през 1992 г. от Ли Хонгджъ. През 80-те години, Ли започва да практикува чигонг, вековна система от дихателни упражнения – понякога наричана „китайската йога” – за която се считало, че подобрява здравето и спомага за духовното израстване. Срещу чигонг във всичките му вариации започват репресии в цялата страна през 1949 г., след като ККП завзема властта в Пекин, но полицейската обстановка в държавата става по-малко тягостна през 80-те за всички форми на чигонг, включително и за Фалун Гонг. По това време Фалун Гонг е едва наскоро развит от Ли и включва елементи от конфуцианството, будизма и даоизма. В основата си той преподава медитационни методи посредством упражнения, които имат за цел да подобрят физическото и духовното здраве. Движението не е политическо и последователите му се стремят да се придържат към истинност, търпимост и доброта, независимо от расовите, национални и културни различия. Насилието е недопустимо за последователите на Фалун Гонг. Ли регистрира своето движение пред правителствената Асоциация за проучване на чигонг и в средата на 90-те заявява, че има приблизително 60 млн. практикуващи. Самото Министерство на спорта към китайското правителство изчислява през 1999 г., че съществуват 70 млн. последователи. Според книгата на проф. Мария Хсиа Чан, „Фалун Гонг”, издадена от Университета в Йейл през 2004, „Според сведенията, хората на средна възраст и тези от средната класа съставляват основната част от последователите [на Фалун Гонг], въпреки че в редиците му също така се включват ученици и възрастни хора, както и селяни. Те са с всевъзможни професии: учители, лекари, войници, кадри на ККП, дипломати в чужди държави и други правителствени длъжностни лица. Още повече, има данни, че сред последователите на Майстор Ли са и съпругите и членовете на семействата на някои от най-висшите чиновници на Китай, в това число президента Дзян, премиера Жу и длъжностни лица от Държавния съвет, екзекутивния филиал на правителството.”[1] Фалун Гонг е част от избухналата религиозна дейност в Китай от 80-те години насам като „част от пост-маоисткия ‘духовен вакуум’ на Китай и намаляването на партийния идеологически контрол над обществото…” [2] Широкообхватната притегателна сила на Фалун Гонг е отчасти базирана на неговата задача да интегрира съвременната наука с китайските традиции. Преди забраната на Фалун Гонг през юли, 1999 г., неговите последователи се събират редовно в многобройни градове на Китай, за да правят своите упражнения. Както Чан отбелязва, само в Пекин е имало над 2000 места за практика. Премиерът на Китай например, добавя тя, изглеждал доволен от нарастващата популярност на движението на Ли, тъй като положителните му социални последици включвали намаляването на медицинските разноски за практикуващите, които често били здрави. Самият президент Дзян според сведенията започва да се занимава с чигонг през 1992, поканвайки член на Жон Гон, група с заявени 38 млн. члена по онова време, да лекува артрита му и болките му във врата (до началото на 2000 г. обаче, китайското правителство забранява Фалун Гонг, заклеймявайки го като „зла секта” и прогонва лидера му извън Китай.). 1 Личната конфронтация на Дзян с Фалун Гонг започва да се развива през 1996, заключават Чан и много други наблюдатели, когато книгата на Ли, „Завъртането на колелото на Закона”, е продадена в почти милион копия в Китай. Това алармира неспокойните лидери на партията, включително и Дзян, за нарастващата популярност на движението. Страхувайки се от възможността от политически бунт срещу правителството, те забраняват продажбата на „Китайски Фалун Гонг” и други публикации и насърчават недоволни поддръжници да обвиняват Ли в кражба от обществеността. Чан отбелязва: „Усещайки, че той и [Фалун Гонг] са изпаднали в немилост – и според сведенията, под натиска на властите – Ли емигрира в САЩ в началото на 1998, където оттогава е придобил постоянно местожителство.” 1 Ненасилствената фаза на кампанията продължава до май 1998, когато правителствен телевизионен репортер се отнася към Фалун Гонг като „суеверие”. Според проучването на Чан, това довежда до петиция до Дзян от около 100 души, оттеглили се от партията, правителството и армията, настояващи безуспешно за легализирането му. По-късно партията публикува статия в списание („Наука и технология за младежта”), в която Фалун Гонг е изтъкнат като суеверие и риск за здравето, тъй като практикуващите биха могли да откажат конвенционното медицинско лечение при сериозни заболявания. Голям брой последователи на Фалун Гонг протестират мирно срещу съдържанието на статията пред офиса на редактора в Тянжин. Когато в резултат на това започват арести и бой от страна на полицията, се организира друг акт на протест в столицата на страната. 1 На 25 април, 1999, между 10 000 и 16 000 обикновени китайски граждани се събират от сутрин до късно вечер пред щаба на ККП в Джоннанхай, в съседство със Забранения град на Пекин. Сред участниците са интелектуалци, правителствени чиновници и членове на партията. Протестът е мълчалив; няма плакати и нито един политически лозунг или предизвикателна мисъл не са изречени. Чан: „В деня на демонстрацията (Дзян) помоли да бъде повозен из Джоннанхай в лимузината си и се взираше в тълпата през тъмните прозорци. Тази нощ, явно разтревожен от демонстрацията, той писа до Политбюро, за да увери своите колеги във вярата си, че „Марксизмът може да триумфира над Фалун Гонг”. 1 Половинвековната монополна власт на ККП в Китай се оказва внезапно, според преценката на тогавашния й лидер, в смъртна опасност. Дейвид Оунби, директор на Центъра за източноазиатски проучвания към Монреалския университет и специалист по съвременна китайска история, пише откровено за събитията от средата на 2001 г. и преди нея в документ, подготвен пет години по-рано за Канадския институт по международни отношения. 2 Оунби отбелязва,че „привидно доброто естество на Фалун Гонг в Северна Америка и очевидно „злият” му характер в Китай биха могли да накарат канадците, които са загрижени за човешките права, да погледнат много сериозно на делото срещу Фалун Гонг в Китай” Въпреки че китайските лидери се отнасят към Фалун Гонг като към „култ”, Оунби отбелязва, че „в тяхната практика в Канада и САЩ има твърде малко неща в подкрепа на идеята, че групата е „култ” в общоприетия смисъл на думата. Делото на китайското правителство срещу Фалун Гонг като „култ” не може да бъде убедително, освен ако правителството не позволи потвърждение от трета страна относно твърденията за злоупотребите на Фалун Гонг в Китай. Китай е реагирал главно от страх пред възможността на Фалун Гонг да мобилизира последователите си…” Ако събирането на органи от практикуващи Фалун Гонг бе широкоразпространено в Китай, човек би очаквал някаква правителствена политика, довеждаща до този ефект. При все това, секретността на формулирането на политиката в Китай не ни позволява да определим дали подобна политика съществува. Въпреки това, действително знаем, че преследването на Фалун Гонг съществува като официална политика. Има няколко много силни политически изявления, добавени като приложения към този доклад, направени от правителството на Китай и Китайската комунистическа партия, призоваващи към преследването на Фалун Гонг, включително и към физическо преследване. Изявленията са в съгласие с твърденията, които чухме. Според Ли Байген, тогавашен заместник-директор на Общинското планово бюро на Пекин, който присъстваше на срещата, през 1999 г. тримата мъже, оглавяващи Управление 610, свикали над 3000 длъжностни лица във Великата зала на народа в столицата, за да обсъдят кампанията срещу Фалун Гонг, която по онова време не вървяла добре. Демонстрациите в столицата продължавали. Началникът на Управление 610, Ли Ланчин, устно оповестил новата правителствена политика срещу движението: „съсипване на репутациите им, финансовото им разоряване и физическото им унищожение”. Изглежда, че точно след тази среща смъртните случаи на последователи [на Фалун Гонг] в ръцете на полицията започват да се регистрират като самоубийства. Бяхме уведомени от практикуващи Фалун Гонг в Канада, че на много от практикуващите в Китай е било казано от изпълнители на закона в различни части на Китай, че „смъртта на практикуващи Фалун Гонг се брои за самоубийство и те ще бъдат кремирани незабавно”. Практикуващите Фалун Гонг в Китай са лишени от човешки права и на думи, и на дела. Политическите директиви са съчетани с широкообхватно подстрекаване на обществото, както за да се оправдае политиката на преследване, така и за да се наберат участници и да се предотврати опозицията. Този вид набор от методи, насочен срещу определена група, се е превърнал и в предвестника, и в отличителния белег на жестоко потъпкване на човешките права, насочени срещу групата. Според Амнести Интърнешънъл, китайското правителство е възприело три стратегии за потъпкването на Фалун Гонг: насилие срещу практикуващи, които отказват да се отрекат от убежденията си; „промиване на съзнанията”, за да се принудят всички известни практикуващи да изоставят Фалун Гонг и да се отрекат от него, и по-ефективна медийна кампания, която да настрои общественото мнение срещу Фалун Гонг.[3] Медийната кампания изтъква инцидент от 23 януари 2001 г., когато петима души, обявени от правителството за практикуващи Фалун Гонг, включително и 12-годишно момиче и неговата майка, умишлено се самозапалват на площад Тянанмън. Държавната медия нееднократно излъчва шокиращи кадри на горящото тяло на момичето и материал, целящ да дискре |