Група полицаи нападат практикуващи Фалун Гонг на площад “Тянанмън”.Историята се разкрива

20 юли 1999 г., в ранните часове, зад завесата на тъмната нощ, китайски въоръжени полицаи, водени от тогавашния управник Цзян Цзъмин, започват национална кампания на арести на практикуващи Фалун Гонг, бързо прерастваща в насилствено потисничество над 100 милиона невинни граждани.

Никой по онова време – нито потиснатите, нито потисникът – са вярвали, че преследването може да трае дълго. От гледна точка на практикуващите Фалун Гонг преследването трябва да е резултат на недоразумение. Малко над три месеца по-късно, на 25 април, премиерът Джу Ронджъ, се среща с представители на практикуващите Фалун Гонг и ги уверява, че имат право да практикуват Фалун Гонг. На 14 юни правителствен говорител обявява, че правителството никога не е забранявало практиката Фалун Гонг и че хората имат право да практикуват. Как едно правителство би могло да преобърне позицията си толкова бързо?

Още по-важно, практикуващите Фалун Гонг не могат и да си помислят за наличие на каквато и да е разумна причина за преследването. Фалун Гонг само учи хората да следват принципите Истина-Доброта-Търпение, за да подобрят моралните и умствените си качества, и практикуват пет комплекса медитативни упражнения, за да подобрят физическото си състояние. Властите са напълно наясно с положителното влияние на Фалун Гонг в обществото; Новина на US News от февруари 1999 г. и статия на World Report цитират служител на Националния комитет на спорта, който заявява, че Фалун Гонг спестява 100 милиарда юана за здравеопазване за 100-те милиона души, практикуващи Фалун Гонг. Една трета от 60-те милиона членове на китайската комунистическа партия (ККП) и голям брой високопоставени служители са практикуващи Фалун Гонг. Как е възможно правителство да се обърне срещу собствените поддръжници?

За ККП преследването означава бързо убийство. Самият Цзян например, твърди: „Просто не вярвам, че нашата комунистическа партия не може да победи Фалун Гонг."

Режимът има всички причини да е уверен в себе си. За няколко месеца агенти на държавна сигурност притискат практикуващи Фалун Гонг, за които се смята, че са „лидери", и пропагандната му машина подготвя потенциални фабрикации, за да оклевети Фалун Гонг и да настрои общественото мнение срещу него. В толкова много предишни кампании на преследване само тези две стъпки са достатъчни, за да счупят гръбнака на коя да е група-жертва.

На 7 май 2004 г. в трудовия лагер “Лоншан”, двама полицаи оковали г-ца Гао Ронрон ( на снимката) към радиатор и я удряли с електрошокови палки цели седем часа, в резултат на което лицето й било силно обгоряно. Тази снимка е направена десет дни по-късно. Г-ца Гао изпратила снимката на уебсайтове в чужбина. Когато от комунистическия режим научили за това, обявили издирването й във всички полицейски бюлетини. Изтезавали я до смърт на 16 юни 2005 г.Режимът командва най-мощната машина за репресии в света; най-многобройната армия, въоръжена полиция, полицейски сили за запазване на обществения ред и система от центрове за арестанти/трудови лагери. Тази добре смазана машина е натрупала най-солидния опит и умения в контролирането на хорските умове, в диктат на общественото поведение и в унищожаването на групите, които не се подчиняват. Освен това режимът успява да постигне победа, която никой потисник не е успял да постигне досега: примамване на мълчаливото съгласие на света към повтарящите се злоупотреби с човешките права, чрез икономически ползи. Почти изглежда, че няма спиране на това, което режимът иска да направи.

Арогантността на режима е толкова огромна, че ККП се отклонява от обичайната си практика на заклеймяване на политическите кампании на преследване като „вътрешни работи" за отклоняване на международното внимание, и вместо това смело раздухва новите си репресии зад граница и дори иска от Интерпол да задържи и екстрадира основателя на Фалун Гонг. Със същата увереност ККП се зарича „напълно да разреши проблема с Фалун Гонг" за три месеца. Някои експерти по темата за Китай и международни наблюдатели мислят, че на правителството ще е достатъчна една седмица.

Докато историята се развива, това, което изглежда като неуравновесена атака, прераства в борба на мира срещу насилието, на истината срещу лъжите, и на съвестта срещу злото.

Няма съмнение относно жестокостта на потисника. През първите пет години на преследването ККП е способна да сложи теглото на цялото общество върху практикуващите Фалун Гонг. Всеки елемент на обществото, от министерствата до съседите, са настроени срещу Фалун Гонг. Практикуващите са принудени да се отказват от убежденията си, или са уволнявани от работа, изключвани от училище, лишавани от бизнес разрешителните си, прогонвани от домовете си и лишавани от пенсия.

Също няма съмнение за бруталността на режима. Онези, които отказват да се подчинят на политическия и социален натиск са арестувани, подлагани на промиване на съзнанието, изтезавани и убивани. Милиони, милиони практикуващи Фалун Гонг, от малки деца до бременни жени и възрастни, са арестувани и тормозени. Хиляди са измъчвани до смърт, докато безброй други просто са изчезнали. Най-шокиращото е, че най-малко в един таен концлагер са отнемали жизненоважни органи от хиляди практикуващи Фалун Гонг. Предвид информационната блокада, с която режимът пази скрита пълната картина, обхватът и сериозността на зверствата са трудни за оценка.

Китайци научават истината за Фалун Гонг и за преследването, практикуващите раздават листовки на много обществени места.Изправени пред крайна несправедливост, пред злостни мъчения и убийства, практикуващите Фалун Гонг остават абсолютно мирни. Те остават мирни, когато са изправени пред полицейски побой; остават мирни към затворници, които са принудени от полицията да станат мъчители. Те прилагат на практика учението на Фалун Гонг за „не удряй, когато те нападат, не отговаряй, когато те обидят." Само праведните хора владеят силата на не-насилието. Подобна морална сила не е демонстрирана от един или двама, а от всички практикуващи Фалун Гонг. Огромната им толерантност и праведност докосват много хора, включително мъчителите.

Докато се извършва преследването, комунистическият режим също започва широкомащабна кампания на дезинформация с цел демонизиране на Фалун Гонг, за подстрекаване на омраза и за оказване натиск върху практикуващите Фалун Гонг. Пропагандната машина на ККП наводнява печатната преса и ефира с най-долни лъжи и фабрикации, твърдейки, че Фалун Гонг проповядва идването на края на света и че поощрява самоубийството, че режимът е заплашил практикуващите Фалун Гонг „както майка заплашва дъщеря си", че е спечелил „решителна победа и че успешно е трансформирал 98% от практикуващите Фалун Гонг." През 2001 г. режимът дори инсценира самозапалване на петима души на площад Тянанмън и както Нерон прехвърля вината за опожаряването на Рим на християните, режимът обвинява Фалун Гонг за инцидента. Мощната пропаганда отравя много хора, за да мразят Фалун Гонг и да участват в преследването.

С огромна доброта към онези, които са под влияние на отровните лъжи, практикуващите Фалун Гонг упорстват в това, което китайският език описва като „разясняване на истината", чрез което те информират хората за фактите относно Фалун Гонг и ги пробуждат за преследването, което е изцяло основано на лъжи. В началото малко хора слушат и дори предават практикуващи на властите. Постепенно, хората започват да слушат. Докато научават за ужасяващите изтезания и проглеждат през лъжите на ККП, те започват да се отдалечават от преследването. ККП повече не може да мобилизира обществото да помага в преследването. Все повече хора започват да подкрепят практикуващите Фалун Гонг и им помагат да разпространяват истината.

За първи път ККП е принудена да ограничи пропагандната си машина; да продължи клеветническата си кампания срещу Фалун Гонг само би предало посланието, че Фалун Гонг все още се държи в Китай и че практикуващите Фалун Гонг са все още силни. За първи път в дългата си история на диктатура ККП е принудена да направи преследването прикрито и да спре твърденията за „решителна победа".

Режимът обаче не може да спре обръщането на прилива. Преследването на Фалун Гонг цялостно изобличава деспотичната природа на ККП. В същото време смелостта на практикуващите Фалун Гонг пробужда съвестта на хората. Много, много хора се отказват от членството си в ККП и се оттеглят от свързаните с ККП организации в знак на възвръщане на своята съвест. До декември 2007 г. почти 30 милиона души са оттеглили принадлежността си към ККП, и техният брой нараства бързо.

Това противопоставяне на насилственото преследване чрез разясняване на истината и пробуждане на съвестта на хората е невиждано. Стоманената воля, демонстрирана от практикуващите Фалун Гонг и огромните жертви, извършени от тях са това, което китайският език описва като „разтърсване на небесата и развълнуване на боговете." Когато тази страница от историята бъде обърната, няма да има съмнение, че историците, писателите и учените за поколения напред ще се връщат многократно към епичната история, която се разиграва днес

Откъс от книгата "Фалун Гонг – последната опора на човечеството"