Дейвид Килгор на пресконференция в Канада на 31 януари 2012 г. по повод писмо адресирано до министър-председателя на Канада, Стивън Харпър, в което апелира да се спре износа на стоки от Китай, които са създадени чрез робски труд. (clearwisdom.net)Бившият канадски държавен секретар за Азиатско-тихоокеанския регион Дейвид Килгор и международният правозащитен адвокат Дейвид Матас, съвместно писаха до канадския министър председател Стивън Харпър на 31 януари 2012 г., като го призоваваха да поиска от правителството на Китай, да спре износа на продукти за Канада, произведени с робски труд. Това писмо беше изпратено до премиера преди отпътуването му за официална визита в Китай.

В писмото се посочва, че „последователите на Фалун Гонг представляват поне половината от официалните 250 000 затворници в държавните лагери за превъзпитание." „Китайските центрове за задържане не са само лагери за принудителен труд. Те са и огромни банки за (човешки) органи, които биват отнемани насилствено."

В писмото се казва още: „Призоваваме Ви да поискате от китайското правителство да спре износа на стоки към Канада, произведени с робски труд, и да затвори мрежата от трудови лагери в Китай. Молим Ви да предложите подписването на споразумение с Китай с цел гарантиране изпълнението на гореспоменатите действия."

„Принудителният труд в Китай се използва системно във всичките му форми от институциите за лишаване от свобода – затвори в които се помещават осъдени престъпници, административно задържаните, които все още не са осъдени, и превъзпитателните трудови лагери. Декларация на Международната Организация на Труда (МОТ) от 1998 г. задължава всичките държави-членки, между които е и Китай, да премахнат принудителния труд. Правителството на Китай докладва пред МОТ, че конституцията на държавата забранява принудителния труд, и че има национална политика за премахване на всички форми на принудителен труд."

Китайската комунистическа партия (ККП), обаче, не спазва обещанието си. В писмото се посочвало: „И все пак, принудителния труд сред задържаните, не е злоупотреба с китайското законодателство. Това е самият закон. В член 58 от китайският закон за затворите се предвижда, че в местата за лишаване от свобода, може да се наказва затворник, който е дееспособен, но отказва да работи."

„САЩ подписа меморандум за разбирателство с Китай през 1992 г. които задължава китайското правителство, да гарантира, че продукти създадени чрез принудителен труд, не се изнасят за САЩ. А през 1994 г. САЩ подписват декларация за сътрудничество с Китай, която разрешава на американски длъжностни лица да получат достъп до китайските производствени съоръжения, за които се подозира, че изнасят продукти създадени чрез принудителен труд. В доклада си пред Конгреса за 2008 г., комисията за икономическите взаимоотношения между САЩ и Китай и комисията за преглед на сигурността пише, че „Китайското правителство не се съобразява с ангажиментите си от договорите подписани през 1992 г. и 1994 г., правейки невъзможно американските длъжностни лица да проведат пълноценни и полезни разследвания по тези въпроси."

„Повечето от хората задържани в китайските трудови лагери, са последователи на духовната практика за самоусъвършенстване на духа и тялото, Фалун Гонг (известен още и като Фалун Дафа), практика която комунистическата партия забранява през 1999 г. от страх, че идеологическото господство на партията е застрашено от популярността на тази духовна практика. В доклада на Държавния департамент на САЩ за Китай от 2005 г. се посочва, че има стотици центрове за лишаване от свобода, и 340 лагера, в които се превъзпитава чрез труд, като само те имат капацитет от около 300 000 души. Държавния департамент на САЩ в доклад от 2008 г. заявява: „Някой чуждестранни наблюдатели оценяват, че поне половината от  250 000 души, официално регистрирани затворници в лагерите за трудово превъзпитаване, са практикуващи Фалун Гонг."

„Официалните данни, не са пълната статистика за хората в центровете за лишаване от свобода. Неофициалните данни сочат, че има 1200 принудителни трудови лагери, с над два милиона затворници."

„В два доклада от 2006 г. и 2007 г., както и книга издадена през 2009 г. със заглавието „Кървава реколта", стигаме до заключението, че десетки хиляди практикуващи Фалун Гонг, са избити заради техните органи, които се продават за трансплантация. Китайските институции за лишаване от свобода, не са само лагери за принудителен труд. Те са също и огромни банки за насилствено донорство."

В писмото се заключвало: „Вносът на стоки трябва да отговаря, както на икономическите условия, така и на моралните. Търговската мисия на комунистическа държава, която изнася продукти, които са създадени чрез робски труд и подбиват цените на пазара, трябва да направи повече от това, да осигури добри сделки на Канада. Мисията трябва да направи каквото може, за да сложи край на ужасяващата практика да се използва робски труд в Китай."

По време на конференцията, три жертви на преследването на Фалун Гонг: Лин Мингли, Хи Лиджи и Джанг Тяншяо разказаха за преживяното в Китай.

Лин е арестуван четири пъти от ККП. По време на своите шест години по трудовите лагери в Шанхай, той е бил подлаган на мъчения, промиване на съзнанието, както и много тежък физически труд, който понякога стигал до 16 часа на ден.

Хи Лиджи е лишаван от свобода в продължение на три години и половина, заради това, че разяснявал фактите относно Фалун Гонг. Той е преживял много мъчения и робски труд в затвора „Тянжин Чадян". Лиджи също споделил: „Бяхме принудени да работим по над десет часа на ден, да копаем канавки, да засаждаме дървета и други. Бях толкова уморен, че не можех да стоя прав. А и не можех да спя заради болката. В много случай, бяхме оставяни да гладуваме, или ни даваха най-гадната храна." Едно от нещата които Лиджи правил докато бил задържан, било да шие футболни топки, които били за износ за Корея. Той споделил: „Ръцете ми често бяха ранени от шилото с което се шият топките".

В деня на пресконференцията, стотици практикуващи Фалун Гонг от Торонто, Монреал, Ватерло и Оттава, събираха подписи пред сградата на парламента. Те направиха петте медитативни упражнения на практиката и напомниха на добродушните канадци, за преследването в Китай, извършвано през последните 12 години. Те призоваха министър-председателя, да повдигне въпроса за преследването пред китайското правителство, и да поиска освобождаването на практикуващите Фалун Гонг, включително и единадесет члена на семейства на канадски практикуващи.

По: http://www.clearwisdom.net/html/articles/2012/2/5/131168.html