нано технология

Намерените, през 1991 г. по бреговете на уралските реки Кожим, Нарада и Балбаня, артефакти във формата на микроскопични спираловидни детайли, предизвикаха дебати, които продължават и до днес. Мистериозните микроскопични фрагменти предполагат наличието на култура, способна да развие нанотехнологии преди 300 000 години.

Въпросните спираловидни фрагменти са намерени по време на геологични проучвания, свързани с добива на злато в Урал. Те наподобяват бобини, спирали, дръжки на микроскопични инструменти, както и други, неидентифицирани компоненти.

Според доклад на Руската академия на науките в Сиктивкар, най-едрите от намерените предмети са направени предимно от мед, докато по-малките са направени от волфрам и молибден.

Най-голямата находка достига размер 3 сантиметра, а най-малката едва 0,00025 см, като много от тях спазват пропорциите на т.нар. „златно сечение“ (златното сечение е това, при което съотношението на по-малкия сегмент към по-големия е същото, както на по-големия сегмент към сумата от двата сегмента – бел.пр.). Размерът на находките предполага, че са изкуствено създадени, а не естествено съществуващи метални фрагменти. В действителност, те силно напомнят на подобни миниатюрни компоненти, използвани в съвременните нанотехнологии.

Твърденията на някои скептици са, че миниатюрните фрагмени са отломки от ракетните тестове, провеждани на близкия космодрум в Плисецк. Според доклада на Московския научен институт обаче, артефактите са твърде древни, за да бъдат предмет на съвременното производство.

В доклад от 1996 г. д-р Е. В. Матвеева от Централния научноизследователски отдел по геология и разработка на благородни метали в Москва твърди, че компонентите имат технологичен произход, въпреки че датират отпреди хиляди години.

Всичките са намерени на дълбочина между 3 и 12 метра, в геологичен слой на възраст между 20 000 и 318 000 години.

Как е възможно древните да произведат такива малки обекти и за какво са ги използвали? Някои предполагат, че спираловидните фрагменти са доказателство, че човешката раса е притежавала високоразвито технологично ниво по време на плейстоценната ера, докато други твърдят, че находките са дело на извънземни.

Въпросните артефакти са изследвани в четири независими лаборатории в Хелзинки, Санкт Петербург и Москва. Въпреки това, по-нататъшните проучвания в тази област спират през 1999 г. след смъртта на д-р Йоханес Фибег - водещ изследовател по находките.

В рубриката „Отвъд науката“ разглеждаме явления и изследвания, свързани с феномени и теории, които поставят предизвикателства пред традиционната наука. Рубриката се задълбочава в идеи, които стимулират въображението и представят нови перспективи. Можете да споделите мнението си по тези, понякога спорни, теми в секцията за коментари под статията. „Неуместен артефакт“ е термин, който служи за название на праисторически обекти, намерени на различни места по света, които показват напреднало технологично ниво, несъответстващо на историческия период, в който са създадени. „Неуместните артефакти“ често озадачават консервативния научен свят, доставят удовлетворение на авантюристичните изследователи, отворени към алтернативни теории и предизвикват оживени спорове.

 

Всички текстове публикувани на уебсайт www.falun-bg.info са собственост на www.falun-bg.info и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните му права". Информацията, включително текстове, могат да бъдат използвани и копирани без изрично писмено разрешение, при поставяне на активен линк към статията в уебсайт www.falun-bg.info. Подробна информация: Общи условия за използване на сайта.


 

Този уебсайт използва cookies