България почете жертвите на комунизма за пета поредна година на 1 февруари 2015 г. Идеята за това честване бе на президентите д-р Желю Желев и Петър Стоянов, и подкрепена от държавния глава Росен Плевнелиев.
За 45 години комунистическо управление в България (1944-1989 г.) над 300 000 българи стават жертви на режима, хиляди са убити без съд и присъда, изчезват безследно и биват подлагани на нечовешки мъчения в десетките лагери на смъртта.
Терорът на комунизма елиминира свободния дух, изличи традиционните ценности, вярвания и култура, и забрани всякаква форма на частна собственост и предприемачество.
В световен мащаб комунизмът е отнел живота на над 100 милиона души за по-малко от 100 години от избухването на болшевишката революция в Русия през 1917 г. Жертвите на комунизма са повече от тези през Първата и Втората световни войни, взети заедно.
Благодарение на събитията около падането на Берлинската стена през 1989 г., България успя да се отскубне от смъртоносната хватка на комунизма и да се включи в редиците на свободните и демократични държави.
(Аудио новини: Представят книга за комунизма по БНР)
Жертвите на комунизма в Китай
В Китай обаче комунизмът е все още реалност и продължава да взима жертви.
Според "Черната книга на комунизма", за 48 години управление (1949-1997 г.) на китайската комунистическа партия (ККП), 65 милиона китайци са изгубили живота си от неестествена смърт.
Милиони животи са погубени в десетки политически кампании като Големия скок напред, Поземлената реформа и Културната революция.
Една от последните кампании на партията е преследването на духовната практика за усъвършенстване на духа и тялото Фалун Гонг. От страх за властта си и заради огромната популярност на практиката, ККП се опълчи срещу близо 100 милиона мирни граждани на Китай, следващи принципите Истинност, Доброта и Търпение, с цел да ги елиминира.
Над 3 000 са официално документираните смъртни случаи на последователи на Фалун Гонг от началото на репресиите през 1999 г. Има причини да се смята, че истинският брой на жертвите е в десетки пъти по-голям.
През 2006 г. международният доклад "Кървава реколта" потвърди, че между 2000 и 2005 г. над 41 500 практикуващи Фалун Гонг може да са били убити с цел изземване на органите им и продажбата им на пациенти, нуждаещи се от трансплантация.
Според разследващия журналист Итън Гутман, жертвите на този нов вид геноцид в Китай са 65 000 последователи на Фалун Гонг в периода 2000-2008 г. Този геноцид продължава и днес.
Комунизмът в Китай си отива?
През ноември 2004 г. китайскоезичната медия Да Джи Юан (в превод Епохални Времена) публикува серия уводни статии със заглавие "Девет коментара за комунистическата партия".
Статиите правят аналитичен преглед на историята, методите, кампаниите и ценностите на ККП.
Публикацията на "Деветте коментара" води до лавина от писмени декларации на китайци, които осъждат ККП и обявяват прекратяване на членство в партията и дъщерните ѝ организации.
Така се ражда движението Туейдан. Туейдан на китайски означава напускане на комунистическата партия.
Досега над 190 милиона китайци са оттеглили членство в комунистическата партия, комунистическата Младежка лига и Младите пионери. 40 милиона китайци са напуснали ККП през 2014 г.
Според експерти, Туейдан предоставя възможност Китай да премине по мирен начин от тоталитарна и комунистическа държава към страна със свободно и демократично управление.
Успоредно с Туейдан, на политическата сцена в Китай текат събития, които също предвещават края на комунистическата партия.
През последните две години настоящият държавен глава Си Дзинпин става най-силният китайски лидер след Дън Сяопин и Мао Дзедун. Си всява ужас сред партийните редици с безмилостна кампания за борба с корупцията. В нея мишени са приближени на досегашните комунистически лидери Ху Дзинтао и Дзян Дзъмин, инициатор на преследването на Фалун Гонг.
Според експерти по китайска политика, цитирани в статия на Уолстрийт Джърнъл от 29 януари 2015 г., "китайците никога не са били по-уплашени от времето на кръвопролитията на площад 'Тиенанмън' през 1989 г." Причините са засилено наблюдение, разследвания и арести.
Друг експерт, цитиран в същия журналистически материал казва: "Не мога да дам точна дата за падането на ККП, но тя определено е навлязла в последния си период."
Според Уолстрийт Джърнъл, кампанията на Си срещу корупцията едва ли ще е от значение, след като партийният цинизъм е достигнал своята връхна точка. Затова е важно Западът да се позиционира правилно относно бъдещето на Китай.
"Време е Западът да покаже морален ангажимент към развитието на Китай. Десетилетия на официално сътрудничество не са допринесли особено за промяна в поведението на лидерите на Китай."
"Западът трябва да промени подхода си към Китай. Надеждите за зряло сътрудничество бяха подкопани от несъгласия за икономика и сигурност. Подкрепата на Пекин към агресивни играчи като Северна Корея и Иран, както и репресии срещу собствени граждани, не оставят каквото и да било съмнение за природата на режима."
"Последният период на ККП в Китай може да не отнеме години. Заставането на правилната страна на историята, независимо колко объркана може да се окаже, е правилният и мъдър ход."
