Нов документален филм разглежда твърденията, че Китай отнема органи от живи и мъртви затворници на съвестта, използвани в процъфтяващата трансплантационна индустрия.

Може да сте ги виждали да раздават информационни материали на малки групи по градските улици. Могат да се видят да изпълняват бавни, подобни на Тай Чи упражнения вече 13 години, 24 часа от денонощието в Лондон или пред главната щаб квартира на Обединените нации в Ню Йорк. Спокойствието, което излъчват е в рязък контраст със снимките в материалите, които раздават: ужасни рани и окървавени тела. „Спрете отнемането на органи в Китай“ може да се прочете на техните банери.

Това са практикуващи Фалун Гонг, духовна група в Китай. Те твърдят, че китайското правителство ги измъчва и отнема техните органи, и искат да знаят защо никой не им обръща внимание.

Нов документален филм търси да разкрие защо света си затваря очите пред постоянните твърдения, че Китай произволно хвърля в затвори и трудови лагери практикуващите Фалун Гонг, подлага ги на изтезания, често до смърт, и използва органите им в незаконна търговия.

„Трудно за вярване“ разследва твърденията, че китайското правителство отнема органи от затворници на съвестта, докато те са още живи. Основният му фокус обаче е защо останалата част от света все още стои безучастна, изправена пред множество неоспорими доказателства на тези твърдения. Така филма достига до заключението, че злоупотребите срещу Фалун Гонг са толкова нечувани и брутални, че са трудни за възприемане от повечето хора.

Документалният филм се излъчва по американския канал PBS и бе предоставен за гледане безплатно онлайн за една седмица. Неговата премиера бе насрочена да съвпадне с гостуването на китайския президент Си Дзинпин в САЩ и обръщението му към Обединените нации. Хиляди привърженици на Фалун Гонг излязоха по улиците по време на визитата на Си в Сиатъл, за да протестират срещу преследването и отнемането на органи.

Фалун Гонг е представен през 1992 г. по време на върха на популярност на чигонг практиките в Китай. Наблягащ на медитация, карма и духовни напътствия, Фалун Гонг бързо набира популярност. За седем години практиката събира 100 милиона последователи.

Страхувайки се от многочислеността на тези хора, правителството обявява Фалун Гонг за опасен култ, забранява го и през 1999 г. започва безмилостно преследване, което продължава и до днес.

„Трудно за вярване“ се фокусира върху разследването на писателя и китайски анализатор Итън Гутман, както и на разследващ екип от Канада, международни специалисти по медицинска етика и бивши затворници, практикуващи Фалун Гонг.

Гутман, бивш член на консервативната „Фондация за защита на демокрацията“ специализира в Китай и лично присъства при началото на преследването в края на 90-те. Той смята, че между половин и един милион практикуващи Фалун Гонг са задържани във всеки един момент. След като интервюира бивши затворници, той пресмята, че 65 000 практикуващи Фалун Гонг са убити заради органите им между 2000 г. и 2008 г.

Гутман се сблъсква с твърденията за отнемане на органи при интервюта с практикуващи Фалун Гонг, успели да напуснат Китай след като са били държани в трудови лагери. Той бил поразен от на пръв поглед дребен детайл в показанията им – медицински прегледи. Според него, прегледитея които те описали, не проверявали физическото им състояние, а техните вътрешни органи. Те му разказали за тестове на бели дробове, бъбреци и очни ябълки. „Полазиха ме студени тръпки“ спомня си той. „Помислих си: Боже мой, това е истина!“

Гутман разказва как представял своите разкрития на конференция в Лондон, когато един от присъстващите се изправил и обявил, че е участвал в отнемането на органи.

Според показанията на д-р Енвър Тоти, бивш хирург от Синдзян, Китай, през 1994 г. той бил помолен от управата на болницата, за която работел, да събере мобилен хирургически екип. Тоти твърди, че бил закаран на място за екзекуция, където му било наредено да премахне органите от жив човек, който нямал смъртоносни рани. Ръководителят, който го придружавал, го инструктирал да не говори за случилото се, и той не смятал извършеното за престъпление, докато не напуснал Китай. „Сигурен съм, че такъв вид неща са се случвали и преди в Синдзян“, заявява Тоти във филма. Други лекари, напуснали Китай, също твърдят, че са извършвали подобни процедури върху мъртви затворници.

През 1984 г. Китай приема регулация, която позволява органи да бъдат изземани от мъртви затворници. Директорът на Комисията за донорство на органи в Китай и бивш заместник-министър на здравеопазването писа в статия за медицинското списание „The Lancet“ през 2012 г., че 90 процента от органите, използвани при трансплантации в Китай, са били от екзекутирани затворници. Но докато 2,400 затворници са екзекутирани в Китай през 2013 г., според приблизителна оценка на режима близо 10,000 операции са провеждани всяка година. В края на 2014 г. правителството в Китай обеща да започне постепенното спиране на използването на органи от екзекутирани затворници.

Когато канадският защитник на човешките права Дейвид Матас започва разследването на трансплантациите на органи през 2006 г., той открива, че „обема на трансплантациите се е увеличил значително след началото на преследването на Фалун Гонг“. Негов доклад, направен заедно с бившия държавен секретар на Канада, Дейвид Килгор, заключва че между 2000 г. и 2005 г. 60 000 трансплантации на органи са извършени в Китай. Те открили, че действителния брой на екзекутирани затворници е значително по-малък и не могли да намерят добро обяснение за източника на останалите органи, използвани при трансплантации. Двамата също откриват, че приходите от отнемането на органи са огромни, като всеки орган струва десетки хиляди – болниците взимат по 30 000 долара за очна ябълка, 62 000 за бъбрек и 130 000 за бял дроб или сърце. Доклада определя това като „бизнес за милиарди“.

„Трудно за вярване“ включва и записи на китайски лекари и медицински сестри, обещаващи на потенциални клиенти органи от живи практикуващи Фалун Гонг. Те ги описват като здрави и търсени, особено в сравнение с органите на екзекутираните престъпници.

„Въпросът е кога ще започнем да правим нещо по въпроса?“ пита Артър Каплан, професор по биоетика при университета в Ню Йорк в филма.

Резолюция, изготвена през 2013 г. от конгреса на САЩ, изразяваща „безпокойство относно продължителни и правдиви доказателства за системно, организирано на държавно ниво, насилствено отнемане на органи от затворници на съвестта“ получи почти единодушна поддръжка, но бе спряна след края на мандата на 113-тия конгрес.