червени кхмери Камбоджа

Хората по естествен начин търсят път, който да следват. От древни времена до днес, човешките същества търсят благоденствие – да бъдат по-здрави, по-щастливи и по-добри във всяко отношение.

Комунизмът не е път, който води до благоденствие. За даден път може да бъде съдено по плодовете от него и по лидерите му.

Комунизмът е следван от стотици милиони души вече над 100 години и винаги води до едно и също: смърт, разрушение и отчаяние.

Лидерите на комунизма са цинични и хитри, и маскират омразата си към човечеството с високопарни слова. Те са сред най-мрачните и зловещи фигури в историята.

Идеология на разруха

На кръстопътя на историята, с напредъка на индустриализацията и падението на монархиите, на човечеството е предложена Фаустова сделка: да изостави традициите и морала, и да навлезе в нова ера. Обещаната награда е "рай на земята", а цената е участие в движение, което ще унищожи морала и религиозните вярвания, както и всеки, застанал на пътя към това ново бъдеще.

Идеите на комунизма и различните школи на мисълта, произлизащи от него, са дълбоко пропити в европейските общества още преди октомврийската революция в Русия през 1917 г. Провокатори я представят като начин за избавяне от страданието в света, с мечтателски истории за края на бедността и глада, и бъдеще, изпълнено със земни удоволствия.

Зад тази сделка обаче стоят скрити намерения, които стават ясни след изучаване личните истории на Карл Маркс и останалите, смятани за основоположници на комунизма.

В своята ранна поема "Молитва на отчаяния човек", Маркс пише за желанието си да създаде нова система. Той заявява: "Така един бог отне ми всичко мое… едничко отмъщението ми остана!"

За да осъществи това отмъщение, Маркс заявява в поемата, че ще "построи своя трон висок над всички". За този трон той пише: "Студен, огромен върхът му ще бъде/ За основа суеверен страх ще служи/Генерал най-черната агония ще бъде/Който го погледне със здрав поглед/ поразен ще се обърне, безчувствен и мъртвешки блед/ Сграбчен от сляпа и студена смъртност/И нека щастието му своя надгробен камък да гради".

Маркс има редица подобни творби, много от които разкриват, че целта на неговия комунизъм никога не е била да помага на човечеството, а винаги е била да отмъсти на небесата.

В постановката си от 1839 г. "Оуланем", за която се вярва, че е наименувана от четенето отзад напред на "Емануел", алтернативното библейско име за Господ, Маркс започва с "Разрушения! Разрушения! Времето ми напълно изтича! Часовникът е спрял, къщата на джуджетата се разпадна. Скоро ще притисна вечността към гърдите си, скоро ще вия гигантско проклятие към човечеството… Ако съществува Нещо, което поглъща, ще скоча в него, въпреки, че водя света към разруха – светът, който стои между мен и бездната, ще го разбия на парчета с моите дълги проклятия."

В книгата "Създаването на модерната икономика", Марк Скоусен пише, че договорът с дявола е централна тема в "Оуланем" и че пиесата "описва голям брой агресивни и ексцентрични герои". Скоусен отбелязва, че фиксацията на Маркс върху самоунищожителното поведение е водеща през по-голямата част от живота му."

Точно като героя си Оуланем, Маркс показва в своите творби желание не само да погуби себе си, но и цялото човечество.

В поемата си от 1841 г. "Цигуларят", Маркс пише: "Погледнете сега, моят кърваво-черен меч ще прониже/точно в душата/Бог нито знае, нито изкуството почита/Адските изпарения се издигат и мозъка изпълват/докато полудея и сърцето ми се измени напълно". И продължава: "Виж този меч, Принцът на мрака ми го продаде" и "Още по-смело свиря танца на смъртта."

Анализ на горната поема от биографа Робърт Пейн в книгата му за Маркс от 1968 г. разкрива: "Тук Маркс празнува сатанинска мистерия, тъй като цигуларят е очевидно Луцифер или Мефистофел, и това, което той свири с такава ожесточеност е музиката, която приглася края на света."

Пейн продължава: "Маркс очевидно се наслаждава на ужасите, които описва, и по-късно ще открием по същия начин да се наслаждава на унищожението на цели класи в 'Комунистическия манифест'. Той е човек със специално умение да изпитва наслада от катастрофата."

"Почти няма съмнение, че тези безкрайни истории са автобиографични", пише Пейн. "Маркс има мирогледа на дявола, както и неговата злоба. Често изглежда да съзнава, че върши работата на злото."

Колкото и странни да са ранните творби на Маркс, твърденията и целите, които заявява в тях, не се различават много от реалността на това, което създава: система, която само в една единствена страна отнема безпрецедентен брой животи. Приблизителните оценки варират, но според комбинирани изследвания на историци, включително Александър Солженицин, Юн Чан, Йон Халидей и данните събрани в "Черната книга за комунизма", издание на Харвардския университет от 1999 г., броят на убитите от комунистически режими e близо 150 милиона души.

 

Всички текстове публикувани на уебсайт www.falun-bg.info са собственост на www.falun-bg.info и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните му права". Информацията, включително текстове, могат да бъдат използвани и копирани без изрично писмено разрешение, при поставяне на активен линк към статията в уебсайт www.falun-bg.info. Подробна информация: Общи условия за използване на сайта.


 

Този уебсайт използва cookies