луд монах корумпиран чиновник Китай

В залата на петстотинте Архата в храма "Дзъджуан" в Западния парк на град Суджоу, провинция Дзянсу, има статуя на луд монах.

Този монах имал десет недостатъка: имал крива уста, гърбица, кривогледство, стърчащи уши, краста на главата, бил куц, имал криви ръце, изкривен гръбначен стълб, деформиран гръден кош и крив нос. Освен че имал неприятен вид, бил и много необикновен.

Историята разказва, че преди да стане монах, той бил беден писар; обичал да обсъжда злоупотребите в императорския двор и да критикува обществените дела в Поднебесната империя. Критичният му и насмешлив мироглед се отразявал и в съчиненията му. Заради това, че текстовете му били изключително написани и в поетична форма, му присъдили званието "сюцай" (най-ниската академична степен), когато бил едва 30-годишен. Въпреки това той все повече губел надежда за справедливост в този свят, презирал светската суета и дружал с монасите. Накрая самият станал монах; палел огъня и готвел храната в храма. Но по цял ден говорел небивалици, затова монасите го нарекли "лудия монах".

По това време, предводителят на джурчените, Уджу, нахлул в Китай с голяма армия, да завладее страната и свали от власт управляващата династия.

По волята на императора, умелият и всеотдаен генерал Юе Фей настъпил с армията си срещу завоевателя. Разгромил решително воините на Уджу, но в императорския двор се появил предателят Цин Хуей, който заедно със съпругата си Уан, тайно преминал на страната на врага. Цин Хуей заемал висока чиновническа позиция. Той подправил императорски указ, с което отзовал Юе Фей от бойното поле и му наредил да се върне в столицата. Юе Фей разбрал, че заповедта идва от предател, но предаността му към императора била толкова силна, че не посмял да не се подчини. Впоследствие го оклеветили и хвърлили в затвора.

Скоро след тези събития, една ранна утрин по Нова година, Цин Хуей и съпругата му Уан посетили храм, за да запалят благовония. Пред главната порта на храма видели монах, облечен в дрипи, който сечал хвойново дърво (знакът "хуей" в името на Цин Хуей означава "хвойна"). Дървото било пищно и зелено.

Чиновникът запитал монаха: "В навечерието на Нова година трябва да се молиш за щастие. А вместо това отсичаш толкова хубаво дърво?"

Това бил същият луд монах от нашата история. Той погледнал Цин Хуей и бавно отвърнал: "В това дърво са се заселили вредни насекоми, които го гризат. Ако не бъде отсечено, съседните дървета може да пострадат."

Цин Хуей не отстъпил: "Можеш просто да го отсечеш. Защо хабиш толкова усилия, за да го изкорениш?"

На което монахът отговорил: "Уж сте висш чиновник, а не знаете прости истини. От древни времена знаем, че ако искаш да убиеш змия, трябва да я удариш по най-чувствителното място, а ако искаш да се отървеш от дърво, трябва да го изкорениш. Отдавна забелязах проблема с това дърво. Вижте: има листа на кипарис и стебло на бор."

Цин Хуей се подразнил; сторило му се, че монахът намеква за него самия, но не го показал и влязъл в храма със съпругата си.

Запалили благовония, коленичили пред статуята на Буда и започнали да се молят. Щом завършили молитвата си, решили да разгледат храма. Когато стигнали до кухнята, оттам се разнесло апетитно ухание. Влезли вътре и що да видят: същият монах с голям апетит ядял препечен кучешки крак и пиел вино.

Докато се хранел, монахът се провикнал: "Какво вкусно месо има тази жълта кучка!" Съпругата на Цин Хуей се възмутила: "Виж ти! Този монах извършва грях, яде месо!"

Цин Хуей си помислил, че монахът има предвид съпругата му, но не можел да обвини монаха. Докато обмислял как да реагира, съпругата му сгълчала монаха: "Това е свещен будистки храм и монасите не могат да убиват живи същества, а Вие ядете месо тук." Без да я погледне, лудият монах отговорил: "Това куче беше зло, имаше зло сърце, нахапа до смърт много добри хора."

Жената се ядосала и помолила съпруга си да си тръгнат час по-скоро. Решили да се отправят към живописен мост наблизо. В този момент видели на стената на храма лист хартия, на който с крив почерк били изписани следните стихове:

И вързан, тигърът е пак опасен,
докато във вените му кръв тече,
Но в прозореца на изток,
открит е хитроумен ход...
И случило се тъй, както казвал
езикът на жена коварна.
Но знайте: съдбата вас ще ви настигне,
и дробът в лед ще се превърне.

Цин Хуей замръзнал в изумление. Съпругата му също веднага разбрала, стиховете намекват за заговора им срещу Юе Фей. Погледнали се един друг, без да знаят какво да правят. Цин Хуей избухнал: "Това вече е прекалено! Как смее!"

В този момент се появил игуменът на храма. Цин Хуей го попитал: "Кой написа тези стихове? Бързо го намерете!"

Игуменът побързал да изпълни заповедта на високопоставения гост и скоро се върнал, водейки лудия монах за ръката. Монахът държал в другата си ръка бамбукова метла. Цин Хуей го погледнал сурово и казал: "Чудех се кой е написал това. А се оказва, че го е направил този мръсен дрипав монах!"

Монахът го погледнал и отвърнал с ехидна усмивка: "А аз се чудех кой крещи. Оказва се, че е предателят, който помага на враговете."

Цин Хуей изревал гневно: "Явно преяждаш с кучешко и умът ти е напълно замъглен. Защо не коленичиш пред мен?"

С трепереща ръка, монахът посочил коленете си и казал: "Коленете ми се измръзнали и ме болят. Не мога да стоя на тях."

Цин Хуей разбрал, че монахът не е толкова глупав, колкото изглежда, и сочейки към дрипите му, запитал: "Виж си скъсаните дрехи, с които стоиш пред мен. Нима монасите нямат правила за приличие?"

Монахът отново се усмихнал и казал: "Уж сте образован и благороден човек, а не знаете прости истини: не съдете човека по външния му вид. Изглеждам зле, но в сърцето си имам светлина и благородство. Не като някои, които се обличат богато и изглеждат помпозно, но сърцето им е изпълнено с предателство и гняв, и вършат само зли дела."

Цин Хуей се разгневил още повече и изкрещял: "Виж си метлата, като нова е. Може би си мързелив и не метеш пода както трябва?"

Монахът не закъснял с отговора: "Казваш, че съм мързелив? Но моята метла не е за метене на пода, а за прочистване на Небесната империя от всички предатели!"

Като казал това, монахът започнал енергично да мете към Цин Хуей и съпругата му, които извикали за помощ и едва успели да отскочат встрани.

Цин Хуей сграбчил монаха за колана, и той в миг се превърнал в голяма змия. Тя отворила уста и насочила раздвоения си език право към лицето на чиновника. Той и съпругата му толкова се уплашили, че припаднали, а когато се свестили, лудият монах вече бил изчезнал.

От тази история произлиза изразът "луд монах мете Цин". Лудият монах си спечелил огромно уважение сред китайския народ и в негова чест издигнали статуя. Тя се намира и до ден днешен в храма в Западния парк в Суджоу, и всеки може да отиде там и да ѝ се поклони.

Източник: http://ru.minghui.org/html/articles/2019/6/9/1150267.html

 

Всички текстове публикувани на уебсайт www.falun-bg.info са собственост на www.falun-bg.info и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните му права". Информацията, включително текстове, могат да бъдат използвани и копирани без изрично писмено разрешение, при поставяне на активен линк към статията в уебсайт www.falun-bg.info. Подробна информация: Общи условия за използване на сайта.


 

Този уебсайт използва cookies