Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Човешката история познава редица документирани случаи на странни предмети, падащи от небето: риби, жаби, бонбони, медузи, ядки, семена и много други. Популярна теория ги обяснява със силни ветрове, които повдигат предметите от земята или ги засмукват от морето и океана, и след това ги захвърлят над населени места на много километри разстояние. Но може ли тази теория да обясни явлението "каменен дъжд", който поврежда къщи и дори убива хора и животни?

Валящи предмети

Един от първите случаи на "валящи" предмети се появява в писанията на римския философ и учен Плиний Старши, които документира бури с жаби и риби през 1 век сл. Хр. в земите на днешна Италия.

През 3 век, древногръцкият оратор и граматик Атиней пише в произведението си "Дипнософистите" ("Deipnosophists"), книга VIII: "В Пеония и Дардания казват, че валяли жаби. Жабите били толкова много, че напълнили къщите и пътищата. В продължение на дни, хората се опитвали да ги убият. По-късно установили, че корабите също са пълни с жаби. Хората открили сварени и изпечени жаби в храната си. Заради жабите те не можели да ползват водата, не можели да стъпват по земята. Навсякъде имало купчини с жаби. Накрая хората толкова много се подразнили от миризмата на умрелите жаби, че напуснали страната."

По-късно, през 1840 г. в Италия е документирана необикновена буря, в която от небето се изсипали частично покълнали семена от див рожков, растение виреещо в югоизточна Азия.

Други подобни случаи са градушката от захарни кристали през 1857 г. над Лейк Каунти, Калифорния, САЩ, дъждът от лешници над ирландската столица Дъблин през 1867 г., валящите живи миди в германския град Падерборн през 1892 г. и медузите над английския град Бат през 1894 г.

Един от най-вълнуващите случаи е регистриран на 16 юни 1940 г. Над руското село Месчера се изсипва дъжд от монети. Археолози смятат, че силен вятър е помел заровено съкровище, разкрито от ерозия на почвата.

Четири теории

Юджийн Уилис Гъджър, ихтиолог в Американския музей за естествена история, търси отговор на мистерията с валящи предмети. В началото на 20-и век Гъджър публикува статия в списание "Natural History", озаглавена "Дъжд от риби". В нея той предлага четири възможни обяснения за необичайните валежи.

Първо, някои животински видове може да са мигрирали от обичайния си хабитат. Второ, риби и други морски видове може да са останали "блокирани" на сушата след преливане на езера и потоци. Трето, риби, прекарали горещ или сух период в продължително състояние на латентност, са се събудили от проливни дъждове. И четвърто, риби може да са били пометени от торнадо и изсипани на земята на много километри разстояние. Последната теория получава най-голяма подкрепа.

В своята книга "Валят риби и жаби: четири сезона на природни явления и странности на небето" американският писател Джери Денис посочва изчисления, според които: "градушка с размер на топка за голф изисква вертикално въздушно течение със скорост над 160 километра в час, и това би било повече от достатъчно, за да вдигне малки риби високо в буреносен облак".

Но някои случаи трудно могат да бъдат обяснени с тази теория. Дъждове с камъни например продължават с дни и дори седмици, а камъните са твърде големи, за да бъдат носени от вятъра на дълги разстояния.

Каменен дъжд

През 1557 г. Конрад Уолфхард описва дъжд от камъни, довел до смърт на хора и животни, в книгата си "Хрониките на вундеркиндите".

През Средновековието, появата на падащи камъни от небето е била приписвана на същества със свръхестествени сили или дори на дявола. През 1690 г. теологът Робърт Кърк пише в книгата "Тайната страна", че падащите камъни са причинени от подземни жители, подобни на таласъми или феи, които той нарича "невидимите създания". Те хвърлят камъни наоколо, но никога с намерение да наранят някого.

През 1698 г. камъни падат от небето в американския град Ню Хемпшир. Случката е описана в памфлета "Литоболия, или хвърлящият камъни дявол".

Един от най-известните случаи на падащи камъни е документиран в Харсънвил, американския щат Охайо, през октомври 1901 г. Местният вестник "Бъфало експрес" съобщава, че на 13 октомври "малък скален блок премина през прозореца на къщата на Зак Дай." Това е само началото. В рамките на няколко дни, целият град бива покосен от камъни и големи скални блокове, които падат от ясно небе. Потопът приключва също така внезапно, както и започва: в един миг камъните просто спират да падат.

Следват много други случаи на падащи камъни: на индонезийския остров Суматра (1903 г.), в Белгия (1913 г.), Франция (1921 г.), Австралия (многократно между 1946 и 1962 г.), Нова Зеландия (1963 г.), Ню Йорк (1973 г.) и Аризона (1983 г.).

Обяснения на каменния дъжд

Учените признават, че не разполагат с окончателно обяснение на странните явления с падащи от небето камъни. През годините са лансирани множество теории като полтъргайст, дейност на свръхестествени същества, вулканични дейности, падащи метеорити и редки метеорологични явления.

На 23 ноември 2013 г., след като активният вулкан Маунт Етна изпусна прах и пепел в небето над италианския остров Сицилия, заваля дъжд от малки, остри черни скали.

Друго популярно обяснение на каменния дъжд е торнадото или подобни климатични условия. Странното обаче е, че дъжд от камъни е наблюдаван при хубаво време и на места, където не се среща торнадо. Освен това, торнадото е способно само да загребе отломки и да ги изстреля обратно по балистична траектория. То не може да отведе отломките на големи разстояния.

Някои експерти твърдят, че дъждът от камъни може да е причинен от метеорит, който навлиза в земната атмосфера и се разпада на многобройни парчета. Но подобно разпадане обикновено се съпровожда с тътен или гръм, а такива не са забелязвани по време на каменния дъжд. Освен това, в някои случаи дъждът от камъни е продължавал с дни или дори седмици.


 

Този уебсайт използва cookies