Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Мандарин мозък

Речта е машинално действие и рядко се замисляме за нея. Но психолозите и невролозите са силно привлечени от човешките способности за комуникация със средствата на езика. До времето, когато едно дете се научи да връзва връзките на обувките си, то е усвоило достатъчно думи и правила за безграничен брой изрази. Уникалността на това поведение на човешките същества му отрежда централно място в изследванията на човешката психология.

Фактът, че това поведение възниква естествено и без усилие още през първите няколко години от живота на човек, смайва учените още повече. Разнищването на езиковите механизми на мозъка е дял от невронауката от самото ѝ създаване.

Ново изследване, поместено в Публикации на Националната академия на науките на САЩ (Proceedings for the National Academy of Sciences) относно осъществяването на различни връзки в мозъка на говорещи английски и китайски език, показва колко гъвкава е нашата способност да изучаваме език.

Мозъчна мрежова дейност в реално време

Още преди да е възможно заснемане на функционалните мозъчни изображения (сканиране на мозъка), две зони в лявото мозъчно полукълбо, наречени зона на Брока и зона на Вернике, вече са разкрили важността си за научаване на езика. Пациенти с инсулти или травми на коя да е от тези важни зони в лявото мозъчно полукълбо, проявяват неспособност за възпроизвеждане и разбиране на езика.

Съвременните теории за конективизима (модели за свързаност в мрежа) – в чиято основа е идеята, че знанието се разпределя между различни части в мозъка, а не се съсредоточава в специализирани модули като зоната на Брока – карат учените да задълбочат още повече изследванията си в тази област.

Например, езикът изисква осъществяване в реално време на връзки между думи и техните значения. Звуковете в речта – декодирани в слуховата кора (кортекс) на мозъка – трябва да бъдат комбинирани със знание за това какво значат – това става във фронталната кора.

Съвременните теории в невронауката обожават този вид "мрежови" подход. Вместо чудесата на познанието да се обвързват с отделни мозъчни зони, сложните процеси сега са разглеждани като разпределени между различни зони в мозъчната кора, и зависими от динамичното взаимодействие между различните части на мозъка.

Сравняване на езиците

Деца на възраст от шест до десет месеца вече са развили чувствителност към основните звукове в своя роден език, известни като фонеми. Но звукове в различните езици се различават в огромна степен, и те са важни при общуването.

Китайският език мандарин е тонален език, в който едни и същи основни звукове може да значат коренно различни неща в зависимост от произнесения тон. В нетонален език като английския, тонът може да предаде емоционалното състояние на говорещия, но не дава каквато и да било индикация за значението на изговорената дума.

Сега група китайски учени, водени от Дзиенциао Гъ от Пекинския университет, са открили, че тези различия между китайския и английския език променят начина, по който работят връзките в мозъка.

Учените изследвали разликите в начина на работа на мозъчните мрежи при хора с роден тонален и нетонален език. В експеримента участвали тридесет родени китайско- и тридесет родени англоговорящи с еднакви възраст, пол и използване на ръката (всички били десноръки). На всеки от участниците бил пуснат запис от разбираема и неразбираема реч, и те били помолени да определят пола на говорителя.

Дясната страна

При двете групи било отчетено активиране в мозъчните зони на речта, включително в зоните на Брока и Вернике в лявото полукълбо на мозъка. Но учените забелязали две важни разлики.

Първата била, че англоговорящите показали по-силен конективизъм (свързаност в мрежа) в посока от зоната на Вернике към зоната на Брока. Този засилен конективизъм бил обяснен с това, че английският език разчита повече на фонологичната информация, или с други думи на звуковете вместо на тоновете.

Междувременно, китайскоговорящите имали по-силни връзки водещи от зоната в мозъка, наречена преден слепоочен (темпорален) гирус (гънка) - още известна като "семантичен център" и играеща решаваща роля при езика – до зоните на Брока и Вернике. Този засилен конективизъм се отдава на интензивна дейност по напасване на звука и значението, характерно при тоналните езици.

Втората важна разлика била активирането на дейност в дясното мозъчно полукълбо, но само при китайскоговорящите. Известно е, че тази зона в мозъка - десният слепоочен край - е свързана с китайските тонове, но по-важното е, че досега тя е била смятана за изцяло отделна от класическата езикова мрежа, разположена в лявото мозъчно полукълбо.

Откритията подчертават важността на развиването на двустранна мрежа между двете мозъчни полукълба като условие човек да говори и разбира едновременно тонални и нетонални езици, и особено това важи за научаване на тонални езици като китайския мандарин.

Нови области за изследване

Можем да очакваме откриване на още различия в бъдещи научни изследвания на не-англоговорящи хора. Досегашното познание за човешката психология се основава главно на експерименти, извършени със западни по произход, образовани университетски студенти от индустриализирани, богати и развити нации. С провеждането на повече изследвания, могат да бъдат разкрити все повече транс-езикови, транс-културни и транс-класови различия.

Колкото и провокативни да са резултатите, те повдигат въпроси за бъдещи изследвания. Тоновете имат значение и в английския език, просто не до степента, до която важат в китайския език. Например, помислете как произнасянето с различен тон може да промени значението на въпроса "Къде беше?" - то може да изрази подозрение, изненада, любопитство или ревност.

Езикът може да се окаже нашият най-важен прозорец към човешката мисъл, но досегашните изследвания едва са докоснали повърхността на тази сложна и любопитно уникална човешка способност.


 

Този уебсайт използва cookies