Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Растения емоции детектор лъжа

Клийв Бакстър (1924 г. – 2013 г.) е американски специалист по детектор на лъжата, работил за Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Именно с помощта на детектор на лъжата, през 1966 г. той по случайност открил, че растенията имат емоционални преживявания от високо ниво, подобни на тези на човешките същества. Ученият провел серия от изследвания, които изумиха света.

Растенията имат чувства!

Един ден Бакстър свързал полиграфа с листата на растението драцена, още известно с името драконово дърво. Той искал да види реакцията на растението, след като е полял вода в корените му. На теория, растението би повишило проводимостта си и би намалило съпротивлението, след като е абсорбирало вода, и изписаната крива би трябвало да тръгне нагоре. Но всъщност, кривата тръгнала надолу.

Когато детектор на лъжата е прикачен към човешко тяло, писецът чертае различни криви съобразно промени в настроението на човек. Реакцията на драцената била точно като трептенията на човешките настроения. Изглеждало сякаш растението е щастливо, че е "пило" вода.

Растенията имат свръхсетивни възприятия

Бакстър искал да провери дали растението ще прояви други реакции. От предишен опит ученият знаел, че добър начин да предизвика силна реакция у човек е да го заплаши. Затова натопил листата на растението в горещо кафе. Не последвала реакция. Тогава помислил за нещо по-страшно: да изгори листата, свързани с детектора на лъжата. С тази мисъл, дори преди да посегне към кибрита, той видял как писецът бързо изписал остра крива. Изглеждало сякаш когато растението видяло, че той е решил да го гори, се уплашило. Ако покажел колебание или нежелание да изгори растението, кривите изписани от писеца не били толкова остри. Растението дори можело да различи истински намерения от фалшиви. Бакстър искал да искал да извика на улицата: "Растенията могат да мислят!" С това изумително откритие животът му се променил завинаги.

По-късно Бакстър и неговите колеги направили експерименти из цялата страна с различни детектори и различни растения, и наблюдавали същите резултати. Те открили, че дори ако листата били откъснати от растението и нарязани на парчета, детекторът отчитал същите реакции, когато парчетата били поставени близо до електродите. Когато куче или неприятелски настроен човек внезапно влезел в стаята, където се намирало растението, то също реагирало.

Растенията разпознават лъжата

Обикновено електродите на полиграфа биват прикачани към заподозрения и тогава му задават внимателно подбрани въпроси. Всеки има страна от съзнанието, която е наясно и която обикновено се нарича "съзнание". Следователно, независимо колко причини или оправдания има човек, когато лъже или извършва лоша постъпка, той знае ясно, че това е лъжа или лоша постъпка. Следователно, електрическото поле на тялото се променя и тази промяна бива засичана от оборудването.

Бакстър направил експеримент, в който свързал детектора на лъжата с растение и после задавал въпроси на един човек. В резултат, Бакстър открил, че растението разпознало дали човекът лъже или не. Попитал го през коя година е роден, дал му седем възможности и го инструктирал да отговори с "не" на всички, дори на верния. Когато човекът отговорил с "не" на вярната година, растението реагирало и писецът отчел връх.

Д-р Артистид Есер, завеждащ медицински изследвания в болницата Rockland State в Ню Йорк, повторил експеримента, като помолил един човек да отговори невярно на въпроси пред растение, за което човекът се бил грижил от посяването му. Растението не прикрило собственика си. Неверните отговори били отчетени с детектора на лъжата. Есер, който дотогава не вярвал на теориите на Бакстър, се убедил сам в истинността им.

Растенията разпознават хора

За да тества познавателните способности на растенията, Бакстър събрал шестима студенти, завързал им очите и ги помолил да изтеглят жребий от една шапка. На едно от листчетата в шапката имало инструкции за изкореняване на едно от растенията в стаята посредством стъпкване. "Убиецът" трябвало да извърши това сам и никой друг не трябвало да знае идентичността на извършителя, включително Бакстър. По този начин оцелялото растение нямало да може да усети кой е "убиецът" по мислите на останалите. Експериментът бил организиран по такъв начин, че оцелялото растение да е единствен свидетел.

След това оцелялото растение било свързано към детектор на лъжата. Всеки студент бил помолен да мине покрай него. Растението нямало реакции спрямо петима от студентите. Но когато студентът, който извършил стъпкването, преминал, писецът на детектора започнал да пише неистови криви. Тази реакция показала на Бакстър, че растенията са способни да помнят и идентифицират хора и неща, които са им причинили вреда.

Чувствителност от разстояние

Растенията имат близки връзки със своите собственици. Например, когато Бакстър се върнал в Ню Йорк от Ню Джърси, открил от записите на детектора, че всичките му растения са имали реакции. Зачудил се дали растенията изразявали, че се чувстват "облекчени" или че го "приветстват обратно вкъщи". Забелязал, че времето на реакциите на растенията бил точно моментът, когато ученият решил да се прибира в Ню Йорк.

Чувствителност към живот на микроскопично ниво

Бакстър открил, че детекторът чертае едни и същи криви, когато растенията усещат смъртта на коя да е жива тъкан, дори на клетъчно ниво. Той забелязал това по случайност, когато разбъркал малко плодов конфитюр в кисело мляко и се канел да го изяде. Очевидно, консервантите в конфитюра убили някои от лактобацилите в киселото мляко и растенията го почувствали. Бакстър също открил, че растенията реагирали, когато той пускал гореща вода в мивката. Изглежда, те реагирали на смъртта на бактериите във филтъра. За да провери тази теория, Бакстър направил експеримент и открил, че когато соленоводна скарида била поставена в гореща вода с помощта на автоматичен механизъм, който не изисква човешка намеса, растенията имали много силни реакции.

Сърцебиене на яйце

Отново по случайност, Бакстър забелязал реакциите на растенията ден, след като счупил едно яйце. Той решил да направи експеримент и свързал яйцето с детектора на лъжата. След девет часа върху хартията се били изписали сърдечни ритми със 160 то 170 удара в минута – същите като на пилешки зародиш, който е стоял в инкубатор в продължение на три или четири дена. Яйцето обаче било неоплодено и купено от магазина. Как можел Бакстър да обясни пулса в него?

В експерименти, извършени в катедрата по медицина в Йейлския университет през 30-те и 40-те години на миналия век, професор Харолд Сакстън Бър открил, че около растения, дървета, човешки същества и клетки има енергийно поле. Според Бакстър, опитите на Бър предлагат единственото възможно обяснение за пулса на яйцето. Той решил да остави настрана експериментите с растения за известно време, за да изследва яйцата и да види как откритията му може да обяснят въпроса за началото на живота.


 

Този уебсайт използва cookies