Черна дупка галактика

Повечето черни дупки имат малка маса в сравнение с тази на своята галактика домакин, но неотдавна открита черна дупка неутрализира това правило. Откритието кара астрономите да поставят под въпрос съществуващите теории за зараждане на галактиките.

Бени Трактенброт, изследовател от Института по астрономия ETH в Цюрих, заедно с международен екип астрофизици, искали да проследят древни гигантски черни дупки с помощта на 10-метровия телескоп Кек на Хавайските острови. И макар подобно упражнение да е ежедневие, за тяхна изненада, още първата черна дупка, която анализирали, се оказала сензационна.

Данните, събрани с новата апаратура, разкрили гигантска черна дупка в иначе нормалната по размери, далечна галактика CID-947. Тъй като светлината от нея трябвало да пропътува огромно разстояние, за да стигне до Земята, учените наблюдавали сигнала от нея, когато вселената била на по-малко от два милиарда години, което представялява само 14% от нейната настояща възраст (близо 14 милиарда години са изминали от Големия взрив).

Показателите от телескопа на Хаваите разкрили, че черната дупка в CID-947, с близо 7 милиарда слънчеви маси, е сред най-огромните черни дупки открити до сега. Забележителното в случая обаче не била рекордната маса на черната дупка, а тази на галактиката.

"Размерите ѝ са като на средностатическа по размер галктика", каза Трактенброт, пост-докторант от изследователската група "Екстрагалактик астрофизикс" (Extragalactic Astrophysics) на професор Мацела Кароло.

"Следователно имаме гигантска черна дупка в нормална по размер галактика."

Резултатът бил толкова изненадващ, че двама от астрономите трябвало да проверят масата на галактиката независимо един от друг. И двамата обаче стигнали до еднакво заключение, което публикували в последния брой на списание "Сайънс" (бел. ред. "Наука", Science).

Толкова различна ли е била ранната вселена?

Повечето галактики, включително Млечният път, имат в своя център черна дупка с милиони до милиарди слънчеви маси.

"Черните дупки са обекти, които притежават силна гравитационна сила, която нищо – дори светлина – не може да напусне", обясни професор Кевин Шавински от ETH и съавтор на новото изследване.

"Теорията на Айнщайн за относителността описва как черните дупки деформират време-пространството."

Съществуването на черни дупки може да бъде установено, тъй като материята там е силно акселерирана от гравитационната сила и по този начин излъчва специфична високоенергийна радиация.

До сега, наблюденията показваха, че колкото по-голям е броят на звездите в една галактика, толкова по-голяма е черната дупка в нея.

"Това е вярно в случая с местната вселена, която просто отразява ситуацията от нейното близко минало", каза Трактенброт.

Тази връзка, наред с други доказателства, кара учените да мислят, че растежът на черните дупки и формирането на звездите върви ръка за ръка. Това е логично, ако студеният газ, отговорен за формирането на звездите и "захранването" на черната дупка в центъра на галактиката, идват от един и същ източник, добави ученият.

Предишни изследвания предполагат, че радиацията излъчвана по време на растежа на черната дупка контролира или дори спира създаването на звезди, тъй като изпуснатата енергия подгрява газа. Последните резултати обаче заключават, че тези процеси работят по различен начин, поне в случая с древната вселена.

Звездите продължават да се формират

Далечната черна дупка, наблюдавана от Трактенброт и неговите колеги, имала грубо 10 пъти по-малка маса от тази на своята галактика. В днешната местна вселена, черните дупки обикновено достигат маса от 0.2 до 0.5% от масата на галактиките домакини.

"Това означава, че черната дупка се е увеличила много по-бързо от своята галактика – в противоречие на моделите, които предвиждат успоредно развитие", обясни Трактенброт.

Макар черните дупки да са достигнали края на своя растеж, звездите продължават да се формират, смятат учените. Противно на предишни предположения, струята от енергия и газ, излъчена от черната дупка, не спира създаването на звезди.

Галактиката продължава да расте, но връзката между масата на черната дупка и тази на звездите остава необикновено голяма. Учените вярват, че CID-947 може да бъде индикатор за най-екстремните, масивни системи, които сме наблюдавали в днешната местна вселена, като например галактиката NGC 1277 в съзвездието Персей, което се намира на около 220 милиона светлинни години от нашия Млечен път.

Всички текстове публикувани на уебсайт www.falun-bg.info са собственост на www.falun-bg.info и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните му права". Информацията, включително текстове, могат да бъдат използвани и копирани без изрично писмено разрешение, при поставяне на активен линк към статията в уебсайт www.falun-bg.info. Подробна информация: Общи условия за използване на сайта.


 

Този уебсайт използва cookies