Древните китайски митове описват създаването на Вселената, произхода на човека и възникването на културата. Те са част от наследството на петхилядолетната китайска култура.
Един от тези митове разказва история за това, как е била създадена Земята. В миналото родителите разказвали на децата си легенди за създаването на Вселената от Пангу.
В тази легенда се говори за това, как в древни времена Вселената е била огромно яйце, в което всичко било хаос и тъмнина. От това яйце се е родил Пангу.
Той спал в него 18 000 години. Когато се събудил, вътре било тъмно и задушно. Не можел да протегне ръцете и краката си. Пангу ударил с голям чук в тъмното и черупката на яйцето се счупила. Леко, фино и светло нещо се издигнало нагоре и се превърнало в небе, а тежко и тъмно нещо се спуснало надолу и станало земя.
След като разделил небето и земята, Пангу подпрял небето с глава, а земята с крака. Всеки ден пораствал и съответно, небето и земята се разделяли с толкова, колкото растял. Всеки ден Небето се повдигало все по-нагоре, а Земята ставала все по-плътна. След 18 000 години Небето повече не можело да се издига по-високо, а Земята да е по-плътна. Пангу станал гигант, който държал Небето и Земята, и не им позволявал да се върнат обратно в хаоса.
Пангу бил единственият човек между Небето и Земята. Състоянието на атмосферата следвало емоциите му. Когато бил доволен, небето било ясно, когато бил ядосан, ставало мрачно. Сълзите му носели дъжд, а въздишките му - силни ветрове. Когато примигвал, небето се осветявало от мълнии, а когато хъркал - гърмяли гръмотевици.
Минали много, много години. Небето станало много високо, а Земята много плътна. Пангу завършил мисията си и тялото му било преобразувано в слънце, луна, звезди, планини, реки, растителност, диаманти.
Така след като умира, той дава окончателния вид на Земята и на Небето, и щедро се дарява на хората за средата, която сам създава от хаоса. От тогава светът съществува такъв, какъвто е.