Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Медитация

Има ли истинска наука в медитацията? Нобеловият лауреат Елизабет Блекбърн вярва, че има.

Седем сутринта е на плажа в Санта Моника, Калифорния, САЩ. Слънчевите лъчи проблясват върху вълните на океана, а облаците са все още златисти от изгрева на слънцето. В далечината се виждат луксозни къщи в бяло, разпръснати по холивудските хълмове и принадлежащи на заможни жители на Лос Анджелис. Морски птици се разхождат по влажния пясък. Пак там, на няколко метра от плискащите се вълни седят няколко души, кръстосали крака в позиция „лотос“. Те са членове на местния будистки център и се готвят да започнат едночасова мълчалива медитация.

Подобни духовни практики може да изглеждат безкрайно отдалечени от биомедицинските изследвания, които поставят акцент върху молекулярните процеси и възпроизводимите резултати. Но екип от учени в Калифорнийския университет в Сан Франциско, начело с биохимик, носител на Нобелова награда, изследват нова научна област, в която малцина учени се осмеляват да пристъпят.

Докато западната биомедицина традиционно избягва проучването на връзката между личните преживявания и емоции, и физическото здраве, тази група учени поставят състоянието на ума в центъра на своята работа. Те проверяват дали е вярно това, което източните традиционни вярвания твърдят от хиляди години, а именно: че медитацията може да забави стареенето и да удължи живота.

Елизабет Блекбърн винаги е била заинтригувана от въпроса какво представлява животът. Родена през 1948 г. близо до морето, в далечна Тасмания, Австралия, Блекбърн прекарва детството си, събирайки мравки от градината и медузи на плажа.

Когато започва научната си кариера, тя пренасочва усилия към дисекция на живи организми — молекула по молекула. Споделя, че е привлечена от биохимията, защото по нейно мнение тя предлага цялостно и точно разбиране "под формата на познание до най-малката възможна частица".

В сътрудничество с биолога Джо Гал в университета „Йейл“ през 1970 г., Блекбърн определя реда на краищата на хромозомите на сладководния организъм Tetrahymena и открива повтарящ се ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) мотив, действащ като защитна тапа. Тапите, наречени теломери, впоследствие са открити и в човешките хромозоми. Те предпазват краищата на хромозомите при деление на клетките и дуплициране на ДНК, но също така се скъсяват с всяко деление.

През 1980 г., заедно с аспиранта Керъл Грайдър от университета „Бъркли“, Блекбърн открива ензима теломераза, който може да защити и възстанови теломерите. Но дори и с наличието на такъв ензим, нашите теломери неизбежно намаляват с течение на времето. Когато станат твърде къси, клетките губят способността да се делят. Това явление е ключово при процеса на стареене. За тези изследвания Блекбърн получава Нобелова награда по физиология и медицина през 2009 г.

През 2000 г. Блекбърн коренно променя посоката на своите изследвания. Причина за това е Елиза Епъл, доктор от Катедрата по психиатрия в Калифорнийския университет. Епъл изследва щетите, нанасяни на организма от хроничния стрес, и прави радикално предложение на Блекбърн.

Епъл, понастоящем директор на Центъра за изследване на стареенето, метаболизма и емоциите в Калифорнийския Университет, отдавна се интересува от връзката между ума и тялото. Тя разказва, че най-голямо влияние върху работата й са оказали американският лекар, писател и привърженик на нетрадиционната медицина Дийпак Чопра и биологът Ханс Селие, който през 30-те години на миналия век пръв описва как плъхове, подложени на дългосрочен стрес, се разболяват от хронични болести. Според Селие, "Всяко стресово преживяване оставя неизличим белег върху организма, карайки го да остарява в замяна на неговото оцеляване.“

Епъл иска да улови и анализира този процес. "Ако изследваме добре клетките, ще можем да измерим степента на износването, породено от стреса и ежедневието." След като се запознава с работата на Блекбърн относно стареенето, на Епъл ѝ хрумва, че това, което търси може би са именно теломерите.

Епъл моли Блекбърн за помощ в изследователски проект с жени, които преминават през една от най-стресовите ситуации за една майка: полагане на грижи за хронично болното ѝ дете. Жените били запитани колко стресово възприемат своето състояние. След това учените се опитали да намерят връзка между психическото им състояние и състоянието на техните теломери.

До този момент изследванията на Блекбърн включват единствено предвидими експерименти в лабораторията. От друга стана, Епъл се занимава с истински хора и тяхното сложно ежедневие.

“Това беше съвсем друг свят за мен”, спомня си Блекбърн. В началото изпитва съмнения, че може да се открие смислена връзка между стареенето и теломерите. До този момент гените са смятани за най-важния фактор определящ дължината на теломерите, и възможността да се измери влиянието на средата или още повече влиянието на психологическите фактори изглежда слабо вероятна. Но тъй като самата Блекбърн е майка, решава да продължи с изследването. “Предположих, че ще е интересно. Няма как да не съчувстваш на тези жени.”

Изминават четири години преди екипът да стигне до резултати. В проекта участват 58 жени. За получаване на максимален шанс за смислен резултат, жените са разделени в две групи: майки с болни деца и жени използвани като контрольори. На всяка жена от първата група съответства жена с възможно най-близки възраст, начин на живот и произход. Епъл избира участниците в експеримента с внимание към всеки детайл. Въпреки това Блекбърн не взема опита много сериозно. До момента, в който Епъл ѝ се обажда с резултатите: "Няма да повярваш!"

Резултатите били кристално ясни. Колкото повече майките определяли своето състояние като стресово, толкова по-къси били техните теломери и по-ниски били нивата на теломераза.

Психически най-обременените жени имали теломери, сравними с тези на жени от втората група, които били с десет години по-възрастни. Блекбърн била впечатлена.

Тя и Епъл успяват да свържат истинския живот с молекулярните механики на клетъчно ниво. Това е първата индикация, че стресът не само уврежда нашето здраве, а буквално ни състарява


 

Този уебсайт използва cookies