лекар медицинска наука

Рик Шиф, доктор по медицина, е отгледан в еврейските културни традиции, но по същество е атеист. На Пасха, семейството му се събира на масата и обсъжда, какви са възможнте научни обяснения за преминаването на Червено море по време на излизането на евреите от Египет(библ.).

“Сигурен съм че Мойсей е знаел, кога настъпва прилива и отлива”, шегува се баща му. За тях това е повод да си спомнят за политическата победа, извоювана от историческата фигура Мойсей. Това нямало нищо общо с Бог. Шиф научил още от ранни години, че науката съдържа отговорите за това, как работи светът.

Като доктор по медицина, Шиф споделя своя опит за пациенти, които изглежда опровергават настоящите медицински познания. Един по един, той имал възможността да ги отхвърли, като редки явления или аномалии. Но тези “информационни открития”, както той ги нарича, започват да зачестяват.

Две изключителни "открития" на преживяна телепатия, предизвикват пропукване в неговата броня от атеистична сигурност и разрушават това, което той нарича “поле от вярвания” от гледище на модерната наука. Възстановяването на тази броня наново, изисква едновременно втъкаване на духовността и един нов научен образец.

Какво е твоето “поле от вярвания”?

Шиф е семеен лекар, автор и главен медицински директор на консултантската фирма за здрвеопазване “Грийли”. Той е учил философия в университета в Оксфорд, преди да постъпи във Факултета по медицина в университета в Пенсилвания.

Като студент по философия, той научава за знаменития американски философ Уилард Ван Орман Куайн (1908–2000), който измисля термина “поле от вярвания.”

Шиф обобщава: “Всеки един от нас функционира в лично поле от вярвания. Разглеждайте това като мрежа от взаимно подсилващи се твърдения за опознаване на света.”

Когато се натъкнем на откритие, като някакво преживяване, или постигнат резултат от експеримент, които не се вместват в нашето поле от вярвания, имаме три варианта”, казва той. Първият е да отречем, че това е вид откритие.

Можем да го отпишем като “просто съвпадение”, или в научното изследване можем да приемем, че е грешка в изчисленията. Учените може да кажат например: “Докато това изследване не се повтори и от други хора в независими условия, не може да се приеме, че тези факти са валидни или че това е откритие.”

Когато се натъкнем на открития, като някакво преживяване, или резултат от експеримент, които не се вместват в нашето поле от вярвания, ние имаме три избора” - д-р Рик Шиф

Вторият вариант е да го приемем като аномални данни. Те остават в периферията на полето на вярата и не влияят на същността. Можем да кажем: "Това е странно" или "Това е наистина необичайно" и да не мислим по-нататък за него.

Третият вариант е да се даде възможност на откритието да се настани по-дълбоко в полето ни от вярвания, което да доведе до промени в самата същност. Това, в крайна сметка, се е случило с Шиф.

В края на краищата, откритията разбиват неговото поле от вярвания. Разбиването е болезнено в началото, но “резултатът беше по-радостен, отколкото съм мислел, че е възможно”. Това е източникът на заглавието на неговата книга, “Щастливо разгромен”, в която той разказва своята история и обсъжда как вижда бъдещето на науката – науката се сдобрява с духовността вместо да ѝ противоречи.

Телепатичното преживяване

Шиф имал пациент, шест месечно бебе на име Райън, който бил неизличимо болен. Болестта се появила изведнъж и бащата на бебето, Том, разбираемо, отказвал да приеме, че неговото бебе ще умре. Райън издържал по-дълго от очакваното, но бил в много тежко състояние.

Безпрецедентно чувство на интуиция завладяло Шиф.

Той почуствал че Райън може би не умира, защото той знаел че баща му не би могъл да приеме неговата смърт. Подобна мисъл никога преди не се била зараждала в ума на Шиф или е казвал нещо подобно на това, което казал на Том: той предложил Том да отиде до леглото на Райън и да му каже, че е "Ок", ако той си замине. Бебето починало два часа по-късно.

“Ученият в мен искаше да каже, че това е просто съвпадение” пише Шиф в своята книга. “Слагайки му етикета ‘съвпадение’ би запазило моята вяра в науката, в която бях възпитаван."

Жената на Шиф, Марша, била бременна. Нейната най-добра приятелка Сюзън, също била бременна.

Една сутрин в 4:30 Марша се събудила от дълбок сън и казала, “Сюзан започва да ражда, знам го.” Тя чувствала изтръпване и енергия, циркулираща през цялото и тяло. Тя била убедена в това, но не се обадила на Сюзан и по-късно заспала отново. Тя по-късно научила, че Сюзан започнала да получава контракции в 4:30 часа сутринта.

“Аз изведнъж разбрах, че хората могат да комуникират от дистанция”, казва Шиф. Той казал на свой приятел лекар за прежияването. Лекарят отвърнал: “Това не е факт, а просто съвпадение.”

В своята книга Шиф описва своята реакция: “Какво имаш предвид под съвпадение? Статистическите шансове Марша да се събуди в точно същия момент, когато Сюзън се е събудила от нейната първа контракция и Марша бива залята с енергия и знаеща че Сюзън е в родилни мъки в този момент, са толкова учудващо малки, така че нещо трябва да ги е причинило".

“Да наречеш този пример съвпадение, е очевиден акт на вяра. Това не е добър вид наука.”

Шиф разказва, че ако някой бил дошъл при него с подобно обяснение, когато той все още е бил оплетен в абсолютния материализъм, той би отговорил по същия начин. И за това Шиф няма негодувание срещу хора като своя приятел лекар, защото разбира тяхната гледна точка.

“За този, който вярва, не са необходими доказателства. За невярващия и един куп от доказателства са достатъчни.” Свети Игнаций Лойола

“Трябва ли винаги да бъде така?” пита Шиф.

Нови открития

“Виж сега Рик”, казва неговият приятел лекар, когато Шиф обсъжда промяна в парадигмата на науката. “Аз не се съмнявам, че ти си имал лични преживявания, които си споделял с нас през годините. Но те са просто такива - субективни. Това не е наука. Науката изисква факти, публични факти, които другите могат да тестват, повторят и опровергаят. Каквото и да правиш, моля те, не го бъркай с наука.”

Точно една седмица по-късно, Шиф среща Уилям Тилър, доктор по философия и в неговите трудове, Шиф намира това, което може би е основата на негото откртие.

Тилър има успешна кариера в света на конвенционалната наука. Той е заслужил професор в Станфордския университет и бивш председател на станфордския факултет по инженерство и материалознание, с многобройни публикации в научни списания.

Но както Шиф, той чувства, че науката се дължи на промяна в парадигмата по скалата на Коперник.

Доктор Тилър казва в интервю за "The Epoch Times" (Епок Таймс, бел. прев) през 2014 г.: “Има хиляди хора през последните 150 години, които са направили такива забележителни неща, които са поставени в категорията на парапсихологията. Официалната наука иска да ги прикрие, защото резултатите не са в съответствие с техните резултати.”

“Всичко което не се вмества в техните резултати и методи на получаване на тези резултати, те го смятат за нещо, което не заслужава внимание”, казва той.

Главното прозрение на Тилър, което очарова Шиф е, че учените могат да повлияят на резултатите от техните експерименти с тяхното собствено намерение.

Експериментите на Тилър предполагат, че човешкото намерение може да промени PH-нивото на водата, активността на ензима в епруветката и биологичните процеси в живия организъм. Той е извършил множество експерименти, показвайки физическото въздействие получено от човешкото намерение.

Шиф пише в своята книга за прозрението на Тилър: “От времето на Декарт, Бейкън и Нютон, изследванията във физичната наука са почивали върху неизказано предположение, че никакви човешки качества на съзнанието, намерение, емоция, ум или дух могат съществено да повлияят върху добре проектирана цел или експеримент във физическата реалност.

Това е “съществено предположение на широко приетото поле от вярвания, но всъщност не доказва фактите”, пише той.

Уроци за бъдещето на историята на науката

В края на 19 век много учени чувстват, че много важни открития са вече направени, казва Шиф. Те имали разбиране за електромагнетизъм и термодинамика, периодичната таблица на елементите била формулирана, Исак Нютон бил създал парадигма на физиката.

Но е имало открития по това време, които не се вмествали. Например, отклоненията в орбитата на Меркурий не могат да бъдат обяснени с Нютоновата физика. Албърт Айнщайн приема хипотезата, че скоростта на светлината не е постоянна величина като цяло, но е постоянна във всяка дадена относителна рамка, което е различно от Нютоновото схващане.

Теорията на Айнщайн за относителността, инициира още една промяна в парадигмата и ни показва, че пространство и време не са това, което сме приемали. Квантовата механика пришпорва още една промяна и днешната парадигма включва квантова механика и обща теория на относителността.

Шиф пита: “Но има ли някой, който мисли, че това е крайната точка, финалната парадигма, истината?”

 

Всички текстове публикувани на уебсайт www.falun-bg.info са собственост на www.falun-bg.info и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните му права". Информацията, включително текстове, могат да бъдат използвани и копирани без изрично писмено разрешение, при поставяне на активен линк към статията в уебсайт www.falun-bg.info. Подробна информация: Общи условия за използване на сайта.


 

Този уебсайт използва cookies