Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Медитация Фалун Дафа

Неочакваното откритие първоначално се сблъсква със скептицизъм. Но след като през 2004 г. официалното издание на Националната академия на науките на САЩ публикува резултатите, те предизвикват огромен интерес и положителни отзиви.

Робърт Саполовски, новатор в изследването на стреса и работещ в университета в Станфорд, САЩ, определя изследването като „скок през огромната пропаст, която разделя двете дисциплини“.

Според Майк Ървин , директор на Центъра за психоневроимунология в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, САЩ, Епъл е проявила огромна смелост да потърси Блекбърн, а на Блекбърн ѝ е трябвало доста кураж, за да приеме предложението на Епъл.

Но много изследователи на теломерите се отнасят с недоверие към изследването. Те го смятат за ограничено по обхват, и поставят под въпрос точността на тестовете за дължина на теломерите.

„По онова време това се смяташе за рискована идея, а в очите на мнозина изглеждаше невероятно,“ спомня си Епъл. „Всеки се ражда с различна дължина на теломерите, и идеята да да се измери връзката между тяхната дължина и стреса, беше чужда за учените преди десет години.“

По-късно, обаче, работата на Блекбърн и Епъл води до бурно развитие на изследванията в тази посока. Учени успяват да открият взаимовръзка между усещането за стрес и скъсяването на теломерите при здрави жени, при хора, грижещи се за болни от Алцхаймер, при жертви на домашно насилие и с детски травми, както и при хора с дълбока депресия и посттравматично стресово разстройство.

„Нямам каквото и да било съмнение, че средата има влияние върху дължината на теломерите“, казва Мари Арманиос, клиничен генетик в Института по медицина „Джон Хопкинс“. Тя специализира в изучаването на връзката между нарушенията на здравето и теломерите.

Прогрес е постигнат и в изследването на взаимовръзката между дължината на теломерите и стреса. Лабораторни изследвания потвърждават, че стресовият хормон кортизол снижава активността на теломерите, а окислителният стрес (увреждане на организма вследствие на протичане на нехарактерни за метаболизма окислителни реакции) и възпалението (физиологично следствие от психическия стрес) непосредствено разрушават теломерите.

Изглежда, всичко това e пагубнo за нашето здраве. Съкращаването на теломерите провокира развитието на различни заболявания, сред които остеоартрит, диабет, затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, болест на Алцхаймер и инсулт.

Големият въпрос пред учените сега е дали теломерите са просто безобиден индикатор на процеса на стареене (като например посивялата коса) или предизвикват здравословните проблеми свързани със старостта. Хора с генетични мутации, свързани с ензима теломераза, които имат много по-къси теломери от нормалното, страдат от синдроми на ускорено стареене и прогресивно задълбочаващи се проблеми с вътрешните органи.

Арманиос обаче не е убедена, че по-незначителните скъсявания на теломерите, предизвикани от стреса, влияят на здравето, тъй като дължината на теломерите е различна при различните хора.

От друга страна, Блекбърн е все по-убедена, че стресът играе важна роля. Макар генетичните мутации свързани с теломерите да имат по-малък ефект в сравнение с екстремните синдроми от изследванията на Арманиос, според Блекбърн тези мутации наистина увеличават риска от хронични болести в късните години от живота на човек.

Няколко изследвания сочат, че теломерите са индикатор за бъдещото здраве на човек. Според едно от изследванията, хора, чиито теломери са скъсени, са изложени на три пъти по-голям риск от смърт при сърдечносъдови заболявания. Друго изследване проведено сред 2000 здрави индийци, потвърждава, че тези с най-късите теломери имат два пъти по-голям шанс да развият диабет.

Понастоящем Блекбърн се е заела с още по-мащабни изследвания за измерване дължината на теломерите. Генетичните и медицински данни на 100 000 души ще бъдат съпоставени с резултати от измерванията на техните теломери. Надеждата е да бъдат открити допълнителни връзки между дължината на теломерите и заболяванията, както и да се открият повече генетични мутации, които влияят на дължината на теломерите. Резултатите все още не са публикувани, но Блекбърн казва, че те показват ясна зависимост между дължината на теломерите и дълголетието.

Десет години след първоначалното проучване на Блекбърн и Епъл, идеята, че стресът ни състарява като скъсява нашите теломери, бе моментално попита от популярната култура. Наред с присъдени десетки научни отличия, Блекбърн е обявена за една от 100-те най-влиятелни личности в света за 2007 г. на списание „Time“. Холивудската продукция „Ваканцията“ (2006 г.) с участието на Камерън Диас илюстрира именно влиянието на стреса.

Успоредно със събирането на все повече доказателства за щетите, причинени от скъсяващите се теломери, на преден план изниква един въпрос: как да ги защитим.

На пръв поглед плажът изглежда оживен. Вълните се разбиват една след друга в брега. Чайки се разхождат по пясъка. Хора правят сутрешния си джогинг или разхождат кучета. Във водата плуват група пеликани. Тъмният силует на сърфист ту се показва над водата, ту се скрива зад вълните. Но взети заедно, тези елементи придават усещането за релакс. Човек може да си представи птиците, хората и сърфистите като мисли: те възприемат различни форми и се намират в различни време-пространства, но всички са временни и отминават.

Съществуват стотици начини за медитация, но тази сутрин на плажа практикуват форма на будистка медитация, която включва фокус върху настоящия момент. Човек се опитва да обръща внимание на всяка нововъзникнала мисъл, без да я съди или да реагира на нея. За будистите това е духовно търсене, в което те оставят тривиалните мисли и външни влияния да изчезнат, и така се надяват да се приближат към истинската природа на реалността.

„Ако преди десет години ми бяхте казали, че медитацията ще стане една от насоките на моята работа, бих решила, че някой от нас двамата определено е луд“, казва Блекбърн на журналист от „New York Times“ през 2007 г.

Двете с Епъл извършват над 50 различни изследвания. Много от тях са посветени на търсенето на начини за защита на теломерите от ефекта на стреса. Конвенционалните методи са физически упражнения, здравословно хранене и социална подкрепа. Но се оказва, че най-ефективният начин за запазване и дори увеличаване на дължината на теломерите е медитацията.

Макар изследванията да са малки по мащаб, резултатът е един и същ.

В едно от тях, група доброволци били изпратени да медитират в планината Шамбала в северната част на щата Колорадо, САЩ. Завършилите тримесечния курс имали 30% по-високо ниво на теломераза в сравнение с немедитиращи.

През 2013 г. Епъл и Блекбърн провели пилотно изследване, в което участниците изпълнявали древна форма на медитация по 12 минути на ден в продължение на 8 седмици. Те имали значително по-високи нива на теломераза от доброволци, които слушали релаксираща музика. Подобни били и резултатите от петгодишно изследване с мъже, страдащи от доброкачествен рак на простатата. Те променили начина си на живот за целите на изследването, и започнали да правят медитация.

В момента Епъл и Блекбърн провеждат изследване на 180 майки, половината от които имат дете с аутизъм. Опитът включва измерване на нивото на стрес и дължините на теломерите в продължение на две години. След това жените ще участват в кратък курс за себеосъзнаване с помощта на мобилно приложение.

Съществуват различни теории за това как медитацията влияе върху теломеразата и теломерите, но най-вероятната от тях е, че медитацията понижава стреса.

Медитацията включва бавно, ритмично дишане, което допринася за физическо отпускане, премахвайки стандартната реакция на стреса. Медитацията помага да се снеме психическото напрежение. Възможността да се откъснем от неприятните, тежки мисли ни позволява да разберем, че не е задължително те да представляват цялата реалност. Медитацията помага да ценим повече настоящето, вместо постоянно да съжаляваме за миналото или да се вълнуваме за бъдещето.

„Да си осъзнат в действията и взаимоотношенията си е ценно и рядко срещано в днешни дни явление, заради множеството задачи, с които трябва да се справяме“ казва Епъл. „Вниманието на хората в обществото е доста разпръснато, особено когато се чувстват притиснати от стреса.“


 

Този уебсайт използва cookies