Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Великата китайска стена

В Китай от древни времена се разказват истории за хора, които били благословени, защото правили добро, и които претърпели нещастие, защото вършили зло. В това се изразява и кармичната разплата.

Доброто намерение и добрата постъпка допринасят за добрата карма и бъдещо щастие, докато лошата умисъл и лоша постъпка допринасят за лошата карма и бъдещо страдание. Според азиатските религии кармата е свързана с идеята за прераждането.

Един пример за натрупване на лоша карма е Лин Ши – магистрат на префектура Чънду по време на династията Сун.

Когато Джан Ду Дзайшян станал министър-председател, планирал да оклевети политическите си съперници, затова се нуждаел от секретар, който да е назначен от императора и да изпълнява заръките му. Предложили му Лин Ши.

Джан се срещнал с Лин и му обещал повишение, ако спазва стриктно неговите заповеди. Лин помислил, че това е добър шанс и се съгласил.

Секретарят имал задачата да пише указите на императора. Така Лин имал възможността да дискредитира служителите. Той използвал това и пишел всичко точно така, както му е било продиктувано от Джан.

Формулировката на указите била толкова брутална, че много хора били шокирани и изпитвали съмнения.

Един пример: Су Шъ бил един от най-известните поети на династията Сун. Лин пишел преди това винаги статии, които хвалели Су и семейството му. Но след това трябвало да напише декрет, за да понижи Су и той написал: „Су Шъ, баща му и брат му са алчни и злоупотребяват с властта Ви. Често лъжат другите за собствена изгода. Су Шъ смята хората за глупаци и ги заблуждава.”

По вина на Джан и Лин много верни и способни висши служители са били понижени и заточени. Джан дори се опитвал да ги тласне към смъртта, за да се добере до близките им. За невинността на тези служители са знаели много хора. Когато императорът научил за това, той спрял злодеянието на Джан и пощадил живота на служителите.

Лин знаел, че не е прав. Когато веднъж написал указ, който оклеветява длъжностно лице, се засрамил: „Зная, че това ще ме преследва и ще съсипе репутацията ми и ще унищожи нравствените ми качества.” Независимо от това, той продължавал, защото се надявал, че неговите усилия ще му донесат по-висок ранг.

След като Джан се запознал със случая, Лин вече бил деградирал много. Когато Лин починал, всичките му десет пръста, които използвал, за да пише клеветнически постановления, били изгнили. При това били открити и язви на езика му.

(следва част 2)

 


 

Този уебсайт използва cookies