Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

врата слънце Боливия

Град Тиахуанако (Тиуанако) е издигнат на около 4000 метра надморска височина, в боливийските Анди, близо до границата с Перу. В превод името на града означава "Мъртъв град". Макар и в руини, той предизвиква възхищение у всички посетители. Целият регион се счита за археологическо чудо в Южна Америка и в целия свят.

Тиахуанако бил пристанищен град. Чудовищен катаклизъм го превръща в руини. Останките от древния град се намират на 20 км от високопланинското солено езеро Титикака (3854 м) и на около 72 км от Ла Пас. Първите заселници са от 1500 г. пр.н.е. Те не са имали писменост. Животът на това място процъфтява в периода 550-950 г. Предполага се, жителите на тогавашния град са наброявали около 30 000 - 40 000 души. Тази империя се разпада около 1100 г.от н.е.

По времето на инките градът вече бил мъртъв. Те били уверени, че този впечатляващ каменен град можел да построи само върховният им бог Виракоча. За съвременните изследователи остава загадка как са били транспортирани тези масивни каменни статуи и огромните каменни блокове, от които е изграден древният град. Най-близката каменоломна била на повече от 6 километра разстояние.

Eдин от каменните блокове, намиращ се на тогавашното пристанище, наречено "Пума Пунку" (в превод "Врата на пумата") тежи 440 тона. В някои каменни плочи са открити вдлъбнатини и следи от скоби, с които са били закрепвани една към друга. Оказва се, че тези скоби били изработени от бронз – метал, за който учените смятат, че е неизвестен по това време на всяка от културите в Южна Америка. На един от каменните блокове в Пума Пунку е изрязан прецизно жлеб, широк 6 мм. В него, на равни разстояния, са пробити малки отверстия. За да се направи това, е необходима технология, с каквато разполагаме в наши дни.

"Рийдърс Дайджест" публикува на страниците си: "Най-добрите съвременни инженери все още се чудят, дали биха могли да обработят и транспортират подобни скални маси, които са използвани за построяването на този град. Гигантските блокове изглеждат така, като че ли е използван куб за отрязването им."

На територията на Тиахуанако е построено внушително съоръжение – Акапана. То представлява изкуствено издигната на 17 метра могила, заемаща площ от 210х210 метра и 7 тераси. Във вътрешността е открита сложна водопроводна система, като откритата в Пума Пунку. Според редица изследователи, тези системи не са били построени от жителите на Тиахуанако, а наследени от много по-древна и по-развита култура. Учени доказват, че Акапана бил културен център още преди възникването на Тиахуанако.

Градските стени са изградени посредством поставянето на пясъчни каменни блокове един върху друг, като всеки един от долните тежи над 100 тона, а горните 60 тона. Каменоделската работа, необходима за изграждането на тези стени, изисква изключително високо ниво на професионални умения. Огромни квадратни блокове са напаснати перфектно. Пробити са 2,5 метра дълбоки дупки в 10-тонните блокове. В някои части на руините има водни канали, дълги 1,8 метра и широки половин метър. Те се базират на закономерност, която дори и днес рядко се постига. Тези хора не биха могли да произведат всичко това без технически средства, както твърдят еволюционистите. Да се произведе само една от тези структури, при примитивни условия, би отнело повече от един човешки живот. Това би означавало, че изграждането на Тиахуанако е траело векове наред, което само по себе си показва, че тезата на еволюционистите е невярна.

На север от Акапана е разположен храмът на Каласасая от около 15 000 г. пр.н.е., представляващ сложна система за наблюдение на звездите. Определени конструкции в стените са разположени така, че да гледат към конкретни съзвездия. Благодарение на вградените линии за наблюдение, можело да се определи точно времето на равноденствието и слънцестоенето.

В храма се намира един от най-забележителните паметници в Тиахуанако, "Врата на слънцето", която е украсена с различни релефи. Изваяна от огромен сиво-зелен андезитен монолит, тя е с ширина 3,8 метра, височина 3 метра и тежаща над 10 тона. На входа ѝ е поставена скулптура на върховния бог Виракоча.

Най-загадъчна е композицията от 24 фигури, изсечени от двете страни на изображението на бога, които представляват животински видове от Южна Америка, живели преди около 12 000 години.

Едно от уникалните открития е календар, който се състои от 290 дни – 10 месеца по 24 и 2 месеца по 25 дни, и показва равноденствията, сезоните, промените на Луната на всеки час и нейното синхронно въртене. Това явно не е земен календар и показва, че хората, които са живели тук, са имали високо технологично развитие.

Историци смятат, че строителите на Тиахуанако не са били индианци, а хора от бялата раса. Някои легенди разказват, че градът е бил изграден от великани само за една нощ. Няма обяснение и за това, какви методи и какъв вид техника са били използвани за изграждането на тази впечатляваща структура. Как са били изрязани каменните блокове от по 10 тона и как са били транспортирани от кариерите. Ясно е, че всичко това е възможно, само защото е приложена техника много по-съвършена от тази, допускана от еволюционистите.

Като се имат предвид географските условия на района, в който се намира Тиахуанако, то това майсторско изпълнение заема още по-удивителни размери. Градът е отдалечен на много километри от което и да е селище. Издигнат е на плато високо 4000 метра, където атмосферното налягане е два пъти по-ниско от това на морското равнище. Силно намаленото съдържание на кислород във въздуха би затруднило още повече човешката работна сила. Всичко това показва, че както в много други региони на света, така и тук, са съществували напреднали цивилизации, което опровергава тезата, че обществата винаги са се развивали до по-напреднали стадии.

 


 

Този уебсайт използва cookies