сборник династия Китай Тайван

Лиу Aн живял по време на западната китайска династия Хан. Той бил внук на първия император от династията и цар на Хуайнан, в днешната провинция Анхуей.

Лиу практикувал даоизъм – философия, която проповядва хармония и се базира на трите основни ценности: състрадание, умереност и скромност. Символът на практиката е ин-ян, който представлява съюз между безпорядъка и реда, отрицателното и положителното, земята и небето.

Освен като откривател на соевото сирене тофу, Лиу Aн е известен и като автор на "Хуайнандзъ", уважаван сборник с есета, писани на основата на серия от научни дискусии.

Разказът "Старецът, който изгубил своя кон", включен в сборника, е един от най-добре познатите на китайския народ.

В него се разказва, как някога един старец живеел с единствения си син на границата на държавата. Той обичал конете и често ги оставял да пасат свободно на ливадите.

Веднъж един слуга казал на стареца: "Един кон липсва! Сигурно е преминал отвъд границата, в другата държава."

Близките на стареца се притеснили от загубата, но той като че ли нехаел. "Кой знае! Загубата може да ни донесе добър късмет!", казал той.

Няколко месеца по-късно се случило нещо странно. Изчезналият кон не само се върнал, но и довел със себе си прекрасен кон от съседната държава.

Когато приятелите на стареца чули новината, те го поздравили за късмета му. Но той отвърнал: "Кой знае! Това може да ни донесе лош късмет!"

Един ден, когато синът на стареца яздел хубавия кон, паднал от него, счупил си крака и осакатял.

Много приятели дошли да утешат стареца, но старецът не бил ни най-малко притеснен от инцидента. "Кой знае! Това може да е за добро в края на краищата!", им казал той.

Една година по-късно, когато съседната държава изпратила войски отвъд границата, всички млади и силни мъже били мобилизирани, за да се бият с нашествениците, и повечето били убити. Синът на стареца не бил мобилизиран, защото бил негоден за военна служба, и така животът му бил пощаден.

В тази история, Лиу Aн ярко илюстрира философията на Лао Дзъ, че "нещастието е заложено в съдбата на човека, и щастието идва от нещастието".

Нещастието и щастието съществуват съвместно и при определени условия са взаимозаменяеми. Всичко, което ни се случва, има причина.

 

Comments powered by CComment


 

Този уебсайт използва cookies