Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Мисъл материя

Философите се питат от векове каква е връзката между съзнанието и материята, и съвременните физици се включват в дебата. Ето няколко теории за това къде и по-какъв начин нашите мисли съществуват физически.

Ноосфера и Интернет

Теяр дьо Шарден, йезуитски свещеник и палеонтолог, пише концептуална „ноосфера“ през първата половина на миналия век. Той предсказва, че в бъдеща фаза от развитието на човечеството, светът ще бъде обгърнат от мембрана, която съдържа нашите колективни мисли и преживявания.

В книгата „Феноменът човек“ дьо Шарден пише: „Не е ли това като някакво огромно тяло - с крайници, нервна система, сетивни органи и памет - тялото на това огромно живо Нещо, което е трябвало да дойде, за да изпълни амбициите, подбудени у мислещото същество от новопридобитото съзнание?"

Мнозина правят връзка между ноосферата на дьо Шарден и Интернет. Може ли Интернет да бъде разглеждан като свят, в който съществуват нашите колективни съзнания?

Мислите съществуват в други измерения

Алберт Айнщайн твърди, че има най-малко четири измерения. Четвъртото измерение е времето, или време-пространството, тъй като според Айнщайн пространство и време не могат да бъдат разделяни.

Бърнард Кар, професор по математика и астрономия в лондонския университет „Куин Мери“, казва, че съзнанието взаимодейства с други измерения.

Според Кар, телесните сензори ни разкриват само три измерения на вселената, макар да има най-малко четири пространства. Това, което съществува в по-високи измерения, са същества, които не можем да доловим с нашите физически сензори. Ученият смята, че подобни същества все пак трябва да имат място в космоса, в което да съществуват.

„Единствените не-физически обекти във вселената, с които имаме опит, са умствените, но съществуването на паранормални явления предполага, че умствените обекти все пак би трябвало да съществуват някъде в космоса“, пише Кар.

Мислите изпреварват времето?

Нашите мисли може да имат въздействие върху физическата реалност, но може би не върху настоящето или бъдещето, както очакваме. По-скоро мислите ни в бъдеще може да оказват влияние на миналото.

Това показват проучвания на Дийн Радин, главен научен ръководител в Института за ноетични науки, организация с нестопанска цел, основана от Едгар Мичъл, астронавт от Аполо 14, и посветена на изследване на съзнанието.

Радин е също преподавател в катедрата по психология в американския държавен университет "Сонома", гост-преподавател в университета "Принстън" и консултант на мозъчни тръстове в Силиконовата долина.

С помощта на генератор на случайни числа (RNG) Радин изследва умението на човешкото намерение да оказва влияние върху физическата реалност. Той не е единственият учен, използвал RNG, за да изследва връзката между ума и материята, но е уникален в изследванията на способността на бъдещите намерения да оказват въздействие върху миналото.

Повечето RNG опити се концентрират върху модели "напред във времето" и "причина-следствие". Очаква се човешкото намерение да има ефект върху бъдещите резултати, или генерираните числа.

Радин залага на идеята, че бъдещите намерения може да оказват влияние върху минали резултати и открива, че "наблюдаваните резултати може да са по-добре моделирани като процес работещ назад във времето от гледна точка на бъдещ момент, отколкото като по-сложен процес напред във времето, целящ този момент."

Научният труд на Радин е публикуван в Journal of Scientific Exploration през 2006 г.

„Някои форми на взаимодействие между съзнание и материя може да включват процеси, по-скоро дължащи се на ретроспекции от бъдещето, отколкото на причинно-следствени връзки с настоящето.“

Обширна сфера между частиците

Уилям А. Тилър, професор емеритус в университета "Станфорд", САЩ, изказва хипотезата, че нашите мисли имат физическо въздействие върху "ново ниво на субстанция, която изглежда функционира във физическия вакум (празно място между основните електрически частици, които изграждат електрическите атоми и молекули)."

Той успява да измери тази невидима субстанция, но само по време на взаимодействието ѝ с веществата, които обичайно можем да измерим. Взаимодействието изглежда възниква в резултат на човешко намерение. Това предполага, че мислите съществуват материално в тази сфера.


 

Този уебсайт използва cookies