Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Полски Сейм Варшава

На 7 ноември 2017 г., по случай 100 години от избухването на болшевишката революция в Русия, депутатът Йозеф Бринкус внесе в полския сейм, проекторезолюция осъждаща идеологията и последиците от болшевишката революция. Сеймът прие резолюцията на 24 ноември.

Резолюцията проследява ефекта от комунизма по света: от болшевишката революция до наши дни, със специално ударение върху последствията му в Полша.

"Болшевишката революция, която избухна в Русия преди 100 години, през ноември 1917 г., промени образа на тази страна, а по-късно и на съществена част от света. Нейните трагични социални и икономически последици се усещат и днес в много държави, включително Русия", се казва в резолюцията.

"Всяка революция, осъществена посредством кървав преврат, носи със себе си разруха и смърт. Крайните леви революции, макар прикрити зад красиви и внушителни лозунги, винаги водят до терор и престъпления, и вредят на отделната личност и на цели общества. Болшевишката революция беше насочена срещу основните ценности на човечеството и традициите на европейската цивилизация. Родена от престъпната идеология на комунизма и захранена с антихуманни и антихристиянски призиви, тя остави жесток отпечатък върху живота на много поколения", гласи още документът.

Наченките на комунизма в болшевишката революция

"Черната книга на комунизма" описва кървавите зачатъци на комунизма в Русия, когато превратът на Владимир Илич Ленин на 7 ноември 1917 г. е последван от период на изключителна жестокост. "Тази жестокост е наложена на партията от самия Ленин веднага, щом превзема властта", пише Стефан Куртоа, един от авторите на книгата.

"Главната цел на Ленин е да запази контрол върху властта колкото може по-дълго", казва още Куртоа. "Ленин установява диктатура, която бързо разкрива кървавата си и терористична природа."

И продължава: "Раздвоен между желанието да приложи своята доктрина и да се задържи на власт, Ленин създава мита за световната болшевишка революция. През ноември 1917 г. той иска да повярва, че революционният огън ще погълне всички държави участвали във войната и преди всичко Германия. Но световна революция не се случва и след падането на Германия през ноември 1918 г., се установява нов европейски ред... Това е вече очевидно през 1920 г., когато Червената армия бива победена във Варшава. Съветската армия нахлува в Полша през 1920 г., за да разпространи болшевишката революция на запад."

Резолюцията прави коментар на този исторически момент и разказва как Полша спира по-нататъшната комунистическа експанзия към Запада: "Една от най-големите жертви на болшевишката революция е Полша. През 1920 г., благодарение на своята смелост, полските войници успяват да спрат напредъка на революцията в Европа."

"Крахът на ленинистката теория за европейска и световна революция, оставя болшевиките доста изолирани и в челен конфликт с една все по-анархична Русия. В отчаян опит да се задържат на власт, те правят терора ежедневна част от своята политика, в стремежа да моделират обществото според своята теория и да заглушат онези, които чрез своите действия, социално, икономическо и интелектуално присъствие, изобличават зеещите дупки в тази теория. Веднъж взели властта, болшевиките превръщат 'утопията' в изключително кърваво начинание", пише Куртоа.

Комунизмът тръгва по света

През 1939 г. Полша става главно бойно поле на комунизма в света.

"Когато през 1939 г. комунистите се съюзяват с националсоциалистите, касапницата повече не може да бъде предотвратена. Много цивилизовани държави са все още безразлични към демагогията на германците и аплодират лъжливата пропаганда на Съветския съюз", се казва още в резолюцията на полския сейм.

През август 1939 г. Германия и Съветският съюз подписват пакта за неагресия Рибентроп-Молотов. Пактът съдържа таен протокол, в който двете съюзнически държави си разделят земите между Германия и СССР, съгласно сферите си на влияние. Следващия месец, армиите им нападат Полша и се срещат на демаркационната линия.

Британско-полският историк Норман Дейвис пише в своята статия "Великобритания и Варшавското въстание", че през 1945 г. по време на конференцията в Ялта, "западните лидери изоставят цялото си ефективно влияние в Полша и Източна Европа в замяна на сътрудничеството на Сталин в Германия и Далечния Изток".

Споразумението в Ялта дава свобода на разпространението на комунизма в Полша и Източна Европа, както е посочено в резолюцията: "От 1945 г. става възможно внасянето на комунистическа революция в много държави в и извън Европа, в резултат на погрешната политика на антигерманската коалиция на обединените сили на Запада. Стотици милиони жертви по света са добавени към милионите жертви на болшевишката революция, а ужасяващият ефект от комунистическите икономически експерименти разрушава икономиките на десетки страни по света."

Авторите на "Черната книга на комунизма" оценяват жертвите на комунизма на близо 100 милиона души, включително 20 милиона в Съветския съюз и 65 милиона в Китай.

Заключителният текст на резолюцията гласи: "Сеймът на Република Полша осъжда идеологията, довела до трагедията на милиони хора и отдава почит на всички жертви на болшевишката революция."

Противоречието за "крайно левите"

Резолюцията е приета с 283 гласа "за" и 4 "въздържали се". 173 депутати не участваха в гласуването заради несъгласие с езика, използван в резолюцията, по отношение на "крайно левите". Повечето от негласувалите са от партията "Гражданска платформа" и от "Модерната партия".

"Гражданска платформа" е най-голямата опозиционна партия в Полша и всички нейни депутати бойкотираха гласуването на резолюцията. Те предложиха премахване на частта гласяща, че революциите на крайно левите винаги носят терор, водят до престъпления и вредят на индивидуални личности и цели общества. Въпреки това, те се съгласиха с повечето останали изявления в текста.

В реч пред сейма, Рафал Групински, депутат от партията "Гражданска платформа", даде пример защо резолюцията трябва да се промени. Според него, крайната лява революция в Полша през 1905 г., опълчила се на руската окупация на части от Полша, кара Русия да се съгласи с някои от полските искания и частично променя русифицирането. Предложената от "Гражданска платформа" поправка беше отхвърлена от Комисията за култура и медии.

Пьотр Бабинец, представител на управляващата партия "Право и справедливост", заяви, че проектът на резолюцията е резултат от съвместните усилия на неговата партия и на партията "Гражданска платформа", че революцията от 1905 г. е социалистическа и лява, но не крайно лява, и че тя предшества болшевишката революция.

Според Бабинец, крайно левите революции, за които говори резолюцията, са движения, вдъхновени от Че Гевара, и извършват убийства. Повечето депутати от партията "Право и справедливост" гласуваха в подкрепа на резолюцията.

Роберт Винницкий, независим депутат, каза, че крайно левите движения са отговорни за неотдавнашните терористични атаки в Европа.

 


 

Този уебсайт използва cookies