доктор трансплантация Израел

През последните 20 години се засили трансплантационният туризъм към Китай. Според експерти, причината за това е практиката на насилствено отнемане на органи от затворници на съвестта, основно последователи на духовната практика Фалун Дафа (Фалун Гонг) в държавни китайски болници. В доклада "Кървава реколта" (2016 г.) се посочва,  в Китай годишно са извършвани между 60 000 и 100 000 трансплантации, което е в пъти повече от често цитираните от правителството 10 000 трансплантации годишно.

Редица държави, сред които Израел, Испания и Италия, приеха закони,които забраняват на свои граждани да пътуват до Китай за трансплантация на органи. Европейският парламент също прие две резолюции, осъждащи насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг в Китай.

***

Кардиохирургът Якоб Лави, бивш председател на Израелското дружество по трансплантология и член на Международната етична комисия по трансплантация, участва в 13-ия конгрес на Румънското дружество по сърдечно-съдова хирургия, който се проведе между 19 и 22 октомври 2017 г. в курорта Пояна Брашов.

В качеството си на председател на Центъра за сърдечни трансплантации в Израел, д-р Лави стана автор на допълнителни членове в закона за трансплантация на органи в Израел, които забраняват търговията с органи и трансплантацията на органи на израелски граждани в чужбина. Законът доведе до значително увеличение броя на донорите на органи в Израел.

Въпрос: Какви са текущите проблеми при сърдечната трансплантация?

Д-р Лави: Основният проблем, свързан със сърдечната трансплантация и с трансплантацията на органи като цяло, за съжаление, не се е променил през последните 20-30 години.

А именно: крайният недостиг на органи. Това важи за цял свят: както на Запад, така и на Изток. Където и да отидете, броят на чакащите за органи за трансплантация винаги надвишава два, три, четири, пет или повече пъти този на наличните донори на органи.

Причините за липсата на донори са различни в различните държави, но общата картина е, че в света няма достатъчно донори.

Но държавите, правителствата, медицинските общности и обществото като цяло могат значително да увеличат броя на донорите на органи, за да спасят живота на своите граждани.

Въпрос: Вие сте ключов член на общността за сърдечна трансплантация. Какво не успя да направи медицинската общност по въпроса със сериозните нарушения на трансплантационната етика като цяло и особено в Китай?

Д-р Лави: Миналия февруари във Ватикана се състоя много важна среща в Папската академия на науките. Срещата беше изцяло посветена на намаляването на трафика на органи в света. Представители на почти 100 държави (аз представлявах Израел) обсъдиха какво трябва да се направи. Установихме, че общата картина е катастрофална: навсякъде по света е налице интензивна търговия на органи.

Очевидно има няколко по-развити западни държави, които правят всичко възможно, да намалят търговията с органи, но има и други държави, особено Китай, където проблемът е наистина голям.

Всичко започва с прозрачност в областта на трансплантацията на органи във всяка отделна държава. Когато трансплантационната система е прозрачна, всяка извършена трансплантация е оправдана. Известно е откъде произхожда органът и откъде постъпва. Когато е ясно защо органът идва от конкретен донор за определен получател, проблемът е под контрол.

Когато обаче системата за трансплантации е непрозрачна, както е в Китай, е ясно, че се случва нещо нередно. Знаем какво се случва. Това е бедствие. Китай заяви пред света, че от 1 януари 2015 г. ще спре да използва органи на затворници като основен източник. Въпреки това все още има доказателства, че там продължават да отнемат органи в голям мащаб.

Международната медицинска общност и националните правителства трябва да направят всичко възможно да спрат тези зверства.

Въпрос: При липса на всеобхватно законодателство, какви са вратичките за продължаване трафика с органи?

Д-р Лави: Първо, всяка държава трябва да гарантира, че законите ѝ определят какво означава неетично поведение в областта на трансплантацията. Законът трябва ясно да формулира какво означава някой да бъде посредник в търговия на органи, какво означава да купиш орган, какво означава да продаваш орган и как да бъдат третирани онези, които престъпват тези определения.

Втората стъпка е да се гарантира, че правоохранителните органи действат съгласно закона. В противен случай, законът няма да може да се приложи. Ето пример от Израел: приехме закон за трансплантацията през 2008 г. Но само това не беше достатъчно: нашите правоохранителни органи взеха закона много сериозно и сега подвеждат под съдебна отговорност посредници на пазара на органи за трансплантация. Благодарение на това, броят трансплантационни туристи от Израел в коя да е държава в света, където се извършва трафик на органи, рязко намаля.

Например, през 2010 г., над 150 граждани на Израел са пътували в чужбина за трансплантация на бъбрек. Миналата година те са само 23. Това е в резултат от съчетаването на два елемента: закон и правоохранителни органи.

Въпрос: Ако една държава не разполага с данни за трафик на органи на своя територия, наивно ли е да се смята, че тази държава не търгува с органи?

Д-р Лави: Да, разбира се, че е наивно да се мисли така. Ако една държава съобщи, че няма случаи на трафик на органи на територията си, това означава само едно: трябва да разследва по-добре.

Независимо от недостига на органи, хората правят всичко възможно, за да намерят решение на здравните си проблеми. И тук идва ролята на държавата, и по-точно на медицинската общност, към която се обръщат пaциентите.

Ето защо правоохранителните органи трябва да гарантират, че спасението на един живот не се извършва за сметка на друг. Тъй като търговията с органи е именно това: за да се спаси живота на пациент, се застрашава или понякога отнема живота на друг човек. Това е неетично.

Въпрос: Като член на Международната етична комисия по трансплантация и един от инициаторите на закона, забраняващ достъпа на израелски граждани до китайски органи, какво бихте посъветвал медицинската общност по отношение на етиката в трансплантацията на органи?

Д-р Лави: Предвид успешното прилагане на закона в Израел, мога да кажа, че всеки закон за трансплантация на органи трябва да включва два основни компонента: единият е ясно определение за трафик на органи и мерки за неговото спиране.

Вторият компонент, също толкова важен, е: мерки за засилване дарението на органи в страната. Понеже един закон не може да забранява на пациенти отчаяно нуждаещи се от орган, да се опитват да спасят живота си, ако не им предлага решение в собствената държава.

Какво направихме ние? Забранихме трансплантационния туризъм на израелски граждани, но значително увеличихме местните дарения на органи, както от мъртви, така и от живи донори.

Дадохме приоритет на кандидатите за трансплантация на органи, които са регистрирани като донори на органи. По този начин насърчихме повече хора да станат регистрирани донори на органи, за да могат първи да получат орган, ако им е необходим. Това увеличи броя на дарените органи и доведе до големи промени в Израел.

 

Comments powered by CComment


 

Този уебсайт използва cookies