Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Китай закон

Твърде голямо зло!

В очите на тогавашния лидер на комунистическата партия Дзян Дзъмин (няма връзка с Дзян Ли), мирните медитиращи са заплаха за "социалната стабилност" и за партията. На 20 юли 1999 г., Дзян нарежда на силите за сигурност в страната да "изкоренят" Фалун Гонг. Последователите на практиката трябва да бъдат уволнени от работа, изпратени в трудови лагери за идеологическо превъзпитание и да бъдат подложени на изтезания, докато не се откажат от вярата си и на нейно място обявят верността си към партията.

Според непълни статистически данни на Minghui.org, достоверен източник за информация относно преследването на Фалун Гонг, малко над 3900 последователи на практиката са убити от изтезания и малтретиране, а стотици хиляди тънат в ареста. Разследващите са изчислили, че 65 хиляди практикуващи Фалун Гонг са убити заради органите им в годините 2000-2008. С принудителното отнемане на органи продължаващо и след 2008 г., общият брой убити се смята, че надвишава 100 хиляди.

Баща ми не е мъртъв, той е жив! - Дзян Хун, дъщеря на Дзян Шичин

След като преследването срещу Фалун Гонг започва, Дзян и съпругата му Луо пътуват до Пекин, за да протестират. В Чунцин те раздават информационни материали, разясняващи същността на Фалун Гонг и изобличаващи прoпагандата на партията в стила на Културната революция, предназначена да насажда омраза срещу практиката.

Заради тази дейност, двамата са арестувани и изпратени в център за промиване на съзнанието, като отначало са държани при смекчен режим. Благодарение на тяхната възраст, първоначално избягват бруталните побоища и изтощителния робски труд, на които много от практикуващите Фалун Гонг са подложени.

Но нещата се променят през 2008 г., когато Пекин е домакин на летните Олимпийски игри, а светът се радва на появата на Китай на световната сцена.

Луо Дзъхуей е арестувана от полицията на Чунцин на 13 май 2008 г., докато разпространява материали за разясняване на истината относно Фалун Гонг. По-късно на същия ден полицията обискира дома им и отвежда Дзян Шичин надалеч, докато той гледа актуална информация за масовото земетресение в Съчуан, което се е случило един ден по-рано.

Дзян е осъден на една година тежък труд в трудов лагер Сишанпин. Луо е съдена тайно с 8-годишна присъда в Юнчан - женски изправителен лагер, където е бита до безсъзнание, най-малко три пъти.

"Осем години! Това е твърде голямо зло.", промърморва Дзян Шичин, когато научава за наказанията на жена си. Той се разплаква.

Това е вторият ден на Лунната Нова година, най-важният празник за китайските семейства.

"Моят татко е още жив"

На 27 януари 2009 г., в деня преди Дзян Шичин да почине в ареста, семейството му го вижда здрав и сърдечен, в една от редките визити, които са предоставени. Внучката му Дзян Гуейю, на две и половина години, се опитва да му подаде кочан царевица, но пазачите отказват. Тогава, тя изважда шепа фъстъци от джоба си и му ги подава, вместо царевицата.

Когато си тръгват - посещението е прекъснато от викове на надзирателите - Дзян стиска устни през пукнатина във вратата, за да целуне внучката си за довиждане. "Нямахме абсолютно никаква представа, че това е последният път, в който ще видим нашия баща" споделя семейството.

На следващия ден, в 15:40, те получават телефонно обаждане, което ги информира, че Дзян е починал преди час.

Накрая семейството е отведено до моргата в близост до трудовия лагер около 22:00 часа.

Първото нещо, което те забелязват - и ключова част от нерешената мистерия - е топлината на тялото на баща им, който все още е мек на допир, дори след като се предполага, че е прекарал седем часа в моргата.

"Елате и спасете баща ни! Той е все още жив!" - изкрещява член на семейството, според доклада на Minghui.org. Те се опиват да изтеглят тялото му, за да започнат опити за реанимация. Надзирателите в затвора числено превъзхождат семейството и грубо ги изхвърлят от стаята, все още несигурни дали той е още жив или мъртъв.

Дзян Ли излиза от моргата, за да се обади в полицията. Когато тя затваря телефона, един от стражите, стоящ до нея, се обръща и смразяващо казва: "Това е безполезно. Полицията е точно тук."

Въпреки изричното желание на семейството това да не се случва, полицията кремира тялото на бащата няколко дни по-късно.

(следва продължение)

 


 

Този уебсайт използва cookies