Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Китай Шандун репресии

Дъщерята на двама практикуващи Фалун Гонг в Китай, Джан Хуейдзие (21 години), от седемгодишна е свидетел и жертва на репресии. Неотдавна тя подаде съдебен иск срещу бившия китайски лидер на комунистическата партия на Китай и смятан за инициатор на преследването срещу Фалун Гонг, Дзян Дзъмин.

Със страх и тревога са изпълнени детството и юношеството на Джан. Тя става свидел на множеството арести на родителите ѝ заради техните убежденията и преживява техните физически и емоционални болезнени травми.

Докато расте, тя е принудена да се мести по домовете на роднините си, от които е трябвало да изтърпи нападки, заради практиката на родителите си.

Джан Хуейдзие споделя за преживяното: "И досега сънувам как арестуват родителите ми и ме е страх. Често със сълзи се събуждам посред нощ, плачейки. И до сега се оглеждам дали не ме следи някой. Някога бях весела и щастлива. Но сега съм затворена и мълчалива."

За последните 10 години родителите на Джан многократно са арестувани незаконно и изпращани в затвор. След побоите в затвора, сега баща ѝ е абсолютно нетрудоспособен, а майка ѝ е парализирана и не може да се грижи за себе си.

Джан споделя: "Нашето семейство толкова много преживя. Аз се надявам Дзян Дзъмин да бъде изправен пред правосъдието. Но нищо не може да компенсира изгубеното ми детство, загубеното здраве на баща ми, болката и страданието, което преживяхме и пролетите сълзи."

Джан завежда дело във Върховната народна прокуратура през август 2015 г. Тя се надява Дзян да бъде изправен пред съда за това, през което е преминало семейството ѝ.

Джан разказва своята покъртителна история:

Животът ми никога няма да стане както преди. Баща ми се казва Джан Кълян, а майка ми – Уан Джунюн. Ние живеехме в град Шоугуан в провинция Шандун. Родителите ми започнаха да практикуват Фалун Гонг през май 1996 г. и цялото ни семейство получи полза от тази практика. От двегодишна аз вече не боледувах.

Родителите ме възпитаваха да живея според принципите на практиката Истинност, Доброта, Търпение и да мисля първо за другите. Ние бяхме щастливи и всички ни обичаха.

Въпреки това в един миг всичко се промени, когато Фалун Гонг беше наречен култ и в цялата страна започнаха арести на практикуващи Фалун Гонг.

Няколко пъти родители ми бяха арестувани след 2001 г. Аз често бях свидетел на това и много пъти нямаше къде да живея. Много често живеех при моята 80-годишна баба (майката на баща ми.) Някои роднини ме вземаха в своя дом за малко време, но бързо ме изпращаха заради обществения натиск върху тях.

Нашите роднини бяха лъгани от правителството и изфабрикуваните клеветнически факти за Фалун Гонг. Те се отвърнаха от нас. Пред мен ругаеха и обиждаха родителите ми и не искаха да имат нищо общо с тях. Когато живеех с баба, тя често беше много лоша с мен. Вземаше от ръцете ми това, което имах за ядене, и го даваше на братовчед ми.

Учих в три училища и винаги бях чужда за съучениците ми. Помня, когато се опитах да обясня на една съученичка какво е Фалун Гонг, че тя не искаше да слуша. Разказала на майката на моята най-голяма приятелка какво съм ѝ говорила. След това приятелката ми каза, че майка ѝ не ѝ дава да дружи с мен, защото майка ми е практикуваща Фалун Гонг. Тогава ми беше много мъчно.

Нямах много дрехи и вещи, но това не ме притесняваше. Всичко, което исках беше да бъда с моите родители и да живеем нормално. Но преследването правеше това невъзможно.

Първата раздяла с родителите ми

Веднъж през нощта с моите родители разпространявахме брошури с информация за Фалун Гонг. Изведнъж се появиха полицаи и ни арестуваха. Бяхме закарани в полицейския участък, където разпитваха родителите ми поотделно. Пазеха ни трима полицаи и така изкарахме цялата нощ в полицията. Един от полицаите, преди да отиде да спи, блокира вратата ни с едно легло, за да не можем да излезем.

На следващия ден ни закараха с мама в къщи и направиха обиск. Полицаите ме оставиха при баба и откараха мама някъде. По-късно узнах, че служители от „Управление 6-10“ са закарали родителите ми в център за „промиване на съзнанието“.

За първи път в живота ми ме разделяха от родителите ми. Без мама и татко аз останах съвсем сама. Всичките ми роднини бяха настроени враждебно към моите родители и ги обиждаха, и ругаеха пред мен. Тогава бях на седем години и не разбирах какво става, и защо родителите ми не са при мен. Много ми беше мъчно за тях.

След като освободиха мама и татко от центъра за „промиване на съзнанието“, татко трябваше да работи една година без заплата, а мама беше уволнена от работа. Роднините на баща ми не разговаряха с мама.

Родителите ми отново арестувани

Когато родителите ми бяха освободени, аз реших, че кошмарът ми свърши. Тогава не разбирах, че това е само началото. След един месец отново арестуваха мама. Полицаите дойдоха през нощта и силно блъскаха вратата. От шума аз се събудих.

За да избегне втори арест, татко скочи от балкона на втория етаж. Полицаите разбиха вратата и се спуснаха след него, когато разбраха, че е избягал. В тази нощ светлината изгасна и нощта беше тъмна като смола. Толкова се страхувах, че дори не можех да плача. Това са най-страшните ми спомени в живота. Често ги сънувам, като ме преследват и ме стряскат в съня ми.

Баща ми не успя да избяга. Арестуваха го и го закараха в полицейския участък Уъндзя, където му нанесли побой и му счупили гръбнака. Закарали го в болницата. Мама я освободиха. Тя отиде в болницата да го види. Леля ми, която също била дошла в болницата я изгонила. Тя се опитвала да застави баща ми да се разведе с мама.

Не обръщайки внимание на враждебното отношение на роднините, мама и татко останаха заедно и бяха непоколебими в своите убеждения и вяра във Фалун Гонг. Баща ми се оправи от травмите на гърба, но постоянните болки останаха да го мъчат.

Оставих училището в трети клас

Скоро, след като баща ми се възстанови малко, родителите ми напуснаха града. Но полицаите непрекъснато ни безпокояха и не ни оставяха на спокойствие. Временно живях при дядо си, но цивилни полицаи непрекъснато ме следяха.

Те ме следваха от дома на дядо до училище и обратно. Следяха ме и когато отивах при моя съученичка, за да приготвяме уроците за училище. Дори когато времето беше много лошо, те обикаляха около дома на дядо с черна кола.

Аз през цялото време бях уплашена и тревожна, и непрекъснато страдах за родителите ми. Когато имаше около мен роднини, не плачех, за да не ги безпокоя, но когато останех сама, често плачех.

Не можех повече да изтърпя и напуснах училището в трети клас. Заминах да живея при родителите ми. Животът ни беше много труден, но аз бях щастлива, че сме отново заедно.

Печален празник на китайската Нова Година

Преди началото на новата учебна година една практикуваща Фалун Гонг ме заведе в местното начално училище, за да се запиша за новата учебна година. Това беше голяма помощ за мен и моето семейство.

По време на зимните празници с родителите ми се върнахме в родният град, за да навестим баба. Още не завършили приветствията, чухме сирена и след миг се появиха полицаи в двора.

Родителите ми бързо се скриха, а аз излязох да посрещна полицаите. Когато един от тях ме попита къде са родителите ми, аз не му отговорих веднага. Полицаят ме нападна с юмруци, а аз се дръпнах няколко крачки назад, за да запазя равновесие.

Баба ми беше толкова уплашена, че не можеше да спре да трепери. Полицаите обискираха съседните къщи и откриха родителите ми, след което ги отведоха. Когато полицейската кола се скри в далечината, аз започнах да крещя и да плача.

Същия ден братовчед ми ме заведе при другата ми баба. През целия път ни следваше черна кола без номера.

Баба много се разстрои заради ареста на родителите ми. Ние с нея седяхме до полунощ прегърнати и плакахме.

На този ден беше китайската Нова Година. Хората навсякъде празнуваха, но в сърцата на двете ни с баба имаше само сълзи и тревога. Тази година родителите ми празнували китайската Нова Година в центъра за задържане. Ние с баба се тревожехме за тях и се бояхме от най-лошото.

Мама е парализирана

Леля се безпокоеше, че моето присъствие ще се отрази зле на чичо ми и братовчед ми. Не искаше да ме регистрира в кварталното училище като член на семейството им. След зимната ваканция аз се върнах при баба.

Всеки ден излизах на централната улица, отивах в покрайнините и чаках мама и татко. От отчаяние се свивах в полето накрая на селото и плачех.

Когато отново се срещнах с мама, тя беше парализирана. Тя не можеше да върви. Защо и причиниха това? Защо хората са толкова жестоки?

Двете с баба се грижехме за мама. Ние нямахме никакъв доход и почти нямахме пари. Десетгодишно дете, което купува преоценени плодове, несъмнено привлича внимание. Всички продавачи ме познаваха. За да икономисам пари, всеки ден вървях до училище по пет километра.

Баща ми все още беше в центъра за задържане. Там отново му нанесли побой и отново травмирали гръбнака му на същото място. Когато го освободиха, той не можеше да се грижи за себе си. След много дълго време родителите ми възстановиха здравето си. Но баща ми така и не успя да се изправи напълно.

В следващите две-три години нашето семейство накрая се събра и заживя заедно като истинско семейство. Моите родители са инженери, но за да имаме пари за прехрана, те работеха тежка и временна работа. Мама работеше на полето, а татко – като механик и охрана.

Безкраен кошмар

Веднъж през месец май 2008 г. дядо дойде да ме вземе от училище и каза, че отново са арестували родителите ми. Черна кола без номера притиснала мама на тротоара така, че тя паднала на земята. Тогава полицаите изскочили от колата и я вкарали бързо в нея.

Обискирали мама и намерили ключа от нашата къща. Когато те се опитали да влязат в къщи, баща ми затиснал вратата с тежки мебели. Тогава полицаите се качили през пожарната стълба и влезли през прозореца. Баща ми откарали, а къщата обискирали.

Полицаите счупили ключа в ключалката. За пореден път бях принудена да живея в дома на чичо ми. Трябваше да нося старите дрехи на братовчед ми. За да платим за училището ми, ние трябваше да поискаме пари от другия ми чичо.

Много тъгувах за родителите ми, особено нощем. Изработих хиляди хартиени жерави оригами с надеждата моето желание нашето семейство да се събере отново да се изпълни. В това време учех в седми клас.

В центъра за задържане след нанесени побои над мама, я заболяли краката. Тя не можела да се грижи за себе си и лежала в леглото. В трудово-изправителния лагер не я приели заради влошеното и здравословно състояние и я освободили.

В трудово-изправителния лагер отказали да приемат татко заради травмата на гръбнака му. Въпреки това, в центъра за задържане го принуждавали да работи тежка работа. По десет часа на ден той сортирал чесън, като стоял във водата, в която накисвали чесъна.

Когато го освободиха, стъпалата на краката му бяха тъмни, а кожата се обели. Всичките нокти на краката му паднаха. Баща ми разказваше, че затворниците, които трябвало да го наблюдават, го биели по главата с обувките си всеки ден.

Баща ми беше арестуван отново през юли 2008 г. Закараха го за два месеца в център за промиване на съзнанието. Ние с мама много се тревожехме за него.

След освобождаването му, през март 2009 г., отново го арестуваха. Една нощ няколко души тропали на вратата. Баща ми се спуснал от петия етаж по водосточната тръба, за да избяга и наранил крака си. В течение на денонощие, ние слушахме как тропат по нашата врата и как ругаят отвън.

Двете с мама седяхме вътре и аз бях принудена да пропусна училището на другия ден.

Последният арест беше през януари 2015 г., когато сътрудниците на полицейския участък Шънчън арестуваха баща ми. Аз узнах за това на следващия ден. Знаейки че могат да арестуват и мама, не смеехме да влезем в къщи и седяхме надалеч отвън.

Полицаите обискирали дома ни и присвоили много лични вещи и всички книги на Фалун Дафа. При това не оставили опис на взетото имущество. Когато се прибрахме, всичко беше преобърнато с "краката нагоре." Полицаите присвоиха колата ни. Документ за това също не оставиха. С мама няколко пъти ходихме в полицията с жалба да ни върнат личните вещи, но отказаха.

Баща ми беше затворен три седмици в ареста, но с помощта на адвокат го освободиха под гаранция. Той разказа, че полицаят Гуо Хунтан го ударил толкова силно по главата, че едва не загубил съзнание.

Репортажът е създаден с помоща на Джан Хуейдзие от провинция Шандун, Китай.

 


 

Този уебсайт използва cookies