Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Китай Фалун Гонг

Когато бившият генерален секретар на китайската комунистическа партия (ККП), Дзян Дзъмин, обяви най-известната в страната духовна практика Фалун Гонг извън закона, партията започна мащабна кампания за дискредитиране на това учение.

В самото начало на преследването, единственото място, където привържениците на Фалун Гонг (известна още като Фалун Дафа) можеха да кажат нещо в своя защита, беше централния площад "Тиенънмън" в Пекин.

Тиен Сюлу разказва за своето преживяване. Тя е очевидец на събитията и е лежала 4 години в затвор заради това, че практикува Фалун Гонг.

В първите години на информационна атака и репресии срещу Фалун Гонг, комунистическата партия в Китай буквално прекъсва всички канали за предаване на информация от Китай.

Не само в Китай, но и в цял свят звучеше само едно мнение за това, защо десетки милиони китайски граждани, които се занимават с тази традиционна система за самоусъвършенстване, изведнъж, за една нощ са станали престъпници.

Тиен разказва, че е започнала да практикува Фалун Гонг през 1995 г. По време на репресиите тя вече е дипломирана и с добра високоплатена работа на преводач в Пекин.

По нейните думи, когато на 20 юли 1999 г. в цялата страна започват масови полицейски акции срещу привържениците на Фалун Гонг, лъжите за тази практика в китайските медии били толкова мащабни, че много бързо буквално пропили цялото общество.

Тиен разказва:

„Пекинските привърженици на Фалун Гонг тогава тайно проведоха в столицата пресконференция за чуждестранните медии. Това позволи на света да чуе различна версия за преследването в Китай. Много привърженици на Фалун Гонг тогава пристигнаха в Пекин от всички краища на страната, за да се обърнат към правителството. Те много трудно намираха места за нощуване в хотелите в Пекин, защото навсякъде имаше полицейски хайки. Много от тях спяха направо на улицата.“

В началото привържениците на Фалун Дафа се опитват да използват държавните канали за подаване на жалби и оплаквания на гражданите към правителството. Носят петиции в отдела за подаване на заявления на гражданите или в прокуратурата.

Тиен разказва:

„Но правителството напълно блокира това. Всеки, който се опитваше да подаде подписка в защита на Фалун Дафа, го арестуваха и го откарваха в дома му, където го чакаше арест или голяма глоба.“

След няколко месеца неуспешни опити организаторите на петициите се отказват от този начин на протест и решават да излязат на площад "Тиенънмън" с плакати и да разкажат високо за жестокото преследване и за безправното положение на хората, които китайската комунистическа власт преследва.

Тиен разказва още: „Аз си поставих за цел да съобщя на международното общество реалната ситуация в Китай. Започнах да ходя на площада всеки ден и да правя снимки и видео на акциите на привържениците на Фалун Гонг.“

Снимките и видеото, които е правила Тиен, са едни от първите нагледни свидетелства на фактите за репресиите срещу Фалун Гонг в Китай.

Тиен си спомня, че в онова време на площад Тиенънмън цивилните агенти на специалните тайни служби са били много повече, отколкото туристите. Да се фотографира открито било много опасно. Тя правела снимки и видео с малка камера чрез приспособление от чантата си.

Тиен продължава спомените си: “Атмосферата на площада тогава беше много напрегната. Цивилните полицаи внимателно оглеждаха всеки човек. Само някой да разгъне плакат и да започне да разказва в защита на своята практика, и от всички страни агенти на полицията, като гладни вълци, се нахвърляха върху него. Жестоко му нанасяха побой, дори на жените, и ги откарваха някъде. Когато чуждите туристи снимаха всичко това, без да знаят какво става, им отнемаха фотоапаратите и изтръгваха лентата от тях.“

Арестите са се извършвали много бързо, за да не могат туристите да видят нищо, нито да разберат какво става. Понякога Тиен не успявала да прибяга до мястото на събитията, за да ги заснеме. Тя ходела на площада почти всеки ден в течение на една година и почти всеки ден била очевидец на тези инциденти.

Тя отново си спомня: „Помня един случай. Група привърженици на Фалун Гонг, не помня точно колко бяха, показаха плакати на площада и започнаха да повтарят: „Фалун Дафа е добър“, „Изискваме да върнете доброто име на нашия Учител“ (основателят на практиката Фалун Гонг, Ли Хонгджъ).

Към тях веднага прибягаха няколко десетки агенти на специалните служби. Започнаха да дърпат от тях плакатите и жестоко да ги ритат с крака и да ги бият с палки.

От ударите те падаха на земята. Когато паднеха, ги душеха и им запушваха устата по всякакви начини. Практикуващите Фалун Гонг не оказваха съпротива. Но въпреки това полицията не можеше да заглуши силните им призиви. Докато не ги хвърлеха в микробусите и не ги откарваха, техните уверени гласове се носеха по целия площад.“

Тя посещавала и местните привърженици на Фалун Гонг, изтезавани в местата за задържане. Тян подробно записвала всички тези факти на репресиите, правела снимки и изпращала информацията зад граница.

Тя разказва още: „Ще разкажа няколко случая, които тогава много силно ме потресоха. Имаше един младеж, на когото всички пръсти на краката бяха черни. В полицейския участък го изтезавали със студ. Когато всичките му пръсти на краката почернели и трябвало да ги ампутират, полицаите просто го откарали до някъде и го изхвърлили от колата на пътя.

Видях една жена, която по време на ареста започнала да гладува в знак на протест срещу репресиите. Преди съм виждала нещо такова на снимки на жертвите от нацистки концлагери. Тя гладувала 3 месеца. Гледайки изтощеното ѝ тяло, аз бях просто ужасена.

Имаше един младеж, на който по време на изтезания му разкъсали белите дробове. Той постоянно кашляше и практически не можеше да говори. Беше на 30 години, но след изтезанията приличаше на 60-годишен старец. Полицията също го е изхвърлила на пътя от колата, за да избегне отговорността за него. Той почина месец след нашата среща.“

След известно време полицаите разбират с какво се занимава Тиен и също я арестуват.

Сега Тиен разказва: „Това стана през април 2001 г. Няколко десетки полицаи нахълтаха на работното ми място, преобърнаха всичко с краката нагоре и ме закараха в полицейския участък. Аз обявих гладна стачка в знак на протест. След това ме закараха в „Пекински център за изучаване на закона“. Народът в Китай нарича тези места „Класове за промиване на съзнанието“.

За да ме „трансформират“ по-бързо ми прилагаха много физически и психически мъчения. След четири месеца ме откараха в пекинския център за опасни престъпници, чакащи присъда. След това ме осъдиха на четири години затвор и ме откараха в печално известния с жестокото отношение към затворниците женски затвор „Хъйдзуй“ в град Чанчун.“

Сега Тиен Сюлу живее в чужбина. Тя също се присъединява към кампанията да се привлече под съдебна отговорност Дзян Дзъмин. До сега са подадени повече от 100 000 съдебни иска от повече от 205 000 ищци. Заявленията и съдебните искове са изпратени до Върховния съд и Върховната прокуратура на Китай.

Дзян Дзъмин е обвинен в геноцид и престъпления против човечеството заради преследване на привържениците на Фалун Гонг.

 


 

Този уебсайт използва cookies