Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Китай Тиендзин Фалун Гонг

Откраднато детство

Фуяо е само шестгодишна, когато нейните родители за първи път потъват в системата на китайските трудови лагери.

"Бях объркана, не разбирах какво се случва", разказва Фуяо, която днес е на 24 години и живее в Ню Йорк. "Но знаех, че родителите ми са прави, защото отстояваха това, в което вярваха."

Смелостта на малкото момиченце е подложена на жесток тест. В началното училище, съученици я отбягват и плюят по учебниците ѝ пред погледа на учителите; почти не вижда родителите си, живее с баба си, погълната от тревоги по сина и снаха си.

Но в държанието на Фуяо няма нито гняв, нито негодувание. През цялото време тя е наясно, че родителите ѝ са невинни.

"Изпитвам огромно уважение към това, което направиха и претърпяха", казва Фуяо.

Майка ѝ Уан споделя, че все още изпитва болка в сърцето при спомена за раздялата с дъщеричката си.

"След като ме задържаха, се страхувах най-много за дъщеря си. Тя беше толкова малка, как щеше да се справи с всичко това?"

Уан си спомня как по време на едно от свижданията, пита дъщеря си: "Би ли предпочела да предам убежденията си и да се прибера у дома, или да отстоявам вярата си и да не вървя срещу съвестта си? Ако кажа истината, ще продължават да ме държат тук."

"Плачех, а тя избърса сълзите ми и каза, 'мамо, трябва да си праведна. Не може да кажеш, че Фалун Гонг е лошо нещо."

Принудителен избор

Ли, бащата на Фуяо, се чувства раздвоен, когато за първи път напуска родния си град Тендзин, за да протестира срещу преследването на Фалун Гонг. Тогава е октомври 1999 г. и площад "Тиенанмън" в Пекин е основно място за протести, тъй като се намира в близост до сградите на правителството, и е символ на студенстките кръвопролития през 1989 г.

"Онази сутрин прегръщах дъщеря си и плачех, мислейки че това може да е последният път, когато я виждам", споделя Ли, бивш популярен телевизионен водещ.

Ли е наясно с рисковете на мирните протести: след юли 1999 г., десетки хиляди последователи на Фалун Гонг са арестувани и хвърлени в трудови лагери и центрове за промиване на съзнанието. Чувал е ужасяващи истории за изтезания и смърт.

По време на самоусъвършенстването по Фалун Гонг, той преживява чудо. През юли 1998 г. лекарите му казват, че хроничният хепатит Б, от който страда, е неизлечим. Ли започва да прави упражненията на Фалун Гонг и да изучава философията, и след няколко седмици тялото му става силно и здраво. Това се случва преди 18 години.

Чудото на Фалун Гонг го вдъхновява да отиде на площад "Тиенанмън".

"Фалун Гонг ми даде втори шанс и би трябвало да се практикува свободно в Китай. Ако не разкажа за него, кой друг ще го направи? Отидох на площад 'Тиенанмън' с мисълта, че сигурно ще ме убият."

Ли е арестуван почти веднага след пристигането си на "Тиенанмън" и след няколко дена е осъден на три години трудов лагер. Без съд и съдебни заседатели; само полицай, който чете присъдата от лист хартия. Следва незаконно задържане в продължение на години, само защото е последовател на Фалун Гонг.

"Аз съм добър гражданин. Не разбирах какво става."

В лагера му избръсват главата, дават му синя затворническа униформа и му определят горния етаж на легло в малка стая с шест такива легла. Няма матраци, затворниците спят направо върху дървените летви, а одеяло има само ако семейството изпрати такова.

"Тъй като беше тъмно и влажно, повечето хора се разболяваха от краста и кел", си спомня Ли. "През нощта можеше случайно да си отриеш ръкава в летвите на леглото и да убиеш рояк дървеници."

Всяко сутрин затворниците са заставяни да махат одеялата и застилат безупречно леглата със снежнобели чаршафи и зелени одеяла, донесени от надзирателите. На тези постелки е забранено да се сяда, те са само за показ в случай на посещение от правителството.

Храната е ужасна.

"Зеленчуците бяха развалени. Хвърляха ги да се варят в тенджерата, без да ги мият." продължава Ли. "Оризовата каша правеха с вода от чешмата и почти без ориз." Ли и до ден днешен не може да понася патладжани и моркови.

Полагат му се пет хлебчета от парено тесто на ден, в които често има изпражнения от плъхове. "Хлебчетата сутрин и вечер бяха прегорени. Тези на обяд бяха малко по-добре", си спомня той.

В продължение на две години Ли прекарва по 16 часа на ден, седем дена в седмицата, в шиене на футболни топки за световното първенство по футбол през 2002 г. Всичко това, докато е затворен в мизерия, без заплащане, и подложен на глад и изтезания.

Нормата му е четири топки на ден, независимо от обстоятелствата. Всяка топка изисква около 1800 шева и има 32 части, направени от 20 шестоъгълни и 12 петоъгълни парчета. Пръстите му често са инфектирани и от тях капе кръв и гной върху изкуствената кожа, особено когато, без да иска, се убоде с иглата.

"Работехме от 6:00 ч. сутринта до най-малко 22:00 ч. вечерта", казва Ли. "Аз бях един от тези, които работеха сравнително бързо. Биеха хората, които не успяваха да изпълнят нормата."

Побоищата често биват нанасяни от други затворници (обикновено най-злите), които се стремят да се подмазват на надзирателите.

Всяка нощ след работа Ли и останалите последователи на Фалун Гонг в лагера биват измъчвани: принуждават ги да седят прегърбени на малки столчета и да гледат в пода. Ако се спогледат един друг дори за секунда, следва побой.

Надзирателите в лагера казват на Ли, че ще го освободят от класовете за промиване на съзнанието (сесии с излъчване на пропаганда), ако подпише декларация, че се отказва от Фалун Гонг. След няколко месеца затвор, изтощен и изгубил надежда, Ли го прави.

"Чувствах се ужасно. Преди да подпиша декларацията, имаше физически тормоз, след като я подписах, тормозът стана психически."

Не след дълго Ли се отрича от декларацията и иска полицаят да му я върне. Полицаят отказва и Ли получава допълнително наказание. Но получава облекчение от психическия товар, че е предал убежденията си.

Фуяо вижда баща си само два пъти в годината. Докато разговарят по телефона и са разделени от стъклена преграда, тя му дава кураж да не се отказва.

"Фуяо често ми пишеше писма, в които казваше, 'трябва да се придържаш към своите ценности.'"

Ли е освободен след изтичане на първоначалната присъда, но след 18 месеца е арестуван отново и затворен за четири години.

(следва продължение)

 


 

Този уебсайт използва cookies