Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Китай партия

"Не мога да ви дам точна дата кога ще падне, но китайската комунистическа партия е в крайната си фаза."

Това каза един от най-опитните китайски наблюдатели в САЩ по време на частна вечеря с чуждестранни дипломати във Вашингтон.

Подобен песимизъм, идващ от някого с толкова дълбоки връзки с китайското правителство, си струва да се отбележи. Вашингтон трябва да започне да обръща внимание на подобни знаци, ако не иска да бъде изненадан от политически земетръси във втората по големина световна икономика.

Китайският експерт, който каза това, не е консервативно настроен. Нито пък останалите на моята маса. Всеки от тях има десетилетия опит, стабилни връзки с китайски държавни чиновници и посещава редовно континентален Китай. Но никой не опроверга твърдението. То бе прието по-скоро с общо съгласие.

"Никога не съм виждал китайците толкова уплашени, не и от Тиенанмън", добави друг експерт, отнасяйки се до кръвопролитията на про-демократично настроени студенти в Пекин през 1989 г. Когато го попитаха какво има предвид, той спомена засилено наблюдение, страх от разследване и зачестили арести.

Както нямаше различия по този въпрос, така всички бяха единодушни и за причината за новата атмосфера на страх: Си Дзинпин.

Само за две години Си се превърна в най-силния китайски лидер след Дън Сяопин и вероятно дори Мао Дзедун. Някои дългогодишни анализатори говорят за вероятността от приближаващо еднолично управление в Пекин, анатема след ексцесиите до смъртта на Мао през 1976 г. Други пък смятат, че колективното водачество е все още налице, но че партията наистина затяга контрола върху обществения живот.

Най-явното проявление на властта на Си е безпрецедентната кампания за борба с корупцията. Сензационната по мащаб корупция и скандалът с убийство, в който през 2012-2013 г. беше замесен бившият член на Политбюро Бо Силай, бяха само началото.

По-късно мишена на кампанията стана Джоу Юнкан, бившият директор на влиятелния комитет по сигурността и член на Постоянния комитет на партията.

Сега на разследване е подложен и бившият президент Ху Дзинтао. Държавни медии докладват, че 18 000 партийни служители са били "дисциплинирани".

Докато Си очевидно се опитва да възстанови партийната репутация сред циничните и изстрадали китайци, той също отправя послания за своята сила и за обсега на влияние на партията в китайското общество. Изправен пред икономически застой, който може да повлияе на жизнения стандарт на средната класа, Си се опитва да предотврати всички потенциални възможности за широкомащабно недоволство. Още по-тревожното е, че тази безпрецедентна демонстрация на сила може да е по-скоро като мъждукане на свещ точно преди да угасне.

Ако партията е наистина в своята последна фаза, тогава нито драматичната антикорупционна кампания на Си, нито програмата му за реформа ще са от особено значение, поне не в дългосрочна перспектива. Цинизмът в Китай е в своя апогей. Всички в елита имат чуждестранни паспорти за себе си и своите семейства, а богатството се пренася зад граница под формата на имоти и други средства. При всички случаи китайската икономика е в процес на застой, но един по-устойчив упадък ще изостри напрежението, скрито под повърхността. Никой не може да подценява възможността, че Си ще попадне под ударите и че това ще доведе до унищожителна война в редиците на партията.

Трудно е, ако не и невъзможно да си представим пост-комунистически Китай. Демократичните и либерални гласове са потискани от десетилетия, а степента на обществена подкрепа към тези каузи е тотално неизвестна. Период на нарастващо недоволство и вътрешни безредици несъмнено ще доведе до загуба на властта на комунистическата партия.

Ако всичко по-горе казано е вярно, тогава какво би следвало да направи Западът?

"Да излезе от четвърти околовръстен път", предложи първият експерт, имайки предвид централата на правителството в Пекин.

Западните дипломати, учени и неправителствени организации са твърде изолирани от китайския народ. По-голяма ангажираност с различните гласове в Китай, от фермери и учители до либерални активисти, е единственият отговорен подход в дългосрочна перспектива.

Също изграждане на връзки с маргинализираните китайци.

"Кога беше последният път, когато чухте Вашингтон да критикува ситуацията с човешките права или трудовите отношенията в Китай?", попита ученият.

Време е Западът да демонстрира морална отговорност за развитието на Китай. Десетилетия на официални отношения са постигнали малко за промяна в поведението на китайските лидери.

Западът трябва да промени подхода си към Китай. Надеждите за зряло сътрудничество бяха подкопани от несъгласия относно икономиката и сигурността. Подкрепата на Пекин към агресивни играчи като Северна Корея и Иран, и репресиите спрямо собствения му народ, не оставят каквито и да било съмнения за природата на режима.

Последната фаза за комунистическата партия в Китай може да не продължи с години. Но заставането на правилната страна на историята, независимо колко буреносна може да се окаже, е правилният и мъдър ход.


 

Този уебсайт използва cookies