как оризракът на комунизма управлява света дявол

Медията "Епок Таймс" публикува серия от преводи от китайски език на нова книга със заглавие "Как призракът на комунизма управлява нашия свят" на Редакционната колегия на книгата "Девет коментара за комунистическата партия".


Съдържание

Въведение

1. В Изтока: Кървав бунт срещу Бог
a. Как Съветският съюз унищожи с насилие ортодоксалните религии
б. Как китайската комунистическа партия унищожи културата, религията и прекъсна връзката между човека и Бога

2. В Запада: Проникване и отслабване на църквата
a. Проникване в религията
б. Ограничаване на религията

3. Изкривеното православие на комунизма

4. Религиозен хаос

Препратки


Въведение

Почти всички народи в света имат свои древни митове и легенди за създаването на човека от боговете на този народ по техен образ, и това полага основа за морала и културата на този народ. Тези традиции оставят пътека за завръщане в рая на онези, които вярват в своите богове. В Изтока и в Запада има истории и легенди за това как Нюуа и Йехова са създали своите хора.

Боговете съветват човека да следва техните заповеди или в противен случай ще ги застигне божествено възмездие. Във времена на ширещ се морален упадък, боговете унищожават човека, за да запазят чистотата на вселената. Много раси в света имат легенди за това как цивилизации са били унищожени от големи наводнения. Легендарната Атлантида е потънала в морето за една нощ.

С цел да поддържат морала на човешките същества, понякога просветлени същества или пророци се прераждат в човешкия свят, за да поправят сърцата на хората, да ги предпазят от унищожение и да поведат цивилизациите към развитие и зрялост. Сред тях са Моисей и Исус в Запада, Лао Дзъ в Изтока, Шакямуни (Сидхарта Гаутама Буда) в Индия и Сократ в древна Гърция.

Човешките история и култура помагат на хората да разберат какво представляват будите, даосите и боговете; какво означава да вярваш в Бог и как да практикуваш самоусъвършенстване. Различните школи за практика преподават кое е праведно и кое зло, и как да различиш истината от фалша, и доброто от злото. Те учат човека да чака завръщането на Създателя на Земята преди края на света, за да бъде спасен и да се върне в рая. Щом хората прекъснат връзката с божеството, което ги е създало, техният морал бързо ще се влоши. Накрая, моралният упадък води до свършека на цивилизацията.

В Изтока, особено в Китай, вярванията са вкоренени в сърцата на хората посредством традиционната култура. Затова е трудно китайският народ да бъде подмамен с прости лъжи да приеме атеизма. За да изкорени 5000 години вярвания и култура на Китай, злият призрак на комунизма масово използва насилие, за да избие елитите, наследили традиционната култура, и след това заблуждава младите хора поколение след поколение.

В Запада и в други части на света, религиите и вярванията са средството за поддържане на контакта между човека и боговете; те играят решаваща роля за поддържане на моралните стандарти. Въпреки че злият призрак не успя да установи комунистическа тирания в тези страни, той постигна целта си да унищожи ортодоксалните религии и да поквари човешките същества чрез измама, отклонение и проникване (инфилтриране).

1. В Изтока: Кървав бунт срещу Бог

a. Как Съветският съюз унищожи с насилие ортодоксалните религии

Манифестът на комунистическата партия призовава за унищожаване на семейството, църквата и националната държава. Очевидно, елиминирането и подкопаването на религиите е една от важните цели на комунистическата партия.

От вярващ в боговете до последовател на Сатаната: Маркс знае за съществуването на боговете и дявола. Той e също наясно, че откровените демонични учения са трудни за възприемане от хората, особено от религиозните. Затова още отначало подкрепя атеизма, обявявайки, че "религията е опиум за народите", "комунизмът започва с атеизъм" и така нататък. [1]

Не е необходимо хората да се прекланят пред дявола; докато те повече не вярват в боговете, дяволът може да поквари и окупира душата и накрая да завлече хората към ада. Ето защо комунистическите партии пеят: "Отнийде няма избавление, oт бог, ни цар, ни господар. Във нас е нашето спасение, в борбата, водена със жар!" Маркс хули религиите и праведните богове на теория, докато Ленин ги напада с помощта на държавната машина, след като завзема властта през 1917 г. Ленин употребява насилие и други настоятелни тактики, за да потиска ортодоксалните религии и праведната вяра, с цел да принуди хората да се отдалечат от боговете.

През 1919 г., Ленин започва мащабно елиминиране на религията, под мотото на "забрана за разпространяване на старо мислене". През 1922 г., Ленин взема тайно решение, според което ценно имущество, особено на най-заможните религиозни институции, трябва да се конфискува "безжалостно, без съмнение и в най-кратък срок". Той заявява: "Колкото повече представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия успеем да разстреляме по този повод, толкова по-добре, защото тази 'публика' трябва да научи урока си точно сега, за да не смее да мисли за каквата и да било съпротива десетилетия напред." [2]

Последва плячкосване на църковно имущество, затваряне на църкви и манастири, и арести и екзекуции на неизвестен брой православни и католически духовници.

След смъртта на Ленин, Сталин продължава неговото дело и през 30-те години на 20-и век започва изключително жестока чистка. Освен членове на комунистическата партия, чистката обхваща интелектуалци и хора в религиозните среди. Сталин нарежда цялата страна да приложи петгодишен план за атеизъм. Той заявява, че когато го изпълни, ще бъде затворена последната църква, ще бъде унищожен последният свещеник, Съветският съюз ще се превърне в плодовита земя за комунистически атеизъм и повече няма да има и следа от религия. По консервативни оценки, в кампанията са измъчвани до смърт 42 000 свещеници. През 1939 г., в целия Съветски съюз има само над 100 отворени за обществеността православни църкви, като преди революционерите да завземат властта, тези църкви са над 40 400. Затварят 98 процента от православните църкви и манастири в целия Съветски съюз. Католическите църкви са също премахнати. През този период, културните дейци и интелектуалците са изпратени в ГУЛАГ или разстреляни.

През Втората Световна война, Сталин се възползва от паричните ресурси и работната ръка на църквата, за да се опълчи на Германия. Това прекъсва преследването на православната и католическата църкви, създавайки впечатлението за реабилитация на тези религии. Но Сталин има друго наум: да наложи строг контрол върху възстановените православна и католическа църкви като средство за подкопаване на традиционните религии. Така религията е превърната в инструмент на призрака на комунизма за заблуждаване и контролиране на обществеността, особено на вярващите, чиято традиционна вяра е твърде силна, за да бъде унищожена с открито преследване.

Алексий II е повишен в епископ на Православната църква през 1961 г., а през 1964 г. става архиепископ. През 1990 г. е избран за патриарх на Москва, преди разпадането на Съветския съюз. След като Съветският съюз се срива, отварят за кратко архивите на КГБ, и става ясно, че Алексий II е работил за КГБ (Комитетът за държавна сигурност, на практика разузнавателна служба и служба на тайната полиция в Съветския съюз).

По-късно, Алексий II признава, че е бил компрометиран и станал агент на КГБ. Той открито се покайва: "За да защитя едно, трябваше да се откажа от друго. Има ли някоя организация или човек — сред тези, които трябваше да поемат отговорност не само за себе си, но за съдбата на хиляди други — които през тези години в Съветския съюз не бяха принудени да действат по подобен начин? Не само от Бог, но и от хората — на които допуснатите от църковните лидери през тези години компромиси, мълчание, принудителна пасивност или засвидетелстване на лоялност, причиниха болка — аз моля за прошка, разбиране и молитви. [3]

Съветският съюз не запазва тази подправена религия на своя собствена територия, а системно разширява зловредното ѝ влияние по света.

б. Как китайската комунистическа партия унищожи културата, религията и прекъсна връзката между човека и Бог

Унищожаването на традиционната китайска култура

Китай притежава най-старата в света оцеляла цивилизация с непрекъснат запис на 5000 история. Известен като "Поднебесната империя", неговата великолепна и величествена традиционна култура си спечелва възхищението на много нации. Китайската култура дълбоко повлиява целия източноазиатски регион и води до формирането на китайски цивилизационен ареал. Отварянето Пътя на коприната и разпространението на четирите велики открития (хартия, компас, барут и печатане) в западния свят спомагат за възникването на глобална цивилизация и повлияват развитието на Европа.

Макар Китай да няма единна религия, както е в други страни, китайците също твърдо вярват в боговете и в Буда. Религиозният живот в Китай е уникален: за разлика от други места, където изобилстват религиозни конфликти, в Китай, конфуцианизмът, будизмът, даоизмът и дори западните религии съжителстват мирно от хиляди години.

Комунизмът се стреми да унищожи тази древна култура, но никога не може да успее, като просто подмами китайския народ да я изостави. Затова ККП използва всякакви зли тактики през десетилетията на постоянни политически кампании, започвайки с масови кръвопролития. ККП подкопава същността на религията, преследва интелектуалците и унищожава традиционната китайска култура, включително нейното материално културно наследство: архитектура, храмове, културни реликви, антични платна, древни антики и други.

През историята на комунистическо управление в Китай, неспирните политически кампании, гонения и масови убийства, дават на партията невиждана възможност да разбере как да използва пропаганда, терор, икономически интереси и други тактики, за да подчинява хората. Докато унищожава традиционната култура, партията установява порочна партийна култура, която трови поколения китайци.

Потопени в злите качества на ККП — измама, коварство, борба — милиони китайци са изгубили всякакво разбиране за общочовешките ценности, изградени на основата на хилядолетия цивилизация. Това е изродената подредба на призрака на комунизма, направена в подготовка за финалната битка в нашия свят между силите на праведното и злото.

Земевладелците и аристокрацията в селските райони, и търговците и учените-чиновници в градовете, са елитите, носители на традиционната култура на Китай. Те имат мисията да наследят и разпространят китайските традиции. В ранните периоди, след като ККП завзема властта през 1949 г., партията провежда серия движения — като кампанията за поземлена реформа, кампанията за потискане на контрареволюционерите и кампаниите на трите анти и петте анти — целящи да избият земевладелците, аристокрацията в селата и капиталистите в градовете. Като плячкосва социалното богатство и същевременно сее терор, партията изтребва елитите, утвърждаващи традиционната култура.

В същото време, посредством "институционални промени" с цел "идеологическо реформиране" на учените — индоктринирайки ги с материализъм, атеизъм и теорията за еволюцията — ККП системно промива мозъците на новото поколение студенти, насаждайки омраза към традиционната култура.

Посредством Антидясното движение през 50-те години на 20-и век, всички непокорни интелектуалци са заточени и осъдени на превъзпитание чрез принудителен труд, и така са захвърлени на дъното на обществото. Партията превръща учените — чиито виждания някога са били уважавани и са напътствали обществото — в обект на подигравки и насмешки. Ликвидирането на традиционните елити слага край на процеса на наследяване и предаване на традиционната китайска култура, продължавала поколения наред. Родените по-късно млади хора повече не са възпитавани, социализирани и формирани в тази култура чрез семейството, училището, обществото или селото — и така се превръщат в поколение без традиционна култура.

След Антидясното движение, в семейството, училището и обществото почти не остават независими мнения. Въпреки това ККП не е доволна. В крайна сметка, възрастните все още пазят паметта на традиционната култура, а материалното ѝ наследство, включително древни артефакти и сгради, е навсякъде. Нещо повече, традиционните ценности продължават да се предават чрез изкуството. През 1966 г., ККП подема движение, целящо унищожаването на традиционната култура в по-голям мащаб: Великата културна революция. Използвайки студентите, чийто мозък е промит след създаването на Китайската Народна Република, ККП провокира юношеските безпокойство и непокорност, и се възползва от кампанията за "унищожаване на четирите отживелици" (стари идеи, стара култура, стари обичаи, стари навици), за да предизвика хаос в традиционната китайска култура.

Адският огън на кампанията бушува из цял Китай. Манастири, храмове, статуи на Буда, картини, артефакти и културни обекти, са напълно унищожени. Същността на китайската култура, наследена и пазена в продължение на хиляди години, е унищожена за една нощ, без надежда за възстановяване. Преди Културната революция, в Пекин има над 500 храмове и манастири. Във всеки от хилядите големи и малки градове на Китай има древни стени, храмове и манастири. Древните артефакти са навсякъде. Само на 30 см под земята могат да бъдат открити артефакти от близкото минало; още 30, 60 см или 6 метра по-надолу, могат да бъдат открити безброй артефакти от минали династии. Но по време на Културната революция, е унищожена огромна част от тях. Кампанията не само разрушава местата за религиозна практика, молитва и усъвършенстване — древни пространства, олицетворяващи хармонията между човека и Небесата — но изкоренява от човешките сърца основни праведни вярвания, като вярата в хармонията между хората и космоса.

Нещо повече, с цел да пресече връзката на китайския народ с неговите предци и с боговете, ККП оглавява поругаването на предците на китайския народ и оскверняването и отричането на традиционната култура. Страните по света обичайно почитат своите предци и крале от миналото, и ценят своите традиции. Въпреки това, в очите на ККП, императорите, генералите, учените и талантливите хора от древен Китай са безполезни. Подобна обида по адрес на собствените прадеди е истинска рядкост в историята. Под водачеството на ККП, китайският народ се противопоставя на Бог, отхвърля своите предци и унищожава своята собствена култура, и така поема по опасен път.

Преследване на религиите

След като получава властта, ККП последва примера на Съветския съюз. От една страна, ККП прокарва атеизма и започва идеологически нападки срещу вярата в Бог. От друга страна, посредством серия политически движения, тя използва насилие и оказва силен натиск с цел потискане, преследване и елиминиране на религиите, включително чрез убийства на религиозни последователи. Преследването на хора с праведна вяра става все по-жестоко и кулминира с началото на кървавите репресии на духовната практика Фалун Гонг през 1999 г.

Скоро след като завзема властта през 1949 г., ККП започва да преследва религиите в широк мащаб и забранява религиозните събирания. ККП изгаря многобройни копия от Библията и ръкописи на много други религии. Също изисква тежки наказания за християни, католици, даоисти и будисти, включително членовете да се регистрират при правителството и да се разкайват за предполагаеми грешки. Отказалите да се подчинят са подлагани на строги наказания. През 1951 г., ККП също изрично обявява, че онези, които продължават да участват в религиозни сбирки, ще бъдат екзекутирани или хвърлени в затвора до живот. Многобройни будистки монаси биват прогонени от храмовете или принудени да живеят и работят в светски условия. Католици и западни свещеници в Китай са хвърлени в затвора и измъчвани. Китайски свещеници също влизат в затвора, а вярващи биват екзекутирани или изпращани в трудови лагери. По непълни статистики, през първите години от управлението на ККП, са арестувани или екзекутирани близо три милиона религиозни последователи и членове на религиозни организации.

Подобно на Комунистическата партия на Съветския съюз, ККП създава регулаторни агенции за всяка група, като например Китайската даоистка асоциация, Китайската будистка асоциация и други подобни. За борба с католиците, ККП учредява Китайската католическа патриотична асоциация, която контролира изцяло. Всички религиозни асоциации са принудени да следват волята на партията, която контролира и "мисловно реформира" техните членове. В същото време, ККП използва тези асоциации за извършване на действия, които злият призрак не може да извърши пряко: да всява раздор и да поквари отвътре ортодоксалните религии.

По същия начин, след като изпраща армейски части и окупира Тибет през 1950 г., ККП започва яростно преследване на тибетския будизъм. Четиринадесетият Далай Лама бяга от Тибет през 1958 г. и живее в изгнание в Индия, което ККП счита за бунт. През май 1962 г., десетият Панчен Лама връчва на Държавния съвет на ККП доклад за партийния саботаж на тибетската култура и будистките традиции, извършен от китайската армия:

По отношение на разрушаването на будистки статуи, будистки ръкописи и будистки ступи, в основни линии, освен много малък брой манастири, включително четирите големи манастири, които са запазени, в останалите манастири на Тибет и в селата, малките градове и градовете в обширните земеделски и животновъдни райони, някои от нашите Хан кадри подготвиха план, нашите тибетски кадри се мобилизираха, а някои от активистите, които не разбраха идеята, изиграха ролята на изпълнители на плана.

Узурпираха името на масите, откраднаха лицето на масите и предизвикаха потопни вълни, за да разрушат статуите на Буда. Будистките ръкописи и ступи: хвърлиха ги във водата, повалиха ги на земята, потрошиха ги и ги претопиха. Безразсъдно, дивашки и припряно разрушиха манастири, будистки зали, стени мани и ступи, и откраднаха многобройни украшения от статуите на Буда и ценности от будистките ступи.

Тъй като правителствените органи за покупки не бяха дотам внимателни, когато закупуваха цветни метали, закупиха множество статуи на Буда, ступи и жертвени съдове от цветни метали, и поощряваха унищожаването на такива предмети. В резултат на това, някои села и манастири изглеждаха така, сякаш бяха случайно бомбардирани в току-що приключила война, а не умишлено унищожени от човешка ръка. Представляваха непоносима гледка.

Нещо повече, те безскрупулно оскърбяваха религията, използвайки сборниците "Трипитака" за тор и картини на Буда и будистки ръкописи за направа на обувки. Това беше напълно недопустимо. Тъй като извършиха много неща, които и психичноболни трудно биха извършили, това шокира хора от всички прослойки на обществото, изключително обърка емоциите им, и ги обезкуражи и обезсърчи. Те се вайкаха със сълзи на очи: "Районът ни се превърна в мрачна зона", и плачеха жално. [4]

След началото на Културната революция през 1966 г., много лами са принудени да се върнат в светското общество и голям брой безценни ръкописи биват изгорени. До 1976 г., от първоначално 2700 храмове в Тибет, остават само осем. Храмът Джоканг, най-значимият храм в Тибет, построен преди повече от 1300 години, преди династията Тан, също бива претършуван по време на Културната революция. [5]

В Китай, усъвършенстването в даоизма (таоизма) има древна история. Преди повече от 2500 години, Лао Дзъ оставя "Дао Дъ Дзин", включваща 5000 знака. Тя е същността на даоисткото усъвършенстване. Разпространението на "Дао Дъ Дзин" не е ограничено до източните страни; тя е преведена на езиците на много западни страни. Въпреки това, по време на Културната революция, Лао Дзъ е критикуван в "лицемерие", а "Дао Дъ Дзин" е считан за "феодално суеверие".

Основните вярвания на конфуцианството са доброжелателност, праведност, морално предразположение към вършене на добри дела, благоприлично поведение, мъдрост и доверие. Конфуций постановява моралните стандарти за поколения напред. По време на Културната революция, бунтовниците в Пекин повеждат хунвейбините към Цюфу, родния град на Конфуций, където изгарят древни книги и разрушават хиляди исторически надгробни плочи, включително тази на Конфуций. През 1974 г., ККП започва движението "критикувай Лин [Бяо], критикувай Конфуций". ККП счита традиционното мислене на конфуцианството — как човек да живее и какви морални стандарти да поддържа — за безполезно.

Дори по-жестоко и трагично е преследването, започнато през юли 1999 г. от тогавашния партиен лидер Дзян Дзъмин, на Фалун Гонг (също известен с името Фалун Дафа) и неговите последователи, които практикуват Истинност, Доброта, Търпение.

Политическият възход на Дзян започва в зората на кръвопролитията на площад "Тиенанмън" на 4 юни 1989 г. След смъртта на върховния лидер Дън Сяопин през 1997 г., Дзян получава пълни правомощия, отстранява висши партийни кадри и изгражда добре укрепена мрежа за покровителство. През 1999 г., възползвайки се от добре развитите сили на реда и пропагандна машина на КНР, Дзян започва преследването на Фалун Гонг и неговите 100 милиона поддръжници. Тази национална кампания на държавен терор — най-мащабната след Културната революция — подсилва властта на Дзян и му позволява да позиционира своите съюзници на постове с власт и печалба. Жестоката политика на Дзян спрямо Фалун Гонг и корупцията, която поощрява, полагат основите за възраждането на тоталитаризма в съвременната ККП и поставя Китай в състояние на невиждан морален упадък.

Нещо повече, до ден днешен, партията насилствено отнема органи от живи последователи на Фалун Гонг: престъпление, невиждано по-рано на планетата.

Само за няколко десетки години, ККП напълно опустошава хилядолетия китайски традиционна култура, морални ценности и вярвания в самоусъвършенстването. В резултат на това, хората повече не вярват в боговете, отвръщат се от боговете и изпитват духовна празнота и морална поквара.

2. В Запада: Проникване и отслабване на църквата

Комунизмът прави методични подредби да напада религиозните вярващи в некомунистически страни. Посредством Комунистическата партия на Съветския съюз и ККП, той използва пари и шпиони, за да проникне в религиозните институции в други страни под претекста на "религиозен обмен", преиначава праведните вярвания или ги напада пряко, и въвежда социалистическата и комунистическата идеологии в религията. Това тогава води дотам, вярващите да продължават да почитат и практикуват религиите, които са невъзвратимо променени от комунистическата идеология.

a. Проникване в религията

В Съединените щати, марксистите проникват в християнските църкви и влизат в семинариите, където урок след урок дезинформират свещеници и пастори, а те на свой ред оказват широко влияние върху религията из цялата страна.

В реч пред Комисията за разследване на неамериканска дейност от юли 1953 г., висшият член на комунистическата партия, Манинг Джонсън, казва:

"След като Кремъл разработи тактиката за проникване в религиозните организации, прилагането на 'новата линия' се състоеше в следване опита с църковното движение в Русия, където комунистите откриха, че унищожаването на религията става много по-бързо чрез проникване на комунистически агенти отвътре в самата църква. ...

Като цяло, идеята беше ударението в мисленето на духовниците да бъде отклонено от духовното към материалното и политическото — под 'политическо', разбира се, се има предвид 'политическо' на база комунистическата доктрина за завземане на властта. Вместо ударение върху духовното и душевното, новото и тежко ударение е върху неща, които водят главно към комунистическата програма за 'незабавни искания'. Тези социални искания, разбира се, са такива, че борбата за тях се характеризира с отслабване на настоящото ни общество и подготовката му за крайната победа на комунистическите сили." [6]

На база обширно изследване на архивите на Българската комунистическа партия от ерата на Студената война, българският историк Момчил Методиев изобличава факта, че комунистическата разузнавателна мрежа в Източна Европа си е сътрудничила тясно с партийни религиозни комитети, с цел оказване влияние и проникване в международни религиозни организации. [7]

В световен мащаб, една организация, в която комунизмът в Източна Европа прониква, е Световният съвет на църквите (ССЦ). Основан през 1948 г., ССЦ е световна църковна християнска организация. Сред членовете ѝ са църкви от различни ортодоксални форми на християнството, представители на 590 милиона души от 150 страни. Така ССЦ е важен фактор в религиозните среди по цял свят. ССЦ е също първата международна религиозна организация, приела комунистически страни за членове по време на Студената война, и финансова подкрепа от тях.

Според публикуван документ на КГБ от 1969 г., историкът и професор в Университета Кеймбридж, Кристофър Андрю, пише, че през Студената война, петима агенти на КГБ са били членове на централния комитет на ССЦ, упражнявайки тайно влияние върху политиките и операциите на ССЦ. Разсекретен документ на КГБ от 1989 г. показва, че тези контролирани от КГБ агенти правят така, че комитетът да издава външни комуникации, съобразени със социалистическите цели. [8]

През 1975 г., руският православен архиепископ Никодим (роден Борис Георгиевич Ротов), митрополит на Ленинград, е избран за един от шестимата президенти на ССЦ. Дългогодишен агент на КГБ, Никодим заема тази позиция три години, до смъртта си през 1978 г. [9]

Друга победа е избирането на българския комунистически шпионин Тодор Събев за заместник-генерален секретар на ССЦ през 1979 г. Събев заема длъжността до 1993 г.

Предвид как комунистите в Източна Европа проникват в и манипулират църквите, не е трудно да се разбере защо, въпреки отпор от членовете му, през януари 1980 г. ССЦ настоява да даде заеми на Африканския национален съюз на Зимбабве-Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ). ЗАНУ-ПФ е печално известна група от комунистически партизани, които убиват мисионери и свалят търговски самолети.

ККП също прониква в ССЦ, през Китайския християнски съвет. Съветът е единственият официален представител на комунистически Китай в ССЦ и въпреки това, заради парично и други влияния, ССЦ се съобразява с интересите на ККП в продължение на години.

Генералният секретар на ССЦ е на официално посещение в Китай в началото на 2018 г. и се среща с няколко контролирани от партията християнски организации, включително Китайския християнски съвет, Националния комитет на патриотичното движение на трите автономии на протестантските църкви в Китай и Държавната администрация по вероизповеданията. В Китай, членовете на неофициални християнски групи (подземни църкви) са много повече от тези на официалните; въпреки това пратениците на ССЦ не се срещат с неофициални християнски групи, за да избегнат търкания с Пекин.

б. Ограничаване на религията

Комунистическото проникване е повсеместно в Запада, а религиите са атакувани с идеологии и поведения, които хулят Бог. Идеи като "отделяне на църквата от държавата" и лявата "политическа коректност" са използвани с цел маргинализиране и саботаж на праведните, ортодоксални религии.

Съединените щати са изградени като нация под управлението на Бог. Всички американски президенти, когато полагат клетва, слагат едната си ръка върху Библията и молят Бог да благослови Америка. В наши дни, когато вярващите критикуват поведения, идеи и политики, отклоняващи се от божественото, или когато се обявяват срещу абортите и хомосексуалността, комунистите в Съединените щати и войнствено настроените леви преминават в настъпление. Те използват "отделяне на църквата от държавата", за да се аргументират, че религията не бива да има нищо общо с политиката, и така се стремят да ограничат Божията воля, както и рамките за човешко поведение, заложени от божественото.

В продължение на хиляди години, божествените същества се представят на хората с вяра. Вярващите хора с праведни убеждения съставляват болшинството от населението в миналото и оказват изключително положително влияние върху обществения морал. Днес, хората могат да говорят за Божията воля само в църквата. Извън църквата, те не могат да критикуват или да се противопоставят на опитите за подкопаване на Божиите рамки за човешко поведение. Религията почти е изгубила функцията си на поддържане на морала в обществото и в резултат на това моралът в Съединените щати се срутва като свлачище.

През последните години, политическата коректност достига нови висини, до точка, в която хората се двоумят да кажат "Весела Коледа" в страна, основана върху основите на християнството, тъй като някои казват, че това е политически некоректно и наранява чувствата на нехристияните. По подобен начин, когато хората говорят открито за своята вяра в Бог или се молят на Бог, някои твърдят, че това дискриминира хората с други вярвания, включително невярващите. Истината е, че всички хора трябва да могат да изразяват своите вярвания, включително уважението към своите богове, по своя начин, и това няма нищо общо с дискриминацията.

В училищата сега не се позволява преподаване на праведни вярвания и традиционни ценности. Учителите не могат да говорят за Сътворението, тъй като науката все още не е доказала съществуването на божественото. Науката все още не е доказала атеизма и еволюцията, и въпреки това тези теории са преподавани в училищата като истина.

Проникването в обществото на призрака на комунизма и ограничаването и манипулирането от него на религията, културата, образованието, изкуството и закона, са изключително сложен и систематичен въпрос.

3. Изкривеното православие на комунизма

През миналия век, популярност набират различни изопачени форми на православие, докато комунистическата мисъл помита религиозния свят, подкопава духовенството, прониква и неусетно покварява ортодоксалните религии. Духовници безсрамно интерпретират светите писания според прищевките си, изкривявайки праведните учения, оставени от просветлените същества в ортодоксалните религии. Особено през 60-те години на 20-и век, "революционната теология", "теологията на надеждата", "политическата теология" и други изкривени видове православие, наситени с марксистка мисъл, всяват хаос в религиозния свят.

Много латиноамерикански свещеници през миналия век са обучени в европейски семинарии и са дълбоко повлияни от новите теологически теории, променени от комунистическите тенденции. Теологията на освобождението преобладава в Латинска Америка от 60-те до 80-те години на 20-и век. Нейният основен представител е перуанският свещеник Густаво Гутиерес.

Тази школа на мисълта пряко въвежда класовата борба и марксистката мисъл в религията, и интерпретира Божието милосърдие към човечеството като означаващо, че бедните трябва да бъдат освободени, от което следва, че вярващите трябва да участват в класовата борба, за да могат бедните да получат равни права. Учението използва заповедите, които Бог дава на Моисей, за да изведе евреите от Египет, като теоретична основа за вярването, че християнството трябва да освободи бедните.

Теологията на освобождението е високо ценена от Фидел Кастро, лидера на на Кубинската комунистическа партия. Макар традиционната католическа църква да се противопоставя на разпространението на тези така наречени нововъзникващи теологии, новият папа, назначен през 2013 г., кани Гутиерес да участва в пресконференция във Ватикана на 12 май 2015 г., като главен гост, и по този начин показва мълчаливото съгласие и подкрепа на днешната католическа църква към теологията на освобождението.

В различни части на света се появяват голям брой нововъзникващи теологии, подобни на теологията на освобождението, като "черно богословие", "феминистка теология", "либерално богословие", "гей освобождение" и дори "богословие за смъртта на Бог". Тези изкривени теологии силно разстройват католическите, християнските и други ортодоксални вярвания по света.

В Съединените щати през 70-те години на 20-и век, Джим Джоунс, водач на придобилата печална слава, група "Народен храм", нарича себе си превъплъщение на Ленин и превръща оригиналните учения на марксизма-ленинизма и на Мао Дзедун, в доктрина на своята секта. Джоунс твърди, че проповядва в Съединените щати, за да реализира комунистическите си идеали. След като убива американския конгресмен Лео Райън (който разследва твърдения срещу сектата), Джоунс осъзнава, че ще му бъде трудно да избяга, затова безмилостно принуждава последователите си да извършат групово самоубийство. Дори убива онези, които не желаят да се самоубият с него. В крайна сметка, умират над 900 души. Сектата опетнява репутацията на религиозните групи и повлиява негативно праведната вяра на хората в ортодоксалните религии. По този начин оказва сериозно негативно влияние върху американския народ като цяло.

4. Религиозен хаос

Книгата "Голият комунист", публикувана през 1958 г., изрежда 45 цели на комунистите в мисията им да унищожат Съединените щати. Изненадващо, повечето цели вече са постигнати. Цел номер 27 от списъка гласи: "Проникнете в църквите и заменете дадената чрез откровение религия със 'социална' религия. Дискредитирайте Библията. ...“ [10]

От хиляди години, религията е основен елемент в Западния свят, но през последните поколения, призракът на комунизма изопачава тази свещена институция до неузнаваемост. По-специално, трите ортодоксални религии: християнство, католицизъм и юдаизъм (известни като дадени чрез откровение религии) са изменени и контролирани от призрака на комунизма, и са изгубили функциите, които са имали в първоначалните си форми. Нови разновидности, основани или демонично изменени с комунистически принципи и понятия, стават още по-преки разпространители на комунистическата идеология.

В днешните църкви, много епископи и свещеници проповядват изопачено богословие, докато покваряват и общуват със своите последователи в безспирен низ от скандали. Много вярващи ходят в църквата по навик или дори за забавление или социално общуване, вместо заради истинско желание за усъвършенстване на характера или приближаване към божественото.

Религиите биват покварени отвътре. Резултатът от това е, че хората губят доверие в религиите и праведна вяра в божественото. Впоследствие изоставят вярата си. Ако човек не вярва, тогава божественото няма да го предпазва и накрая, човечеството ще бъде унищожено.

С променена доктрина и атакувана отвътре и отвън святост на вярата, дори духовниците се отдават на възмутителни дейности, още повече накърнявайки почтеността на църквата.

През 2002 г., вестник "Бостън глоуб" публикува серия доклади за сексуално насилие на деца от католически свещеници. Разследването разкрива, че в продължение на няколко десетилетия, близо 250 бостънски свещеници са блудствали с деца и че в опит да прикрие случващото се, църквата мести духовници от един район в друг, вместо да информира полицията. Свещениците продължават да насилват деца в новите си енории, по този начин създавайки още жертви.

Подобни разкрития бързо се разпространяват из целите Съединени щати и обхващат свещеници в други страни с католическо присъствие, включително Ирландия, Австралия и т.н. Други религиозни групи започват публично да осъждат покварата в Римокатолическата църква.

Накрая, общественият натиск принуждава Св. Папа Йоан Павел II да събере кардиналите на конференция във Ватикана, за обсъждане на скандалите. След срещата, той заявява, че административната структура на църквата ще бъде реформирана и че свещениците, извършили сексуални престъпления, ще бъдат изгонени. До днес, църквата е платила над 2 милиарда щатски долара (3,5 милиарда лв.) компенсации за тези злоупотреби.

Религиозната поквара изобилства в други християнски деноминации и в други вероизповедания по света. В Китай, религията е контролирана от ККП и е подложена на същите злоупотреби като в останалите части на партията-държава. Монаси и даоистки свещеници превръщат религията в бизнес, като безогледно присвояват пари от вярващите, възползвайки се от вярата им в Будите и традиционните китайски божества. Таксите за религиозни церемонии и горене на тамян достигат десетки хиляди лева.

Строят се още църкви и храмове, все по-бляскави на повърхността, а праведната вяра в боговете отслабва. Искрено усъвършенстващи се последователи се намират все по-трудно. Много храмове и църкви стават място за събиране на зли духове и призраци, а храмовете в Китай се превръщат в комерсиални туристически забележителности, където монасите заработват заплати, а будистките и даоистките игумени заемат длъжности като изпълнителни директори.

Петте одобрени от партията религии в Китай са превърнати в организации целящи да изопачат първоначалните вероизповедания и да служат на партийната атеистична идеология. Будизмът в Китай е изгубил своя характер на общност за духовно усъвършенстване. Редиците му са пълни с политици-монаси, които възхваляват ККП и я вземат за свое божество.

Заместник-председателят на Китайската будистка асоциация казва по повод доклада от 19-ия конгрес на китайската комунистическа партия: "Докладът от 19-ия конгрес е съвременното будистко свещено писание и аз го преписах на ръка три пъти". И добавя: "Китайската комунистическа партия е днешната Буда и Бодхисатва, а докладът от 19-ия конгрес е съвременното будистко писание в Китай, и той блести със сияйните лъчи на вярата в комунистическата партия". Други монаси призовават будистките вярващи да последват примера на заместник-председателя за преписване на свещените ръкописи, и да го приложат спрямо доклада от 19-ия конгрес с "благочестиво сърце", за да изпитат просветление. [11]

От над хиляда години, епископи по света са пряко назначавани и признавани от Ватикана. Тридесет и няколкото по-рано признати от Ватикана духовници в региона на Китай не са одобрени от ККП. По подобен начин, Ватиканът и лоялните към него католици в Китай (особено вярващи от подземните църкви) не признават назначените от комунистическата партия епископи. Но след дълъг период на натиск и убеждаване от ККП, през 2018 г., папата призна седмината назначени от ККП епископи, по-рано отлъчени от Ватикана. Критици вярват, че решението за споделяне на църковната власт с един тоталитарен режим ще създаде опасен прецедент с влияние върху остатъка от света. Църквата е общност за вероизповедание, чиято цел е да позволи на вярващите да повишат своя морал, да се приближат до Бог и накрая да се завърнат в рая. Когато в човешкия свят се правят сделки със зъл призрак в знак на бунт срещу Бог, и на ККП се позволява да урежда и назначава епископи, и така да поема водачеството по въпроси, засягащи вярата на десетки милиони католици в Китай, как би гледал Бог на това? Какво ще е бъдещето на десетките милиони католици в Китай?

В Китай, призракът на комунизма създаде политическа мерзост, която унищожи традиционната култура и прекърши вярата чрез убийства и терор. Атеистичните преследвания под ръководството на ККП и унищожаването на традицията целят принудително да прекъснат човешките връзки с божественото, и поставиха Китай в състояние на морален колапс.

В Запада и в други части на света, измамата и проникването доведоха до упадък и демонизиране на праведните религии, и това обърка и подведе хората да изоставят своята ортодоксална вяра. В своя бунт срещу божественото, призракът на комунизма действа като дявола, управлявайки нашия свят. Ако човечеството продължи да губи своето знание за и връзки с божественото, то ще пада все повече под контрола на призрака, докато накрая повече няма надежда за спасение.

Препратки

[1] Карл Маркс, цитиран от Дмитрий В. Поспеловски, "История на марксистко-ленинския атеизъм и съветските антирелигиозни политики: история на съветския атеизъм на теория и практика, и вярващият", том 1, Лондон, Палгрейв Макмилан, 1987 г., страница 80

[2] Библиотека на Конгреса на САЩ, "Превод на писмо от Ленин", разкрития от руските архиви, достъпени на 17 април 2020 г., https://www.loc.gov/exhibits/archives/trans-ae2bkhun.html

[3] Патриарх Алексий II, цитиран от Натаниъл Дейвис, превод, "Дълга разходка към църквата: съвременна история на руското православие", Оксфорд: Уествю Прес 1994 г., страница 89

[4] Чокий Гялцен, Десетият Панчен Лама, цитиран от Централната тибетска администрация: отдел за информация и международни отношения, "От сърцето на Панчен Лама", Дхарамсала, Индия: Централна тибетска администрация, издание от 2003 г., достъпено на 17 април 2020 г., http://tibet.net/wp-content/uploads/2015/04/FROM-THE-HEART-OF-THE-PANCHEN-LAMA-1998.pdf

[5] Церинг Осер, "Забранена памет: Тибет по време на Културната революция", превод Сюзан Т. Чън, редактор Робърт Барнет, Линкълн, Небраска: Потомак Букс, април 2020 г.

[6] Американският конгрес, Комисия за разследване на неамериканска дейност, "Разследване на комунистическа дейност в района на град Ню Йорк", 83-ти конгрес, 1-ва сесия, 8 юли 1953 г., https://archive.org/stream/investigationofcnyc0708unit/investigationofcnyc0708unit_djvu.txt

[7] Момчил Методиев, "Между вярата и компромиса: Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989 г.)", София: Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2010 г.

[8] Кристофър Андрю, "Чуждестранно разузнаване на КГБ от Брежнев до преврата", в издание на Уесли К. Уорк, "Шпионаж: минало, сегашно, бъдеще?", Лондон, Рутлидж, 1994 г., страница 52

[9] Момчил Методиев, "Между вярата и компромиса: Българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989 г.)", София: Институт за изследване на близкото минало, Сиела, 2010 г.

[10] У. Клеон Скаузен, "Голият комунист", Солт Лейк Сити: Енсайн Пъблишинг Ко., 1958 г.

[11] Заместник-председателят на Китайската будистка асоциация: "Докладът от 19-ия конгрес е съвременното будистко свещено писание и аз го преписах на ръка три пъти", Стенд Нюз, 13 декември 2017 г. (китайски език)

Източник: https://www.theepochtimes.com/chapter-6-articles-of-faith-how-the-devil-has-man-revolt-against-god_2562880.html

 

Всички текстове публикувани на уебсайт www.falun-bg.info са собственост на www.falun-bg.info и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните му права". Информацията, включително текстове, могат да бъдат използвани и копирани без изрично писмено разрешение, при поставяне на активен линк към статията в уебсайт www.falun-bg.info. Подробна информация: Общи условия за използване на сайта.


 

Този уебсайт използва cookies