Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Килгор Китай документален филм

Филмът "Свободен Китай: Смелостта да повярваш" (Free China: The Courage to Believe) показва, че свободата на словото, съвестта и религията са неразривно свързани. Също, че проблемите в управлението на Китай днес идват най-вече от създадената в резултат на икономическите реформи на Дън Сяопин след 1978 г. политическата система: смесица от капитализъм и ленинизъм и ръководена от политическа върхушка.

Робски труд и трафик на човешки органи

Дейвид Матас и аз посетихме над десет държави, за да интервюираме оцелели от репресиите срещу медитативната практика Фалун Гонг в Китай. Всеки от тях е бил пленник на китайската системата за принудителен труд, обединяваща 350 трудови лагера. Оцелелите разказаха за ужасяващи условия на труд по 16 часа на ден, липса на заплащане, оскъдна храна и изтезания. Както посочват Дженифър Зенг и Чарлс Лий във филма "Свободен Китай", затворниците в трудовите лагери произвеждат всякакви стоки за износ на Запад. Това представлява както корпоративна безотговорност, така и нарушение на правилата на Световната търговска организация (СТО). Всички правителства трябва да настояват вносителите да доказват, че техните стоки не са произведени в резултат на робски труд.

В книгата си "Клането" (2014 г.) известният разследващ журналист Итън Гутман обяснява как стига до заключението, че 65,000 последователи на Фалун Гонг и от 2 до 4,000 уйгури, тибетци и християни са станали жертви на насилствено отнемане на органи от 2000 г. до 2008 г. в Китай. Органи са отнемани и търгувани срещу значителни суми на заможни китайци или чуждестранни "трансплантни туристи". Търговията е определена като "нов вид престъпление срещу човечеството."

Липса на върховенство на закона

Дейвид Шамбо, обявен за един от топ 20 експерти на САЩ по Китай от China Foreign Affairs University (работещ в сътрудничество с американското външно министерство), е убеден, че сме свидетели на "залеза на китайското комунистическо управление."

Неотдавна той писа: "През 2014 г., анкета на шанхайския Hurun Research Institute установи, че 64% от 'заможните лица' - 393 милионери и милиардери - са в процес на емигриране или възнамеряват да емигрират в бъдеще. Рекорден брой богати китайци изпращат децата си да учат в чужбина."

"... Откакто встъпи в длъжност през 2012 г., (председателят) Си Дзинпин значително засили политическите репресии в Китай. Пострадаха пресата, социалните медии, изкуството и литературата, религиозните групи, Интернет, интелектуалците, тибетците и уйгурите, дисиденти, адвокати, неправителствени организации, студентите и учебниците..."

"Корупцията е упорито вкоренена в системата на еднопартийното управление. Икономиката е напълно непрозрачна, медиите са контролирани от държавата и липсва върховенство на закона ..."

Търговия и човешки права

Правителства, инвеститори и предприемачи трябва да се замислят, че посредством увеличаване на търговията и инвестициите от Китай, спомагат за нарушаването на основните човешки права.

Демократите в света трябва да продължат да поддържат връзки с Пекин и с възможно най-широк кръг китайски граждани. Демокрацията с китайски характеристики вероятно е много по-близо, отколкото мнозина си представят.

Дълго страдалият китайски народ иска същите неща като всички нас - уважение, образование, сигурност и безопасност, добри работни места, правова държава, демократично и отговорно управление и устойчива околна среда. Ако партията-държава спре системните нарушения на човешките права в страната и в чужбина и започне да третира търговските си партньори по прозрачен и справедлив начин, още сега може да възтържествува хармония, както в Китай, така и по света.

Хонконг: пример за Китай

Хонконг е пример за останалата част от Китай по отношение на свободата на словото и свободата на религиозните вероизповедания, припомни неотдавна хонконгският активист Мартин Ли в канадската столица Отава.

Ансон Чан, главен секретар на Хонконг по време на британското и китайското правителство, е съгласна с това твърдение.

"Една от най-съкровените ми надежди е, че с течение на времето, Китай ще може по мирен път да се превърне в нация, в която основните права са гарантирани и всеки човек има равни права и възможности да влияе върху това как и от кого е управляван... Имам щастието да съм живяла в отворено, плуралистично и толерантно общество с вградени върховенство на закона, лична свобода, демократични правителства и чувство за честна игра... Научих никога да не приемам тези ценности за даденост."

Относно 1.8 милиона жители на Хонконг, родени в Китай, Чан добавя: "Изключително важно е да се запази изграждането на тази все по-разширяваща се мрежа от икономически и лични връзки между нашите две страни. Това е от ключово значение за по-добро разбирателство и доверие. За да играе тази роля, Хонконг трябва да остане верен на себе си и да отстоява правата и свободите, дадени ни от нашата конституция и концепцията за "една държава, две системи" - върховенство на закона и независима съдебна система, свобода на изразяване, включително свобода на печата, свобода на религията, свобода от произволни арести и лишаване от свобода, и нулева толерантност към корупцията."

Дейвид Килгор е бивш член на канадския парламент, бивш държавен секретар на Канада за Латинска Америка и Африка, както и за Азиатско-тихоокеанския регион. Дейвид Килгор заедно с Дейвид Матас са съавтори на книгата "Кървава жътва: Избиването на Фалун Гонг заради органите им". Двамата са номинирани за Нобелова награда за мир през 2010 г.


 

Този уебсайт използва cookies