Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Лекари трансплантация

Вече повече от десетилетие болниците в Китай работят със затворите и съдебната система, систематично убивайки десетки хиляди затворници на съвестта заради органите им. Около половината затворници на съвестта в Китай са практикуващи Фалун Гонг.

Много от световните медии запазват мълчание по въпроса, и много хора остават неинформирани. Задълбочени разследвания на канадският адвокат по човешките права Дейвид Матас заедно с бившия парламентарист Дейвид Килгор, на американския журналист Итън Гутман и други, събират неоспорими доказателства, че това се случва.

Много правителства не смеят да предприемат никакви действия, вероятно от страх да не нарушат сложните взаимоотношения с Китай. За активистите, които искат да се сложат край на това бедствие, това положение може да изглеждат обезсърчително.

Въпреки това отделни държави предприемат действия, за да предотвратят гражданите си да участват в това престъпление. Застрахователните компании в някои от тези страни отказват съдействие на хора, които пътуват до Китай за трансплантация на органи. Сред страните, които вече са предприели подобни стъпки са Испания, Израел, Тайван, Италия и някои щати в Австралия.

В откъс от статия публикувана първоначално в The Epoch Times, Дейвид Килгор обобщава международните инициативи и законодателства, целящи да се намали броят на практикуващите Фалун Гонг, убивани в Китай заради органите им.

Организацията на обединените нации

От 2006 г. до сега няколко специални докладчици на ООН са поискали от китайското правителство обяснение на правдоподобните твърдения за отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Гонг. Те изтъкват пред китайското правителство, че предоставянето на пълно обяснение ще опровергае твърденията. Китай до сега не е дал никакъв смислен отговор, вместо това просто отрича обвиненията.

Експертите на ООН настояват да разберат източниците на органи за трансплантациите в Китай, като изпращат две запитвания. Първото запитване е изпратено на 11 август 2006 г. съвместно със специалния докладчик за изтезанията проф. Манфред Новак, специалния докладчик за свободата на религията Асма Джахангир, и специалния докладчик по трафика на хора Сигма Худа.

В заявлението се казва: „Съобщава се, че служители на няколко центъра за трансплантации са посочили, че са използвали органи от живи практикуващи Фалун Гонг при операциите. След като органите са извадени, телата са кремирани, и не са оставени трупове за идентификация на източника на органите. След като органите са отстранени, те са изпращани до центрове за трансплантации, за да бъдат използвани при операции както за местни, така и за чуждестранни пациенти. Длъжностните лица от няколко центъра за задържане са посочили, че съдилищата са замесени в организацията на отнемането на органи от задържани практикуващи Фалун Гонг.“

Китайските власти отговориха на твърдението на специалните докладчици, като категорично го отхвърлиха. В отговор Джахангир и Новак изпратиха второ съвместно писмо на 25 януари 2007 г. В по-следващ доклад, представен пред Съвета по правата на човека (Десета сесия) Новак подчерта, че "бяха получени нови данни за отнемането на органи от осъдени на смърт затворници и практикуващи Фалун Гонг."

Независими експерти на Комисията срещу изтезанията към ООН също разгледаха твърденията, че "практикуващите Фалун Гонг са повсеместно подложени на изтезания и малтретиране в затвори и много от тях са използвани за трансплантации на органи."

Те излязоха със следните препоръки към китайските власти: "Държавата-партия трябва незабавно да извърши или да възложи извършването на независимо разследване на твърденията, че някои практикуващи Фалун Гонг са подложени на мъчения и са използвани за трансплантация на органи, както и при необходимост да се вземат мерки, за да се гарантира, че лицата, отговорни за подобни злоупотреби, са обвинени и наказвани."

Европейски парламент

През септември 2006 г. Европейският парламент провежда изслушване, в което участват Дейвид Матас и Дейвид Килгор. В резултат Европейският парламент приема резолюция, осъждаща задържането и изтезаването на практикуващи Фалун Гонг и изразява загриженост във връзка със данните за отнемане на органи. Въпросът е повдигнат и по време на срещата на върха на Европа и Китай в Хелзинки от финландският външен министър Туомиджя при срещата му с китайския външен министър Ли Джаосин.

На 01 декември 2009 г. подкомисията по правата на човека към Европейския парламент провежда изслушване относно злоупотребата с трансплантации на органи в Китай. В резолюцията на Европейския парламент от 19 май 2010 г. озаглавена "План за действие относно донорството и трансплантацията на органи (2009 - 2015) " се казва:

„Доклада на Дейвид Матас и Дейвид Килгор съобщава за убийството на последователи на Фалун Гонг заради органите им, и призовава Комисията да представи пред Европейския парламент и пред Съвета на Европа доклад относно тези твърдения.“

Отнемането на органи в Китай бе една от основните теми по време на изслушване в Европейския парламент по правата на човека в Китай на 6 декември 2012 г. Дейвид Матас свидетелства на изслушването.

Испания

Новият Наказателен кодекс приет през ноември 2009 г. в Испания прави нелегалния трафик на човешки органи углавно престъпление. Той определя присъди в размер до дванадесет години затвор за хора, които насърчават, улесняват или рекламират поръчки на човешки органи с цел незаконен трафик.

Тайван

През август 2007 г. директорът на Министерството на здравеопазването на Тайван, Хоу Шен-мао, настоя тайванските лекари да не препоръчват на своите пациенти да пътуват до континенталната част на Китай за трансплантация на органи.

През февруари 2013 г. адвокатска колегия в Тайпе публикува изявление, което осъди отнемането на органи в Китай.

На 22 ноември 2012 г. тайванският законодателен орган гласува резолюция относно трансплантациите на органи, която е правно обвързваща за Министерството на здравеопазването.

Австралия

В края на 2006 г. австралийското Министерство на здравеопазването обяви премахването на програми за обучение на китайски лекари в техники за трансплантации и забрани съвместни изследователски програми с Китай в областта на трансплантациите на органи. Нов Южен Уелс също обмисля законодателство срещу трафика на органи.

На 21 март 2013 г. сената на Австралия единодушно прие постановление срещу отнемането на органи.

Белгия и Канада

Двама белгийски сенатори, Патрик Ванкрункелсвен и Дбейни Ледюк, представиха в белгийският парламент на 30 ноември 2006 г. закон, която който регулира туризма свързан трансплантации на органи.

Бившият канадски депутат Борис Взесневски представи в Камарата на общините през 2008 г. екстериториално законодателство за забрана на "трансплантационния туризъм".

И двете законодателства ще санкционират всеки пациент, който получава орган, без да има документ за съгласието на донора.

Франция

Народният представител Валери Боиер заедно с няколко други членове на Френският парламент предложиха на 19 октомври 2010 г. закон, който изисква сертификат и допълнителни данни, подобни на приетите в Канада.

Предложеният закон изисква всеки френски гражданин или постоянно пребиваващ в страната, подложен на трансплантация на орган в чужбина, не по-късно от 30 дни след операцията, да се сдобие със сертификат удостоверяващ, че органа не е дарен срещу заплащане. Получателят на органа трябва да предостави сертификата пред Френската биомедицинска агенция (French Biomedical Agency - FBA) преди своето завръщане във Франция.

Предложените мерки изискват всеки лекар да съобщи на FBA самоличността на всяко лице, което лекаря е прегледал, или което е преминало операция за трансплантация на орган. Законопроекта на свой ред изисква от FBA да докладва на Общественото министерство на Франция за всяко лице, за което има основателни причини да се смята, че е участвало във финансова транзакция, за да получи орган.

Израел

През 2008 г. Израел прие закон, забраняващ посредничеството и продажбата на органи. Законът също така забранява финансирането чрез системата за здравно осигуряване на израелски граждани за трансплантации в Китай. Законът е отговор на злоупотребите с органи за трансплантации в Китай.

САЩ

През септември 2006 г. Конгресът на САЩ провежда заседание по въпроса за отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг. Четирима свидетели дават показания по време на заседанието, включително Давид Матас и Давид Килгор.

На 3 октомври 2012 г. 106 члена на Конгреса на САЩ призоваха Държавния департамент да предостави информация за отнемането на органи в Китай от практикуващи Фалун Гонг и други религиозни и политически затворници, както и цялостната съществуваща информация, включително и подробности, които се смята, че бившият заместник-кмет на Чунцин Уан Лидзюн е предал по време на краткото си посещение в Консулството на САЩ в Китай през февруари 2012 г.

Уан Лидзюн е участвал пряко в отнемането на органи. В качеството си на началник на полицията, той основава изследователски център по трансплантация на органи в град Дзинджоу, провинция Ляонин. Центърът извършва няколко хиляди трансплантации на органи с неизвестен източник.

Държавният департамент признава в своя доклад за човешките права в Китай от 2011 г., че "задгранични и местни медии и застъпнически групи продължават да съобщават за случаи на отнемане на органи, по-специално от практикуващи Фалун Гонг и уйгури." Доклада е публикуван през май 2012 г.

От юни 2011 г. формуляра за молба за неемигрантска виза на САЩ (Form DS-160) изисква от кандидатите от всяка страна да отговорят на въпроса: "Били ли сте някога пряко ангажирани в принудително присаждане на човешки органи или телесна тъкан?"

НПО и медицински организации

Различни неправителствени организации (НПО) и медицински организации са публикували изявления с призиви за разследване и вземане на мерки за спиране на принудителното отнемане на органи от затворници, особено практикуващи Фалун Гонг.

През август 2006 г., базираната в Ню Йорк Национална бъбречна фондация (National Kidney Foundation) излезе с изявление, изразяващо дълбока загриженост по отношение на твърденията, че голям брой практикуващи Фалун Гонг са екзекутирани заради техните органи. Фондацията осъди тази практика, както и туризма за трансплантации на органи, като цяло.

През 2007 г. Обществото по трансплантации (Transplantation Society) въведе нова политика за взаимодействие с Китай, която се обявява срещу използването на органи от затворници.

Правилата на Световната медицинска асоциация (World Medical Association) включват точка, че даряването на органи от затворници не е приемливо в държави, където се практикува смъртното наказание. Това е новоприетата политика.

Неправителствената организация към ООН „Международно образование за развитие“ (International Education Development) направи изявление относно отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг в рамките на свое заседание в ООН през септември 2012 г.

Организацията „Лекари срещу насилствено отнемане на органи“ (DAFOH) е неправителствена организация, основана от лекари, разтревожени от принудително отнемане на органи от затворници и затворници на съвестта в Китай. DAFOH се стреми да насърчава етични стандарти в областта на медицината и да сложи край на практиките на отнемането на органи в Китай. DAFOH информира медицинските общности и обществото чрез статии и есета в медицински и други списания, презентации на форуми и интервюта в медиите.

През 2012 г. DAFOH изпрати говорители на две изслушвания, проведени на 12 септември и 18 декември пред Конгреса на САЩ по темата за отнемането на органи в Китай. През 2012 г. DAFOH инициира няколко петиции в Европа, Австралия и САЩ, включително т.нар. „Петиция Белия Дом“ (White-House-Petition), призоваващи за край на отнемането на органи в Китай и по-нататъшно разследване чрез комисията по човешки права към ООН. В рамките на три месеца петициите събраха над 250 000 подписа. В последствие комисията по човешки права към ООН определи броя на подписите като "впечатляващ."

Индивидуални инициативи

Едуард МакМилан-Скот, вицепрезидент на Европейския парламент и докладчик към комисията на ЕС за демокрация и права на човека, пътува до Китай през май 2006 г., за да установи факти за отнемането на органи, и оттогава многократно се е обвявал срещу отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай.

През 2007 г. д-р Том Трежър публикува в списанието на Кралското дружество по медицина (Royal Society of Medicine) статията "Фалун Гонг, трансплантацията на органи, Холокоста и ние“. Той обява твърденията за насилственото отнемане на органи за достоверни, по-специално в контекста на ролята, която са имали лекарите по време на Холокоста.

През 2007 г. петиция, подписана от 140 канадски лекари, бе представена в канадският парламент с призив правителството да издаде предупреждения за хората, пътуващи за трансплантации на органи в Китай, включително относно използването на органи, отнети от практикуващи Фалун Гонг.

През 2008 г. специален равински съвет в Израел постанови, че режимът в Пекин е отговорен за убийството на практикуващи Фалун Гонг, вероятно извършвани заради материални облаги от търговията с органи.

През 2008 г. The Weekly Standard публикува уводна статия за отнемането на органи с автор Итън Гутман, сътрудник във Фондацията за защита на демокрациите. Статията включва описания на извършваните от режима медицински изследвания на вътрешните органи и кръвта на практикуващи Фалун Гонг, докато те са задържани в трудови лагери и затвори.

През юли 2012 г. д-р Торстен Трей и Дейвид Матас публикуват книгата "Държавни органи" относно злоупотребата с трансплантации на органи в Китай, включително убийството на затворници, практикуващи Фалун Гонг. Книгата е колекция от есета от водещи медицински специалисти и други коментатори от четири континента, които проучвали отнемането на органи в Китай. Тя обединява доказателства за тези злоупотреби, обсъжда етични последици от това и дава насоки за това как да подходим към тези нарушения. Книгата може да се свали във електронен вид от Amazon.

Китай

Правителството на Китай вече официално смята, че използването на органи от затворници е погрешно.

Заместник-министърът на здравеопазването Хуан Дзиефу заяви през 2009 г. че екзекутираните затворници „определено не са правилният източник на органи за трансплантации“. През 2005 г. Хуан признава, че над 95% от трансплантираните органи в Китай са от екзекутирани затворници. Преди това Китай отричаше използването на органи от екзекутирани.

През 2006 г. резолюция на Световната медицинска асоциация настоя Китай да спре да използва затворници като донори на органи, а през 2007 г. Китайската медицинска асоциация обяви, че официално приема искането.

През 2010 г. по време на конференция за трансплантации в Мадрид министър Хуан заяви, че между 1997 г. и 2008 г. в Китай са извършени повече от 100 000 трансплантации, като над 90% от органите са от екзекутирани затворници.

В никоя друга страна не се изпълняват толкова екзекуции, колкото в Китай.

„Реалният брой на екзекуциите е строго пазена държавна тайна“, казва Джон Кам, ръководител на базираната в САЩ неправителствена организация Дуей Хуа Фондейшън (Dui Hua Foundation). „Въпреки това през последните години до известна степен завесата беше повдигната от длъжностни лица и учени, които имат достъп до реалните цифри. По-рано тази година получихме индикации, че броя на екзекутираните през 2011 г. в страната е приблизително с 4000 повече от екзекуциите в всички останали страни в света, взети заедно.“

Организации, защитаващи човешките права, се опасяват, че броят може да е дори по-висок. Розейн Райз от Аменсти Интернепънъл (Amnesty International) казва: „Ние сме загрижени, че затворниците не са достатъчно независими за да дадат смислено съгласие.“ Тя добавя: „Когато са под контрола на държавата и зависят от нея за всички ежедневни нужди, е трудно да се прецени дали наистина дават доброволно съгласие.“

През февруари 2012 г., Хуан отново заяви, че практиката на отнемане на органи от затворници продължава в Китай, но подчерта, че правителството иска поетапно да я прекрати до 2015 г., като изгради национална схема за дарение.

„Това е ... културно табу“, обяснява Кам относно даряването на органи за трансплантации в Китай. "Китайците традиционно смятат, че когато напуснат този свят и влязат в следващия, тялото им трябва да има всички органи. Така че броят на хората, които са готови да даряват органи, е много малък.

„Държавата ще трябва да информира гражданите и да ги убеди да дарят органите си като част от национална схема. Има някаква надежда, че младото поколение ще бъде по-малко загрижено за запазването на органите си, преди да влезе в „следващия свят“.“

През 2009 г. десет провинции въведоха програма за донорство на органи. През 2010 г., за да се отговори на нарастващото търсене на органи от донори, Китай стартира тест-програма, която да позволи на хората доброволно да даряват органите си след като починат. През февруари 2011 г. беше съобщено, че общо 37 души са дарили 97 органа чрез тест-програмата. Според Обществото на червения кръст на Китай, контролиращо системата за трансплантации, до март 2012 г. нововъведените пилотни програми са убедили само 207 души да дарят органите си след смъртта си. Донорите са предимно от бедните селските райони, а 90% от тях или техните семейства са поискали финансова помощ в замяна на органите.

Въпреки натиска, наетите от новата система стотици координатори на донори на органи имат малък успех. В провинция Шандун нито един от координаторите не е имал успешен случай за 18 месеца. В град Тиендзин е имало общо 19 дарения от 2010 г.

Докато правителството премахне практиката на отнемане на органи от екзекутирани затворници, вероятно още десетки хиляди ще бъдат убити заради органите им.

Заради оповестяването на разкритията за отнемане на органи и работата на различни организации в посока прекратяване на тези порочни практики, като цяло броят на осъдените на смърт и екзекутирани лица драматично е намалял. Въпреки това, броят на трансплантациите, след лек спад, отново се връща на предишните нива. Тъй като единственият друг съществен източник на органи за трансплантация в Китай, с изключение на практикуващите Фалун Гонг, са осъдените на смърт затворници, спад на броя на органи от този източник означава покачване на броя на органите отнети от практикуващи Фалун Гонг.

В миналото смъртното наказание в Китай се е прилагало чрез разстрел. Днес най-честата практика е смъртоносна инжекция, при която вътрешните органи остават незасегнати и това позволява тяхното отнемане. Повечето екзекуции в Китай се провеждат в специално предназначени за целта микробуси. Тези "микробуси за екзекуции" често са паркирани в непосредствена близост до болници.

Корпоративна отговорност

Някои фармацевтични компании, като Novartis и Pfizer, по собствена инициатива са прекратили фармацевтичните тестове на лекарства срещу отхвърлянето на органи в Китай от етични съображения.

Арни Швартц в книгата "Държавни органи" и Дейвид Матас в реч във Филаделфия подробно описват широка гама фармацевтични изпитвания на лекарства срещу отхвърлянето на органи извършвани в Китай. Някои то тях са проведени в болници, за които има доказателства, че продават органи от практикуващи Фалун Гонг.


 

Този уебсайт използва cookies