Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

легенда демон

В една китайска легенда се разказва за ученик, който прекосил половината Китай, за да стигне до Пекин и да положи императорските изпити, свързани с добродетелите, заложени в конфуцианството.

Праведност или „И“ е втората от петте конфуцианските добродетели, наред с добродетелите милосърдие, учтивост, мъдрост и преданост. Тя включва в себе си понятията за вярност, справедливост и милосърдие. Под милосърдие се разбира алтруизъм в чист вид и близки до реалния живот качества, към които се стремят последователите на конфуцианството.

"И" често се проявява пред лицето на несгодите, когато могъщи сили злоупотребяват с власт и се отклоняват от праведния път.

В легендата, странстващият китайски ученик попада в село, което е "закриляно" от могъщ и похотлив демон.

Ето какво разказва самата легенда...

Осемнадесетгодишният ученик Юе Дзя, от западен Китай, тръгнал за Пекин, за да положи императорските изпити. За да избегне палещото юлско слънце, той ставал рано, вървял до обяд, почивал си след обяд, и вървял до късно през нощта. До където стигнел, търсел населено място, за да пренощува.

Вървейки през провинция Шанси, той се загубил в гъста гора. Не паднал духом, а продължил смело в гората, като се надявал да срещне местни хора, които да му покажат пътя.

В тъмната нощ, в далечината, младежът видял светлинка и като стигнал до нея, влязъл в голяма и осветена къща. В двора нямало никакви признаци, че някой обитавал къщата. Влязъл вътре. Тя била осветена от запалените свещи на жертвен олтар. Ученикът чул женски плач, който идвал някъде от тъмния коридор.

Юе извадил кинжала си и тръгнал по тъмния коридор по посока на женския плач. Накрая, в едно далечно крило на къщата той видял млада девойка, която му разказала, че е дъщеря на заможното семейство Ху. Това бил домът-храм на тяхната околия, посветен на Черния генерал, който носел, както щастие, така и мъка. Всяка година правели жертвоприношение на демона с млада девица. Ако не получел девица за своя невеста всяка година, демонът нямало да покровителства селото им. Мъжете от околията я купили от алчния ѝ баща. Тя трябвало да чака демона, за да му стане невеста.

След като чул историята на момичето, Юе много се възмутил от тази несправедливост.

Той ѝ казал, че е ученик и пътува, за да се яви на императорски изпити. Казал ѝ, че изучавайки ученията на мъдреците и святите, ще постъпи праведно и че дългът му бил да я спаси от злото или самият той да загине.

Девойката се трогнала от думите му. Казала му, че е много благороден, и ако я спаси, тя ще му служи до края на живота си.

Юе отговорил, че нищо не иска, само иска да убие демона. Казал ѝ да притихне, а той застанал на входа на храма, за да чака демона.

Пристигането на Генерала

Скоро в двора пристигнала карета на демона с двама слуги. Те видели ученика и го помислили за окръжния министър.

След това се появил огромен демон, облечен с пурпурни доспехи и железен шлем. Той имал тъмна кожа, извити уши и нос, очи като мъниста, и грозна глава. Юе не се впечатлил от външния му вид и приел да се представи за министъра на окръга.

Той станал, поклонил се почтително и казал: „За мен е чест да се срещна с генерала. Аз съм Юе Дзя, родом от западен Китай."

Генералът отговорил, че министърът скромничи и го попитал защо е дошъл тук.

Юе казал, че е чул за неговата сватба и дошъл да го поздрави лично. Генералът се зарадвал и казал на слугите да донесат храна от каретата. Двамата седнали на трапезата.

Юе попитал генерала дали някога е опитвал захаросано еленско месо, след което извадил месото от торбата си и започнал да го реже на тънки ивички. Генералът казал, че в тези отдалечени места е трудно да се намери такъв деликатес и нетърпеливо протегнал ръка, за да си вземе от месото. В този момент, Юе с един замах отрязъл ръката му. Демонът силно закрещял, от ръката му текнала черна кръв, свещите в къщата угаснали и той избягал навън от къщата. Момъкът понечил да го настигне, но си спомнил за заточената девойка.

Борба с демона

Юе освободил вързаната девойка. Тя му казала, че иска да стане негова съпруга. Ученикът й отказал, защото вече бил женен.

Скоро на разсъмване в дома дошли ридаещите селяни, оплаквайки девойката, мислейки, че вече е отведена от демона. След като я видели жива и здрава, много се зарадвали, но когато разбрали какво се е случило, радостта се превърнала в страх.

Те започнали да ругаят Юе, казали му, че всяка година дават на демона девойки и от древността му се кланят като на божество, защото защитава селото им от бедствия. А момъкът, който е дошъл отдалеч, се е осмелил да го рани. Ако реши да си отмъщава, демонът ще си отмъсти на тях, а не на него, който ще си замине. Те трябва да го убият, за да умилостивят демона и той да им прости.

Юе им отговорил, че това, така наречено божество, е порочно чудовище, което е осъдено и от Небето, и от Земята, а те му се кланят и му принасят в жертва девици всяка година. На това място хората наистина са забравили какво е праведност.

Местните жители мълчали потресено.

Юе им казал още, че Божеството трябва да изпълнява волята на Небето, както чиновниците от затънтените провинции изпълняват волята на императора. Ако чиновниците започнат да притесняват народа, няма ли императорът да изпрати войска и да възстанови справедливостта? Той не случайно се е появил, за да срази чудовището и това е волята на Небето.

Селяните разбрали думите на Юе и сякаш се пробудили от сън. Всички се втурнали да търсят Черния генерал по кървавите следи от раните му. Той се скрил в една дълбока пещера. Селяните запалили огън на входа на пещерата и с дима го прогонили навън. Чудовището излязло от пещерата и рухнало мъртво. Нямало никакво божество. Пред хората лежал трупът на черно прасе - ето какво представлявал този демон.

В пещерата селяните открили купчина човешки кости – останките от жертвите на демона.

Те искали да възнаградят Юе, но той отказал наградата.

Бащата на спасената девойка се отрекъл от нея. Тя се примолила на Юе да я вземе със себе си. По тогавашния обичай Юе я направил своя наложница, и тя много години живяла с него и семейството му.

Когато Юе Дзя стигнал до Пекин и положил императорските изпити, той разбрал защо демонът се отнесъл така почтително с него. Според Небесната воля, пред която даже демонът е безсилен, Юе Дзя станал могъщ министър.

 


 

Този уебсайт използва cookies