"Ню Тан Дайнъсти Телевижън" (NTDTV) представя серия от репортажи за живота на бившия лидер на Китай Дзян Дзъмин, смятан за отговорен за продължаващите и до днес репресии над духовната практика Фалун Гонг в Китай.
Тема на репортажа:
Политиките на Дзян Дзъмин в корумпираната армия на китайската комунистическа партия
Заради ролята си в кръвопролитията на площад "Тиенанмън" през 1989 г., Дзян Дзъмин е издигнат в генерален секретар на китайската комунистическа партия (ККП). През 1991 г. бившият Съветски съюз и комунистическият Източен блок се разпадат. Под защитата на Чън Юн и Ли Сиениен, дългогодишни висши служители на ККП, Дзян Дзъмин се застъпва за ултралявата линия и се опълчва срещу реформите в ККП.
През 1992 г. Дън Сяопин е придружен от тогавашния председател на ККП, Ян Шанкун по време на обиколката си в южната част на Китай. Дън изрично споменава името на Дзян и казва, че "който не се реформира ще отпадне". В същото време Дзян нарежда на Централния отдел за пропаганда да уеднаквят своите изявления относно южната обиколка на Дън. Впоследствие, на разширена среща на Политбюро, при представяне речите на Дън от южната обиколка, Дзян отрязва голяма част от съдържанието им.
На Националния народен конгрес, състоял се през март 1992 г., Ян Байбин, директор на военния Генерален политически отдел на ККП, апелира: "Да защитим реформата и отварянето".
Дзян е под голям натиск от много ветерани в ККП. За да си осигури върховния пост, Дзян е принуден да подкрепи реформата.
Дън, от друга страна, се бои, че неговата реформа ще бъде изоставена. Още повече се страхува от отмъщение заради движението "Тиенанмън". Преди репресиите Ян не е склонен да се използва войска за потушаване на студентското движение.
В началото на 1995 г. Чън Ситун, кмет на Пекин по това време, и седем други лидери на комитета на ККП на провинциално ниво, написват съвместно писмо до Дън, че бащата на Дзян е предател на Китай. Дън нарежда на Бо Йибо да се заеме с въпроса. Един от осемте старши лидери в ККП, Бо е препоръчител на Дзян.
Дзян моли Бо на колене, след което Бо успява да убеди Дън да прости на Дзян. В замяна на това Бо Йибо иска от Дзян висок пост за сина си, Бо Силай. Бо Йибо е експерт по насилие на хора. По-късно той дава на Дзян много съвети за това как да се преследват практикуващите Фалун Гонг.
За да задържи поста си, Дзян самоволно поставя свои протежета в армията. Само през 1997 г. той издигна 530 генерала.
Като председател на Централната военна комисия (ЦВК), Дзян Дзъмин позволява на армията да се занимава с бизнес, което води до безпрецедентна корупция в нейните редици. Така, корупцията в армията дори надминава тази сред местната власт. Армията започна да внася контрабандно всякакви видове стоки, включително наркотици и оръжия.
У Фан, главен редактор на медията "China Affairs", казва в интервю за NTDTV: "Той (Дзян) прогони всички военни ветерани. Той насърчи и купи с жени и пари стотици висши военни служители. Китайската армия се превърна в армия на ККП и лична армия на Дзян."
През 1998 г. тогавашният премиер Джу Рундзи казва, че през последните години се вкарват контрабандно стоки за 800 милиарда юана годишно. Тези на военните съставляват поне 500 милиарда юана.
Министърът на отбраната Чи Хаотиен казва през 1998 г., че над 50% от годишните военни разходи са направени от висши кадри за банкети, задгранични пътувания и луксозни къщи и коли. С приходите от контрабанден бизнес, през 1998 г. щатни военни кадри пропиляват 7 пъти повече от 94-те милиарда юана разходи на военните.
През 2002 г. ЦК на Политбюро на ККП прие резолюция да "се позволи на Дзян да си подаде оставката", но той успява да остане председател на ЦВК.
В началото на 2003 г. Политбюро организира сесия за критика и самокритика. Членовете на Политбюро правят около 40 негативни коментара за Дзян Дзъмин. Те включват специалните привилегии, авторитарното управление, личния култ, личната прослава и сериозното увреждане на международния имидж на Китай.
На 26 август 2004 г. над 300 старши военни нахлуват в Джонанхай, носейки венец, посветен на Дзян. Те искат Дзян да подаде оставка. Старите генерали предлагат Дзян да се пенсионира напълно.
На 1 септември 2004 г. Дзян пише до Политбюро, преструвайки се, че подава оставка. В същото време той убеждава своите поддръжници да го "задържат". Неочаквано на среща на Политбюро, проведена на 13 септември, много издигнати от Дзян членове на ЦВК подкрепят неговата оставка.
Усещайки промяна в политическия климат, Дзън Чинхун, "регентът" на Дзян, също подкрепя оставката на Дзян. Впоследствие Дзян е принуден да подаде оставка. Независимо от това, той продължава да има значително влияние във военната и политическа сфера.
У Фан разказва: "Типичен пример за това бе земетресението в Уънчуан през 2008 г., когато лидерът на ККП Уън Дзябао искаше да изпрати армията да помогне, но не можа да го направи. Армията чакаше нарежданията на цивилния Дзян Дзъмин. Дори Ху Дзинтао като председател на ЦВК не можа да изпрати армията. Армията се е превърнала в частна армия на Дзян".
От 2010 г. Дзян започва да губи мощ. Вече не може да бъде видян във вестниците или на официалните срещи на ККП. Ху Дзинтао започва да доминира назначаването на военен персонал. В началото на юли 2011 г. чуждите медии странно съобщиха за смъртта на Дзян, която се оказа невярна информция. Сега последователите на Дзян търсят изход за себе си, а самият Дзян Дзъмин напълно се е оттеглил официално от политическата сцена.
