Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

САЩ човешки права

След като Китай затвори печално известната система за принудителен труд през декември 2013 г., САЩ съответно премахнаха Пекин от глобалния черен списък на страните, които неуспешно се борят със съвременното робство.

За повече от десетилетие затварянето на центровете за задържане беше приоритет за САЩ, според Ройтерс, позовавайки се на документи на Държавния департамент на САЩ.

Но две години след като Китай обяви, че поставя край на системата за „превъзпитание чрез труд“, режимът там използва нова противозаконова мрежа от центрове за задържане, използващи насилие и принудителен труд, според свидетелствата на хора, държани там, техните адвокати и запознати със системата.

Отново според Ройтерс, между февруари и април тази година, експерти по човешките права на Държавния департамент цитират тези центрове като причина Китай да бъде върнат обратно в черния списък.

Китайската народна република би била поставена в трета категория на годишната оценка на 188 държави за това, колко добре се справят с модерното робство. Освен Китай в тази най-ниска категория са други серийни нарушители на принудителния труд и трафик на хора, като Северна Корея, Русия и Тайланд.

Мненията на експертите обаче, бяха пренебрегнати за сметка на тези, на високопоставени американски дипломати във финалния доклад. Тази оценка и още над десет (10) други, разпространени от Ройтерс, повдигат въпросите, дали администрацията на Обама поставя приоритетите на човешките права пред тези на дипломацията?

Докладът, предназначен за Конгреса на САЩ, може да доведе до санкции за страните нарушителки и идва във време на обтегнати дипломатически взаимоотношения между двете страни. Проблемите варират от въпросите на кибер-сигурността до взаимоотношенията в Южно китайско море.

Според материала на Ройтерс, експертите от службата на Държавния департамент за Наблюдение и борба с трафика на хора, изразяват несъгласие с рейтингите на държавните бюра на САЩ за 17 страни, включително и Китай, в тазгодишния доклад за трафика на хора. Само в три от случаите тяхното мнение е взето предвид – най-малък брой от поне 15 години насам.

"Трафикът на хора и човешките права попадат в категорията на въпросите, по които бихме искали да имаме напредък, но това не е така“, заяви асистент от Конгреса, запознат отблизо с процеса на оценяването на Китай по въпросите за трафика на хора.

В доклада от тази година, Държавният департамент признава, че Китай е преобразувал близо 60-годишната система за принудителен труд в центрове за задържане. Въпреки това, докладът заключава, че поставянето на Китай в най-ниската категория не е оправдано, заради повишаването на арестите и осъждането на трафикантите на хора, и по-доброто взаимодействие в борбата със съвременното робство.

Докладът на експертите, който независимо оценява държавите за незаконна търговия на хора и принудителен труд, обявява себе си за най-подробният източник за усилията на правителството на САЩ срещу трафика на хора. Страните често лобират пред Държавния департамент да бъдат оставени извън най-ниската категория. Поставянето всяка страна в този списък я изправя пред перспектива да изгуби значителна финансова помощ.

В отговор на въпроси от Ройтерс, служител на Държавния департамент заяви, че той гарантира за почтеността на доклада, включително оценката за Китай, който запазва мястото си за втора поредна година. Запитан дали е наясно с принудителния труд в центровете за задържане, служителят заяви: „не бяхме способни да изчислим степента на използването на принудителен труд в тези центрове“.

Китайските власти отказаха коментар относно центровете за задържане споменати в тази статия.

Лагери като Гулаг

Познати сред китайците като „лаодзяо“, китайските лагери за превъзпитание чрез труд спечелиха местно и международно недоволство, заради правото полицията да задържа хора до четири години без присъда, често принуждавайки ги да работят в мини, фабрики или ферми, според правозащитни групи.

Наблюдател от „Human Rights Watch“ изчислява, че през 2013 г. близо 160 000 души, включително и нарко-зависими и членове на забранени религиозни групи са задържани в близо 350 лагери за превъзпитание преди тяхното затваряне.

Адвокати на задържаните заявяват, че докато Китай затвори лагерите, подобни злоупотреби, включително принудителен труд, продължават в други видови центрове за задържане.

Част от хората, задържани в предишните трудови лагери са „изчезнали“ в тайна незаконна мрежа от „преобразователни“ учреждения, които понякога прилагат техники за измъчване, според задържани и техните адвокати.

Ройтерс е бил неспособен, независимо, да провери условията в центровете за задържане, които в момента работят в Китай и специфичните злоупотреби, описани от задържаните.

Много от трудовите лагери са превърнати в принудителни центрове за рехабилитация. Там хората, смятани за пристрастени към наркотиците, могат да бъдат затворени за повече от три години без съд, според Китайските регулации и държавните медии. През юни, китайският заместник-министър на правосъдието Джан Судзюн, цитиран в държавните медии, заявява, че съществуват 334 центрове за рехабилитация, където са задържани 240 000 души.

Китай реформира системата за рехабилитации на пристрастени към наркотици и някои активисти докладват подобрения в условията, включително и за по-малко използване на насилие и компенсиране на лишените от свобода, макар и със символични суми.

Мерки от 2011 г. позволяват на пристрастените към наркотици да работят до шест часа на ден, но забраняват принудителния труд в задължителните рехабилитационни центрове.

Все пак, насилственият труд е често срещан в центровете, според активисти, запознати с тези места. Те помолиха да останат анонимни, страхувайки се от наказание от страна на властите.

Според същия източник, затворниците произвеждат лампи, електронни части и други продукти. Той допълни, че типичното заплащане е между 30-50 юана (между 4.62 и 7.70 долара) на месец – около два процента от средната месечна заплата в Китай. Друг източник, работил тясно с нарко-зависимите, потвърди съществуването на принудителен труд.

Правителството на Китай признава, че трудът е централен компонент на тази система. Но броят на задържаните и на центровете за превъзпитание са намалели в последните години, според юристи и активисти.

Класове за промиване на съзнанието

Друг тип учреждения, наричани от режима „центрове за правно образование“ са измежду най-секретните.

Задържаните в тези центрове са нелегално държани без съд, според четирима юристи, говорили пред Ройтерс. Те не са официално обвинени, нямат право на обжалване и не им е позволен достъп до адвокати или членове на семейството.

Много задържани са членове на духовното движение Фалун Гонг, което, според адвокати, е забранено през 1999 г., след като движението се опитва да търси своите права. Преследваните са и жертви на несправедливости. Те са подали лични жалби към правителството, заради интервенция в техните случаи.

Ройтерс придоби писмени и видео изявления от девет бивши задържани в един от тези центрове в Дзиенсандзян в североизточната провинция Хъйлундзян. Петима от тях отправиха обвинения в изтезания в така наречените „класове за промиване на съзнанието“.

Мън Сиендзие, 67 годишна, каза, че ръцете и са били завързани за дървени дъски и била инжектирана с „неизвестно лекарство“, което причинило повръщане на кръв, според писмените ѝ показания от януари 2010 г.

Шъ Мънчан описва, че била принуждавана да стои в приклекнало положение, докато е окована в белезници в Т-образна поза за около 5 часа, по време на задържането си от септември 2013 г. до март 2014 г. Шъ и Мън са практикуващи Фалун Гонг, според техния адвокат, който също е последовател на практиката.

Във Вашингтон, някои от законодателите поставиха под въпрос дали това, че САЩ избягва да понижи рейтинга на Китай в последните си доклади за принудителния труд и трафика на хора е индикатор за геополитически фактори и за надделяване на нуждата Вашингтон да защити влошаващите се взаимоотношения между Вашингтон и Пекин по въпроса за човешките права.

“Китай продължава незаконно да задържа своите граждани и да ги принуждава да извършват ръчен труд” заяви Крис Смит, конгресмен от Ню Джърси, автор на законопроект от 2000 г., довел до създаването на доклада за търговия с хора. Как страна, която систематично търгува със собствения си народ, може да бъде класифицирана като нещо различно от Категория 3?“


 

Този уебсайт използва cookies