Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Великата китайска стена

Древните хора са вярвали в божествената сила, ценели са добродетелта и са вярвали, че доброто се възнаграждава с добро, а злото се наказва.

При изпълнение на небесните повели и личното самоусъвършенстване на характера и поведението, традиционната китайска култура напътства хората към добросърдечност и уважение към личните ценности, не преследване на личен интерес, слава и печалба, а повишаване на морала, стремеж към съвършенство и получаване на божествена благословия.

Написаното в древните книги ни показва, че материалните богатства не са това, към което хората трябва да се стремят. Някога те са ценели добротата и доброто поведение. От древните книги научаваме, че трябва да мислим за добродетелта, която още не е засегната и че не трябва да се тревожим за липсата на основните човешки блага. Ако човек трупа богатство без добродетел, ще си натрупа много проблеми.

Ето една история, предадена от Конфуций, която се е случила в Китай през периода 771 – 476 г. пр.н.е.

Благородната добродетел води до слава на държавата

Дзи Уъндзъ (починал през 568 г. пр.н.е.) служил като министър-председател на 20-тия и 21-вия владетел на древното китайско княжество Лу, в наши дни – част от провинция Шандун. Неговата съпруга и децата му са носели скромни одежди. Конете му се хранели с трева, а не с просо.

Джунсун, син на Мън Сяндзъ – водач на стара фамилия от територията на княжество Лу, попитал Дзи: „Вие сте министър-председател, но семейството Ви не се облича в кадифе и коприна, а конете Ви не се хранят с просо. Хората ще помислят, че сте стиснат, което не е престижно за държавата.”

Дзи Уъндзъ отвърнал: „Много хора в нашата държава трябва да ядат оскъдна храна и да носят износени дрехи. Точно заради моята позиция като министър-председател, няма да позволя в моя дом да се яде по-специална храна и да се носят по-различни дрехи от тия на сънародниците ми. Чувал съм също, че възвишените добродетели сред хората са това, което носи славата на една държава.”

Когато Мън Сяндзъ чул това, той се ядосал на сина си и осъдил Джунсун на седем дни строг тъмничен затвор. От тогава насам и семейството на Джунсун носело прости дрехи и конете му се хранели с трева вместо с просо.

Когато Дзи Уъндзъ научил за промяната в Джунсун, той отбелязал: „Този, който е в състояние да поправи грешките си, е ценен пример за другите.” След това той дал на Джунсун най-високият пост на длъжностно лице в управлението на средната класа.

Дзи Уънздъ е посветил живота си на благосъстоянието на обществото. Той е бил честен човек, отговорен към задълженията си, грижовен към държавните дела, пестелив при водене на личното домакинство, помогнал е за оформянето на морала и обичаите на княжество Лу. От тогава са изминали поколения, но за неговата добродетел все още се говори.

Из Аналекти на Конфуций

 


 

Този уебсайт използва cookies