Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Китай президент

Китайската комунистическа партия има дълъг списък от „чувствителни“ дати, маркиращи събития, които партията смята за политически заплашителни. В дните, които ги предхождат, както и на самата дата, апаратът за сигурност на режима става необикновено бдителен и често провежда разпити и арести на лица, свързани със събитието.

Две такива дати са 4 юни и 25 април. Първата отбелязва годишнина от кървавите събития на площад Тянанмън в Пекин, когато режимът разпръсква с танкове протестите на продемократични студенти през 1989 г. Втората отбелязва годишнина от мирния протест на практикуващи духовната практика Фалун Дафа, състоял се 10 години по-късно и който се смята за формален повод за началото за преследването на практиката.

Под ръководството на Си Дзинпин обаче, режимът изменя на обичайното си поведение. Чрез няколко неочаквани политически жестове, Си изглежда намеква за разграничаване от политиката, водена от неговите предшественици по отношение на преследването на духовната практика Фалун Дафа – голяма група, определена за елиминиране от режима няколко месеца след мирния апел към централната администрация, състоял се на 25 април 1999 г.

Скорошните действия на Си Дзинпин включват умерени коментари за отношението към подаващите жалби, свалени и арестувани служители по сигурността, препоръки към силите за сигурност да се държат честно, както и индикации за готовност за отстъпчивост към религиите в Китай. Въпреки че тези жестове лесно могат да останат незабелязани от повечето хора, те дават индикации за потенциална промяна на позицията и фокуса на партията.

Пекин, 1999 г.

На 23 април 1999 г., по време на мирен протест пред университет в град Тиендзин 45 практикуващи Фалун Дафа са нападнати и арестувани от местната полицията. Протестиращите настояват академик Хъ Дзуосиу да оттегли статия, очерняща Фалун Дафа.

Хъ Дзуосиу, отявлен враг на практиката, е зет на Луо Ган, тогавашният глава на апарата за обществена сигурност, който от няколко години търси повод да започне преследване срещу Фалун Дафа. До тогава практиката се разпространява свободно в Китай, като се радва на поддръжка от страна различни държавни институции. Голям брой членове на комунистическата партия заявяват, че са практикуващи, вдъхновени от възраждането на древните традиции, на които Фалун Дафа дава тласък.

Всичко това се разглежда от хардлайнерите в партията, един от които е и Луо Ган, като заплаха за идеологическата и политическа сигурност на режима.

След като научават новините за арестите на 23 април, голям брой практикуващи решават да апелират пред централните власти в Пекин като избират за място на протеста сградата на „Управлението за писма и обаждания“, намираща се близо до централата на партийното ръководство в Джонанхай. На датата обаче, пекинската полиция блокира пътя до Управлението и насочва близо десетте хиляди практикуващи към Джонанхай.

В ранния следобед се появява премиерът Джу Рундзи и дава съгласието си да говори с представители на протестиращите. След продължителен разговор двете страни стигат до съгласие и изглежда проблемът е изгладен.

Дзян Дзъмин, лидерът на партията, обаче е бесен и скоро обявява протеста като „най-сериозният политически инцидент след 4 юни.“

В писмо до Политбюро от същата вечер Дзян пише: „Не можем ли, ние, членовете на комунистическата партия, въоръжени с марксизма и вярата в материализма и атеизма, да сразим този Фалун Дафа. Ако не можем, не сме ли най-голямата подигравка на земята?“

Това лято на 20 юли, Дзян нарежда апаратът за сигурност и правната система да започнат репресии срещу практиката: „Разрушете репутацията им, банкрутирайте ги финансово и ги унищожете физически“, са нарежданията дадени на полицията, според свидетелствата на хора, работещи в системата.

Minghui.org, интернет сайт, събиращ информация за преследването, съобщава, че разполага с доказателства за смъртта на близо 3900 практикуващи вследствие на изтезания и малтретиране. Стотици хиляди други са лишени от свобода от формалното начало на репресиите – 20 юли 1999 г. насам. Няколко независими доклада изчисляват, че десетки до стотици хиляди практикуващи са убити заради органите им от организираното насилствено отнемане на органи на държавно ниво.

От 1999 г. насам датите 25 април и 20 юли се посрещат от полицията с нахлуване в домовете на практикуващи и арести.

Жалби и системата за сигурност

Значението на наскорошните жестове на Си Дзинпин може да се разбере като се изследва по-задълбочено досегашното положение.

Подаването на жалби до по-високи нива в правителството за кратко се превръща в основен начин за практикуващи Фалун Дафа да се обръщат към правителството преди началото на преследването и малко след това. Скоро, след като става ясно, че режимът отговаря на жалбите с насилие, практикуващите спират да използват този метод. В днешни дни системата за жалби най-често се използва от китайци, чиито права са били потъпкани от силите за сигурност на партията.

На 21 април Си Дзинпин заяви, че в най-добрите интереси на режима е „доброжелателно да се разрешават разумни и правно основани жалби от масите“, в съобщение разпространено от държавната агенция Синхуа. Китайският премиер Ли Къцян добавя, че режимът трябва „да се стреми да разрешава конфликти и да защитава юридическото право“ на подаващите жалби.

Малко преди 25 април, Си Дзинпин се обърна и към апарата за сигурност на партията.

Под ръководството на Луо Ган, Комисията за политически и легални въпроси (PLAC) – малък, но изключително влиятелен партиен орган, контролиращ полицията, затворите и съдилищата, играе важна роля в инсценирането на „блокадата на Джонанхай“ и инициирането на самото преследване на Фалун Дафа.

Именно по заповед на PLAC, полицията в Пекин целенасочено изтласква практикуващите Фалун Дафа към улиците около Джонанхай. След началото на преследването, комисията получава контрола над „Управление 6-10“, организация с права, простиращи се отвъд закона, създадена специално, за да извършва преследването на Фалун Дафа.

В навечерието на 25 април 2016 г., четирима служители по сигурността, един от които Джан Юе, партиен секретар на PLAC в провинция Хъбей, бяха свалени. Джан се смята за отговорен за изтезанието на практикуващия Фалун Дафа, Лиу Юнуан, който е връзван за дъска и бит с кожени колани и с електрически палки.

На следващия ден, шефът на PLAC Мън Дзиенджу казва пред шефа на сигурността, шефа на правосъдието, главния прокурор и други лица, свързани с апарата за сигурност, че Си Дзинпин отново настоява, апаратът за сигурност да се държи професионално и дисциплинирано – в пълен контраст с корупционно-феодалната нагласа на политическите противници на Си.

Религия

Най-очевидният жест на Си е проведената от него работна конференция за религиите на 22 и 23 април – първата среща на високо ниво по темата от 15 години насам. Датата на конференцията съвпада и с годишнината от първия масов арест на практикуващи Фалун Дафа.

Лидерите на партията обикновено организират работни срещи, за да установят или променят политическата посока. Ключовите съобщения често са заровени между високопарни изказвания в задължителния скован партиен патос, но чрез внимателно изследване на използвания език и тон, те могат да бъдат разшифровани.

Предната конференция относно религиите през 2001 г.,ръководена от Дзян Дзъмин, ясно постанови, че режимът трябва се стреми към тотален контрол над религиозните групи, тъй като те представляват заплаха за „стабилността“ на комунистическото управление. Дзян смята, че неодобрените от режима религии трябва да се преследват – логично заключение на неговите по-ранни усилия да обедини петте религии в Китай срещу Фалун Дафа и да инсценира самозапалването на площад Тиенанмън, целящо да унищожи репутацията на Фалун Дафа.

На конференцията от тази година, Си Дзинпин заяви, че религиозните учения могат да „обогатят“ и трябва да се „хармонизират“ с китайската култура. Той добави, че партията трябва активно да „води“ религиозните групи и че управлението на религиозната работа трябва да се извършва според закона. В речта на Си не се споменава за „зли религии“ и приетият тон изглежда много повече помирителен, отколкото открито войнствен, като този на Дзян преди 15 години.

Въпреки това, някои от забележките на Си повтаряха стандартната реторика на партията. Изказването му за „решителна защита срещу чуждестранна инфилтрация чрез религиозни средства“ например, се изтъква като поредно доказателство за крайните му позиции. Въпреки това, подобни думи са станали неделима част от езика на партията, така че вероятно нямат голяма тежест.

Държавният вестник „People’s Daily“ посвети на статията за работната конференция за религиите три четвърти от общия обем страници в свое издание. Този факт може да се смята за индикация, че Си очаква думите му да се вземат на сериозно.

Намек за промяна?

Целенасочено или не, мерките, взети от Си Дзинпин откакто зае своя пост, са помогнали за намаляване на интензивността на преследването срещу Фалун Дафа.

Като най-голямата група от затворници на съвестта в Китай и единствената група, която е цел на тайна агенция от високо ниво, натоварена с тяхното елиминиране, практикуващите Фалун Дафа от години са най-многочислените обитатели на трудови лагери и центрове за задържане. Според специалния докладчик на ООН за изтезанията, те са и най-многобройните жертви на изтезания.

През декември 2013 г., системата от трудови лагери, използвана срещу Фалун Дафа близо 14 години, формално бе разпусната. Въпреки че бе заменена от „центрове за правно образование“ (известни като центрове за промиване на съзнанието), един от основните инструменти за подтискане на Фалун Дафа бе унищожен.

Си също така прие правни реформи, които направиха съдилищата по-отговорни относно начина, по който третират случаи, свързани с Фалун Дафа и други подобни. Впоследствие практикуващите Фалун Дафа имаха възможността да заведат масови дела срещу Дзян Дзъмин без опасност от директно и систематично насилие, въпреки че част от ищците са подлагани на задържане и малтретиране от местните сили за сигурност. Това е в ярък контраст с бруталните смъртни случаи след изтезания, сполетяващи всеки, който се е опитвал да търси отговорност от Дзян за преследването.

Кампанията на Си срещу корупцията доведе до падането и изпращане в затвора на не малко високопоставени партийни служители, изградили кариерата си върху преследването на Фалун Дафа. Дори кадри, въвлечени в преследването и смятани за недосегаеми, като шефът на апарата за сигурност - Джоу Юнкан, и шефът на „Управление 6-10“ - Ли Дуншън, са в затвора.

Преследването на Фалун Дафа оставя дълбок белег върху имиджа на комунистическата партия – едновременно заради огромните ресурси, похарчени за неговото изпълнение и заради десетките милиони китайски граждани, лишени от права, отказващи да изоставят убежденията си и настояващи да бъдат реабилитирани. Тези хора образуват социална група, решена да търси начини да повлияе на решенията на режима.

Голяма група образовани китайски емигранти, практикуващи Фалун Дафа извън Китай, работят упорито за широката информираност относно преследването. Чрез писма, факсове, имейли и телефонни обаждания, те директно влизат в контакт със служителите на партията, които изпълняват преследването.

Въпреки че Си Дзинпин не е правил публични коментари относно Фалун Дафа, изглежда много от политическите му ходове като лидер на страната са повлияни от положението на практиката. Последните политически жестове, направени около 25 април, предоставят още повече поводи да се мисли, че Си дава определени сигнали. Какви точно и до какво ще доведат все още е неясно.

 


 

Този уебсайт използва cookies