Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

медитация Ню Йорк

По времето на про-демократичните протести в Китай, Уан Йоуцюн тъкмо започва докторската си теза относно теоретичните различия между Социалистическата федеративна република Югославия на Тито и Съветския съюз.

80-те години на миналото десетилетие е време на относителна свобода в Китай – след края на Културната революция страната е възстановена и хората мислят в каква нация искат да се превърнат. В същото време, социалните и политически проблеми, предизвикани от корумпирания и вкопчен във властта комунистически елит, трудно се пренебрегват.

Подобно на идеалистичните студенти на площад Тиенанмън, Уан също иска да направи нещо за ширещата се корупция в Китай. Но той не излиза да протестира. Вместо това решава да атакува отвътре – като започне работа във вътрешната дисциплинарна комисия на Китайската комунистическа партия.

В края на краищата той се превръща в ключов лейтенант на влиятелния лидер Уей Дзиенсин, шеф на вътрешното звено за разследване и член на Постоянния комитет на Политбюро – главният ешалон на партията. Уан го придружава на тайни срещи и подготвя речите му.

Уан обаче не подозира, че той и неговата нова вяра скоро ще бъдат обект на преследване, превръщайки се във враг номер едно на партията.

Преди края на десетилетието, Уан е лишен от привилегированото си положение, унижаван пред колегите си, затворен в изолатор и подлаган на тежки разпити.

Издигането и падението на Уан Йоуцюн отразяват съдбата на медитативната практика Фалун Дафа в Китай – първоначално възхвалявана от държавата, след което охулвана и безжалостно атакувана.

24 години след като Фалун Дафа е представен пред обществото на 13 май 1992 г. и 17 години след началото на преследването, въпросът, който той задава днес е този: ще има ли промяна в Китай? – съживяване на практиката в страната и реабилитация за десетките милиони, устояли на преследването.

Политиката е личен въпрос

От 20 юли 1999 г. Китайската комунистическа партия е ангажирана в кампания да елиминира практиката, която се превръща във фикс идея за нейните лидери, особено след като кампанията среща много по-голяма съпротива от очакваното. Заповедите идват от бившия лидер Дзян Дзъмин, който изглежда, заради голямата популярност на практиката, има лична вражда срещу Фалун Дафа. „Възможно ли е, ние, членовете на комунистическата партия, въоръжени с марксизма, материализма и атеизма, да не можем да победим тези неща на Фалун Дафа?“, пише той в писмо, разпратено до висшестоящи членове на партията.

Това предизвиква най-масовата мобилизация на силите за сигурност и съответно най-широко мащабната катастрофа в Китай след ерата на Мао. В класически стил, подобен на масовите движения по времето на Мао, практически всеки в обществото е облъчван с пропаганда срещу Фалун Дафа и е принуждаван да заяви позицията си срещу практиката. Учениците са принуждавани да се подписват под документи, определящи практиката като „отклонена религия“ още след първия ден в училище. Практикуващите са изолирани, преследвани, пращани в затвори и подлагани на изтезания.

Високопоставени лидери на партията, служители и бивши служители също не са пощадени. Много имат семейства и роднини, които практикуват. Те също внезапно са обявени за врагове.

Поради тази причина много практикуващи мислят за кампанията срещу тях като втора Културна революция. Второто масово политическо движени обаче е много по-малко познато в Китай и чужбина, за разлика от първото. Малко хора знаят за жертвите на кампанията, тъй като тя все още продължава.

Партията отказва да третира практикуващите като човешки същества и това официално отношение се е пропило в това как историята за Фалун Дафа се представя или по-скоро не се представя пред света.

Много, които са посветили кариерите си върху китайските вътрешни работи, имат слабо понятие за хора като Уан Йоуцюн и следователно често пропускат да видят значението на кампанията срещу Фалун Дафа и степента, в която практиката остава сериозен социален и морален феномен в съвременен Китай.

Поне гласът на Уан успява да бъде чут.

Близо десетилетие, той пише писма на пенсионирани кадри и високопоставени партийни лидери в защита на Фалун Дафа, заявявайки невинността на практиката и осъждайки властолюбивия Дзян Дзъмин. Той пише своите писма от един и същ апартамент в Пекин, където му е позволено да остане за десет години след началото на преследването. Той отдава този изключителен пример на снизходителност на протекцията на неговия покровител Уей Дзиенсин.

Освен, че оглавява партийния апарат, Уей е и в комисия, която следи за злоупотреби в системата за сигурност. През 1998 г. на един обяд Уан лично предава на Уей писмо за ползите от Фалун Дафа и моли Уей да направи нещо, за да омекоти тревожния натиск, който се налага на практиката от идеологическите хардлайнъри.

Уан първи е отлъчен от партията заради връзките си с Фалун Дафа. „Всички централни работни групи в Пекин имаха среща, на които моето име бе прочетено пред всички.“ Това е класическата техника за политическа борба в комунистическата история, където непокорен партиен член е отделян и сочен като „отрицателен пример“.

Уан е държан в изолатор около четири месеца под постоянно наблюдение и подложен на постоянни разпити. През 2008 г. след като изпраща поредното си писмо, той е осъден за „използване на хетеродоксална религия, за да подкопае прилагането на закона“ и наказан с четири години затвор. Преди да влезе в затвора Чинчън в Пекин, той вече е прекарал 532 дена в център за задържане.

От началото на 2015 г., от Ню Йорк, той продължава да пише своите писма, изпращайки своите послания до пенсионирани кадри и партийния лидер Си Дзинпин.

Уан смята, че неговият случай е показателен, за личния елемент в китайската политика. Това че неговият покровител е способен да го защити от най-лошото при едно от най-жестоките политически движения, говори красноречиво за огромната роля на личността при определяне на това как политическите решения се формулират и прилагат.

„В Китай има върховенство на личността, а не върховенство на закона“, казва Уан.

Въпреки, че често западните изследователи натъртват на институционализираната природа на кампанията срещу Фалун Дафа и приемствеността ѝ през трима партийни лидери – Дзян Дзъмин, Ху Дзинтао и днес Си Дзинпин – за Уан, разбирането на личният елемент е ключово.

„Ядрото на проблема е Дзян Дзъмин. Много малко други освен него, имат нещо против Фалун Дафа.“

Ето къде се надява, че ще се появи пролуката в защитата на комунистическата партия, която ще позволи възможността за истинска промяна.

„Ако Дзян Дзъмин умре, преследването може тотално да се промени.“

 


 

Този уебсайт използва cookies