Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

парк Ню Йорк медитация упражнения

Намален апетит за убийства

Разбира се, ултимативно, ключовият въпрос относно глобалното състояние на Фалун Дафа се свежда до това как практикуващите живеят в Китай и какво е състоянието на кампанията срещу Фалун Дафа там.

Картината е смесена. През миналата година, голям брой практикуващи в Китай подадоха съдебни жалби срещу Дзян Дзъмин, описвайки как преследването, което той инициира е предизвикало финансови катастрофи, изтезания или загубата на членове на техните семейства. Специално в североизточен Китай, изходната точка на преследването, отзвукът към съдебните жалби бе брутален.

Последният септември в провинция Ляонин, като наказание за подаване на жалба срещу Дзян, полицаи бутат практикуващата Фалун Гонг У Дунхуей по стълбище на работното ѝ място. По-късно те изнудват баща ѝ да плати 15 000 юана (близо 4000 лв. или около 25 процента от средната годишна работна заплата в Китай).

През януари Чън Дзин от Дзямусъ, град на сибирската граница, е арестувана и измъчвана - приведена назад, с крака и ръце завързани заедно и така оставена да виси на въже над земята.

Това мъчително изтезание е повторено няколко пъти в опит да я накарат да обвини в престъпление неин познат практикуващ. Според свидетелства, събрани от Minghui.org, сайт събиращ информация от първа ръка за преследването на Фалун Дафа в Китай, полицай чупи пръстите на едната ѝ ръка.

Тотална противоположност на тези примери са преживяванията на Шън Сяоюн, тъщата на известния в YouTube Бен Хеджис, чиято програма за западните възгледи за Китай се излъчва от независимата телевизия „New Tang Dynasty“.

Шън, която също живее в северен Китай, не е бита, нито измъчвана. Вместо това десетте дни които тя прекарва в затвора, след като попълва съдебна жалба срещу Дзян Дзъмин, изглеждат като проформа. На нея ѝ е позволено да изпълнява упражненията на Фалун Дафа, докато е задържана и дори да цитира ученията на Фалун Дафа. След като е освободена, компютърът ѝ е върнат.

„Полицията третира по-добре практикуващите Фалун Дафа“, казва тя в телефонно интервю. „Те знаят, че практикуващите са добри хора, на които им е сложен неверен етикет. Понякога те дори не се опитват да ни спрат да разкажем истината за Фалун Дафа. Има полицаи, които разбират истината.“

Други са подали жалби срещу Дзян, без да се сблъскат с никакви последствия. Преди десетилетие подобен опит би бил равносилен на смъртна присъда.

„Партията не е установила ясна политика на забрана на такива дейности“, посочи Ся Йиян, главен директор за политика и изследване на Фондацията за законови рамки на човешките права. Това обяснява голямата разлика в отношението към ищците.

Наказанията за въвлечените в преследването партийни кадри е дори по-показателно. „Въпреки, че това не се дължи на промяна на политиката, откакто Си Дзинпин пое властта, служителите по върховете, които организираха и извършваха преследването вече не са недосегаеми“, казва Ся.

В миналото тези служители бяха оставени да правят каквото пожелаят, тъй като приоритет бе преследването, а не доброто справяне със служебните задължения. „Сега основните фигури не са защитени. Това е голяма промяна.“

Разбира се, официалната позиция срещу Фалун Дафа не се е променила. И практикуващите не се надяват на „пинфан“, израз използван от китайската политическа номенклатура, означаващ реабилитация. (Терминът се смята за проблематичен заради това, че дава право на комунистическата партия да определя коя група е легитимна и коя не.)

Вместо това, практикуващите вярват, че реабилитирането на техните убеждения ще се случи само след разпадането на режима.

Те са ангажирани едновременно в опити да помогнат на китайския народ да се приготви за тази възможност, като едновременно с това насърчават Си Дзинпин да придвижва този процес, като по този начин подсигури своето място в историята.

Китай след преследването

От 2005 г. общността на Фалун Дафа е ангажирана в опити мирно да подронва основата на управлението на режима: подкрепата в сърцата и умовете на китайците към Китайската комунистическа партия. Това е отговорът на практиката, след като около 2004 г. стана ясно, че всяка форма на мирно общо съществуване с комунистическата партия ще бъде невъзможно.

Най-конкретният пример за това е движението „туейдан“. Туейдан от китайски означава напускане на партията. Движението призовава китайците анонимно да изразят своята позиция срещу режима, добавяйки имената си към списък на тези, които се отказват от комунистическа партия и прилежащите ѝ организации. Центърът на Туейдан, чиято база от данни е разположена на сървъри, притежание на китайскоезичната версия на вестник „Epoch Times“, пази декларациите на над двеста милиона китайци. Тези, които се отказват от партията, са, както нейни членове, така и обикновени китайски гражданин.

„Това не е политическо движение. Ние не подтикваме хората да демонстрират по улиците“, заявява Дейвид Томпкинс, говорител на организацията. „Става въпрос за късане с години на индоктринация, с която те са израснали под управлението на комунистическата партия.“

„Туейдан е визия за нов Китай, където китайският народ може да има ново бъдеще, но без комунистическата партия“, добавя той.

Той сподели, че тази година има много повече случаи на хора, които се отказват от партията използвайки истинските си имена. „Гласовете на несъгласието стават все по-силни и все по-малко се страхуват от репресии от страна на режима.“

Откакто практикуващите Фалун Дафа се опълчиха срещу репресиите спрямо тях през 1999 г., това по фундаментален начин действа така, че анулира някои от най-основните аксиоми на партиен контрол в Китай.

Както Дейвид Палмър, професор по китайска религия в Хонг Конг, пише в своята книга „Чигонг треска“, „Фалун Дафа проектира образ на мощен алтернативен ред, способен да мобилизира масите, и който не се страхува от Китайската комунистическа партия.“

На 25 април 1999 г. три месеца преди началото на официалните репресии, приблизително десет хиляди практикуващи Фалун Дафа се събират в Пекин пред партийния щаб в Джонанхай да настояват за безопасна и законова среда за тяхната практика.

Обяснявайки това Палмър пише: „До днес, политическата власт в Китай само отчасти се упражнява чрез контрол и репресии. По-голяма роля играят субективното възприятие и страх от властта. Подсилването на такива впечатления, чрез пропаганда и зрелищни действия, е критично за властта. Събирането пред Джонанхай заплашва да разбие страха на хората и да прехвърли символичната власт към Фалун Дафа.“

Визията за реабилитацията на Фалун Дафа не е сантименталното желание за завръщане в прегръдките на партията, както дори някои от най-твърдите активисти за демокрация от миналото поколение се надяваха. Според мнението на някои практикуващи, не може да има помирение с режима – нов Китай може да съществува само без него.

Имайки предвид зараждащите се проблеми на китайската икономика, това което някои определят дори като криза, и безпрецедентното разединение на комунистическата партия, потенциалът за значими промени изглежда неизбежен – и това е нещо, за което общността на Фалун Дафа е готова.

Уан Йоуцюн, в неговите взаимодействия с високопоставени партийни кадри, чувства, че много хора от режима са останали дълбоко впечатлени от непоклатимият отпор на практикуващите през последните 17 години.

Жертвата заради убежденията е в ярък контраст с опитите за самосъхранение и преследване на материални изгоди на китайските служители. „Никой вече не вярва в Марксизма“, каза Уан. „Никой не вярва в партията. Хората просто следват собствените си интереси.“

Идеята, че преследването на Фалун Дафа вече не е на мода политически, или дори, че е към края си, плаши някои от апарата за сигурност. Те искат да знаят накъде духа вятъра и действията на Си Дзинпин за разрушаване на системата за преследване на Фалун Дафа не ги правят по-спокойни.

„Това е тоталитарна система с централизиран контрол и наблюдение. Във всеки сектор, властта на служителите е абсолютна. Но в момента, в който някой от върха е сменен, всичко се променя“, обяснява Уан. „Ако Дзян Дзъмин умре, политиката за преследването може да се смени тотално.“

 


 

Този уебсайт използва cookies