Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Отнемане на органи за трансплантация

Трансплантационните хирурзи в Китай изглежда имат неизчерпаем източник на човешки органи. Някои се оплакват заради 24 часови смени, през които извършват трансплантации една след друга. Други изискват допълнителни скоро придобити органи – за всеки случай. Някои болници могат да се сдобият с органи за няколко часа, докато за други има информация, че разполагат с два, три или четири резервни органа като презастраховка, ако първият бъде от отхвърлен.

Всичко това се случва от близо десетилетие в Китай, без в страната да има установена система да даряване на органи. Китай официално твърди, че органите идват от няколкото хиляди екзекутирани затворници на година. При телефонни разговори с разследващи, лекарите пък казват, че източникът на органите е държавна тайна. Междувременно, многобройни практикуващи медитативната практика Фалун Дафа, преследвана от режима в Китай, изчезват безследно. Много други разказват, че са подлагани на кръвни тестове, докато са държани в ареста.

Безпрецедентен доклад, съставен от малък екип от специалисти, публикуван на 22 юни, документира в детайли екосистемата от стотици китайски болници и трансплантационни центрове, които работят в Китай от 2000 г. насам, без да вдигат много шум.

Според доклада, те общо са имали капацитета да извършат между милион и половин и два милион и половина трансплантации през последните 16 години. Авторите предполагат, че от 2000 г. насам действителният брой извършени трансплантации е между 60 000 и 100 000 на година.

„Крайното заключение на тази актуализация, както и на предишните ни разследвания е, че Китай масово избива невинни хора“, заявява един от авторите, Дейвид Матас, по време на представяването на доклада в Националния клуб на пресата на 22 юни.

Докладът, озаглавен „Кървава реколта/Клането: Актуализация“, се основава върху предишната работа на авторите по темата. Той е представен малко след приемането на официална резолюция срещу насилственото отнемане на органи от Камарата на представителите в Сената на САЩ. Изследването поставя експлозивен въпрос: Извършва ли Китай медицински геноцид в огромен мащаб?

Значителни печалби

Многопрофилната болница на Народната освободителна армия, чиято основна мисия е да осигурява медицински грижи за висшестоящи служители на комунистическата партия и армията, разполага с едно от най-съвременните и най-добрите оборудвания в Китай. Броят на трансплантациите, извършени в болницата е военна тайна. През първите години след 2000 г, нейното клинично подразделение, Болница 309, печели най-много пари именно от трансплантации.

„През последните години, трансплантационният център е отделът в болницата, който носи основните приходи, с доходи от 30 милиона юана през 2006 г. до 230 милиона юана през 2010 г. - растеж близо 8 пъти в рамките на 5 години“ - заявяват от болницата на своя сайт. Това е увеличение на приходите близо 30 милиона долара за този период.

Многопрофилната болница на Народната освободителна армия не е единствената здравна институция, която с охота приема тази изгодна „бизнес възможност“. Болницата Дапин в Чончин, филиал на Трети военен медицински университет, също успява да увеличи приходите си от 36 милиона юана преди края на двадесети век, когато тепърва започва да извършва трансплантации до близо един милиард юана през 2009 г. – растеж от близо 25 пъти.

Дори Хуан Дзиенфу, китайският говорител на системата за трансплантации на органи, заяви пред уважаваната бизнес медия "Сайдзин" през 2005 г.: „Съществува тенденция трансплантациите на органи да се превърнат в основен инструмент за изкарване на пари.“

При условие, че не съществува доброволна система за даряване на органи и в същия момент броят на екзекутираните затворници намалява, как е постигнат този забележителен растеж из цял Китай, като в същото време, времената за чакане за орган са в рамките на седмици, дни, а често и часове? На този въпрос отговаря докладът, съдържащ 817 страници.

Докладът, базирайки се на директни свидетелства и документи на китайската здравна система,
стига до заключение, че някои от жертвите може дори да не са били мъртви, докато са отнемани органите им.

„Това е изключително трудно за провеждане изследване“, каза Ли Хейгъ, професор при медицинския център на университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц, Германия и член на американската организация „Лекари против насилственото отнемане на органи“ относно доклада.

Докладът съдържа изчерпателни данни за всички известни центрове за трансплантации в Китай – над 700, заедно с броя на леглата, степента на заетост, хирургически персонал, тренировъчни програми, нова инфраструктура, време за чакане за органи, официално обявен брой на трансплантациите, използването на лекарства против отхвърляне на органи и други. На базата на тези данни, авторите изчисляват общия брой извършени трансплантации – повече от един милион.

Това заключение, обаче, е само едната страна на историята.

„Това е огромна система. Всяка болница има толкова много лекари, сестри и хирурзи. Това само по себе си не е проблем. Китай е голяма страна“, посочва д-р Ли в телефонно интервю. „Но от къде идват всички тези органи?“

Тела в плен

Органи за трансплантации не могат да бъдат изземани от мъртви тела и да се складират докато има нужда от тях; те трябва да бъдат премахнати от тялото на донора преди или скоро след смъртта, и бързо да бъдат имплантирани в тялото на пациента. Кратките срокове и логистиката около процеса превръщат съвпаденията на органи в повечето страни комплицирана област, със списъци от чакащи и специални екипи, които насърчават членовете на семействата на жертви на фатални инциденти да дарят органите на своите починали близки.

Но в Китай, изглежда донорите чакат за пациенти.

Болница Чандзен в Шанхай, главен медицински център на Народната освободителна армия, отчита 120 извършени „спешни трансплантации на черен дроб“ през април 2006 г.

Терминът се отнася за пациенти приети в живото-застрашаващо състояние в болница или център за трансплантации, за които е намерен подходящ орган в рамките на няколко часа или дни. Това се случва рядко в другите страни.

Но болница Чандзен публикува материал в китайския „Журнал за клинична хирургия“, относно успеха си със „спешните трансплантации“. „Най-краткото време за трансплантация за пациент, след като постъпи в болница е четири часа“, пише в материала.

За една седмица, от 22 април до 30 април 2005 г., болницата извършва 16 чернодробни и 15 бъбречни трансплантации.

Първата афилирана болница при университета Джъдзян публикува собствено проучване за извършените „спешни трансплантации на черни дробове“. Така между 2000 г. и 2004 г. за 46 пациента е намерен донор в рамките на 72 часа.

Дори официалният Регистър на трансплантациите на черен дроб, в презентация от 2006 г. сравнява броят на „избирателно насрочени“ трансплантации с броя на спешните. Според доклада са извършени 3 181 нормални трансплантации и 1 150, или малко над една четвърт, „спешни“.

Тези явления са изключително трудни, ако не невъзможни, за обяснение с официалните изнесените данни от страна на Китай. Това сами по себе си представляват достатъчни доказателства, за да се вярва, че е възможно Китай да използва затворници като жива банка за органи.

„Това за мен е много емоционално“, казва Уенди Роджърс, австралийска специалистка по биоетика при университета МакКуаър. В миналото нейната приятелка преживява чернодробна недостатъчност поради хепатит и се нуждае от трансплантации в рамките на три дни за да оцелее.

„Беше изключителен късмет, че бе намерен съответстващ орган в тези времеви рамки“, спомня си д-р Роджърс.

“Но да бъдат направени 46 подред? Трудно ми е да се сетя за друго правдоподобно обяснение, освен насилствено отнемане на органи при нужда.”

Докладът, базирайки се на директни свидетелства и документи на китайската здравна система, стига до заключение, че някои от жертвите може дори да не са били мъртви, докато са отнемани органите им. Свидетелствата включват показанията на бивш работник в здравеопазването и бивш полувоенен полицейски служител, който лично става свидетел на отнемане на органи от жив човек, извършено без обезболяващи средства.

(следва продължение) 

 


 

Този уебсайт използва cookies