Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Китай Хънан лекар трансплантация

Избрани за елиминиране

Авторите на новия доклад, разчитайки на предишни доказателства и нови открития, смятат, че основната популация в Китай, която става жертва по този начин (насилствено отнемане на органите им с цел трансплантация), са затворници на съвестта. Основна част от затворниците на съвестта в страната са практикуващи Фалун Дафа.

Фалун Дафа е традиционна практика от будистката школа, станала изключително популярна в Китай през деветдесетте години на миналия век. Тя включва пет медитативни упражнения и придържане към принципите Истинност, Доброта и Търпение. Отначало държавата мълчаливо поддържа Фалун Дафа и нейно официално проучване сочи, че до 1999 г. над 70 милиона души се самоопределят като последователи на практиката. Така броят им надхвърля дори броя на членовете на комунистическата партия.

През юли 1999 г. тогавашният лидер, Дзян Дзъмин, започва национална кампания за елиминиране на Фалун Дафа. Първоначално действията му срещат неодобрението на неговите колеги, но чрез премахване на неудобните и назначаване на лоялни към него хора на важни постове, той съумява да превърне кампанията срещу Фалун Дафа в средство за консолидиране на влиянието му в партията.

Отнемането на органи като средство за елиминиране на последователите на Фалун Дафа изглежда започва на следващата година.

Доказателствата, че това се случва са на лице от десетилетие. За първи път обаче, броят на жертвите се оценява толкова високо, обемът на доказателствата е толкова поразителен и централната роля на режима е толкова ясна.

И тримата автори, Дейвид Килгор, Дейвид Матас и Итън Гутман, са публикували преди доклади по темата, но за първи път обединяват сили. Така, дори те остават изненадани от резултатите.

„Случвало ли ви се като дете, да вземете камък от земята и да видите всичкия живот под него – мравки и насекоми. Това е преживяването, когато работихме по този доклад“, каза Гутман, журналист, чиято книга по темата, „Клането“, бе публикувана през 2014 г.

Килгор е бивш канадски парламентарист, а Матас е известен защитник на човешките права; двамата публикуват книгата „Кървава жътва“ през 2009 г., която е продължение на доклада, издаден със същото име през юли 2006 г.

През последните няколко години, разследващите злоупотребите с трансплантации в Китай, основно смятаха, че мащабът на отнемането на органи е намалял или поне практикуващите Фалун Дафа и другите затворници на съвестта вече не са основните жертви.

Авторите откриват, че това не съвпада с действителността. „Те са построили чудовище“, казва Гутман „Наблюдаваме гигантски маховик, който изглежда вече не може да бъде спрян. Не смятам, че зад него седи само желанието за печалби, вярвам, че е идеология, масови убийства и прикриване на ужасни престъпления, като единственият начин да ги прикриеш е да продължиш да убиваш хората, които знаят за него.“

Гръбнакът на доклада, който представлява и най-голямата му глава, включва изчерпателни данни от всяка болница в Китай, известна, че извършва трансплантации. От идентифицираните 712 болници, на 164 са отделени детайлни индивидуални доклади.

Центрове за отнемане на органи

Например на многопрофилната болница на Военното управление в Нандзин са отделени 2 страници. Докладът обхваща богатата кариера на Ли Лейшъ, основателят на център за изследване на бъбрека при болницата. Докладът съдържа документи, издадени от партията, които правят задължително изучаването на „модела“, представен от него. Режимът посочва, че Ли е изградил един от най-бързо растящите центрове за трансплантации на бъбреци в страната.

В интервю от 2008 г., тогава 82-годишният Ли казва, че в миналото, обикновено е извършвал 120 трансплантации на бъбреци годишно, но днес прави само по 70. За друг главен хирург има данни от 2001 г., че извършва „стотици трансплантации на бъбреци за година“. Персоналът на болницата се състои от 11 главни и 6 помощник-хирурга, занимаващи се с трансплантация на бъбреци. Така, според доклада, общият обем от подобни операции може да достига близо хиляда на година.

Подобен изумителен обем трансплантации се появяват навсякъде из доклада.

В многопрофилна болница Фуджоу, също част от Военното управление в Нандзин, д-р Тан Дзиенмин лично ръководи 4 200 трансплантации на бъбреци до 2014 г., според неговата биография на уебсайта на Китайската асоциация на медицинските доктори.

Болницата Синчяо, афилирана с Трети военен медицински университет, в югозападен Чунцин разкрива, че е извършила 2 590 трансплантации на бъбреци до 2002 г., включително 24 в един ден.

Джу Дзийе, директорът на Пекинския университетски трансплантационнен център, заявява през 2013 г. „Имаше една година, през която нашата болница извърши 4 хиляди трансплантации на бъбреци и черни дробове.“

През юни 2004 г., материал публикуван в Медицинския Журнал на Въоръжените полицейски сили на китайския народ, включва таблица, която посочва, че в Пекинската болница на дружбата и Болница Нанфан в Гуанджоу са извършили над 2 000 бъбречни трансплантации до края на 2000 г. Повечето са извършени в рамките на малко повече от година, като се има предвид, че до 1999 г. трансплантациите в Китай са по-скоро рядко срещана медицинска ниша.

Болница след болница, страница след страница, се посочват цифри като тези: от източници като официални китайски публикации, включително на режима, вътрешни бюлетини, уебсайтове на болници, медицински журнали, медийни доклади и още.

Без изключение, тези болници отбелязват такива впечатляващи цифри едва след началото на 2000 г. Масивното развитие на инфраструктурата и програмите за подготовка на хирурзи също водят своето начало от тогава – скоро след началото на преследването срещу Фалун Дафа.

Държавна машина за убийства

Официалното становище на режима за източника на органите се променя вече няколко пъти. През 2001 г., когато за първи път, избягал китайски служител излезе с твърдението, че режимът използва затворници, осъдени на смърт като източник на органи, официалните говорители отрекоха твърденията, като обясниха, че Китай разчита основно на доброволни дарения на органи.

През 2005 г. представителите на режима започнаха да намекват, че всъщност се използват затворници, осъдени на смърт. След като обвиненията за отнемане на органи станаха публични през 2006 г., китайският режим започна да настоява, че основно използва органи от екзекутирани затворници, които доброволно са се съгласили на това.

Но страшното заключение, което бавно се налага от информацията, публикувана в доклада, включващ 2 000 бележки, е че цялата индустрия е съзнателно създадена за изключително кратко време – веднага след като става достъпен нов източник на органи.

Този извод се налага от значителната намеса на държавата в индустрията, както на централно, така и на местно ниво. От началото на 90-те, китайската система за здравеопазване е основно приватизирана, като държавата плаща единствено за инфраструктура, докато болниците се финансират самостоятелно.

Центърът за трансплантации в болница Жъндзи увеличава болничните си легла със светкавична скорост. Към края на 2004 г. броят им е едва 13. Две седмици по-късно стават 23, 90 – през 2007 г., 110 – през 2014 г.

През 2006 г. Първа централна болница в Тиендзин добавя цяла 17 етажна сграда с 500 легла, единствено за пациенти за трансплантации. Това не е единственият пример; докладът съдържа снимки на често впечатляващи сгради.

Появява се цяла индустрия за лекарства срещу отхвърляне на органи, докато китайските болници започват да развиват свои собствени разтвори за запазване и транспортиране на органите от донора до пациента.

Както казват от центъра за трансплантации, свързан с Китайския медицински университет в Шънян на своя уебсайт: „За да можем да извършим толкова много трансплантации всяка година, трябва да благодарим с цялото си сърце на правителството. В частност Върховният народен съд, Народната върховна прокуратура, Системата за обществена сигурност, съдебната система, министерството на здравеопазването и министерството на вътрешните работи заедно обнародваха закони, установяващи, че придобиването на органи е подкрепено и защитено от правителството. Това е единствено по рода си в света.“

Авторите на доклада отказват да посочат броя на жертвите. Въпреки, че е възможно в някои случаи няколко органа да са иззети от единствен източник, до 2013 г. Китай имат само местна система за съвпадение на органите. Китайските хирурзи се оплакват от огромното прахосничество на органи в китайската трансплантационна индустрия, където често от един донор се използва само един орган. Следователно при извършени между 60 и 100 хиляди операции годишно, броят на жертвите може и да е достигнал близо милион и половина.

Според обобщението на трансплантационната индустрия от Доклада на китайската медицина: „В момента, тъй като Китай няма интерактивна регистрационна система, понякога се взима само бъбрек от донор и много други органи са просто прахосани.“

Матас заяви на пресконференцията на 22 юни: „Феноменът на използване на повече от един орган от човек се случва, но е в статистически незначителен обем.“

Според Лан Лиугън, заместник-директор на хирургията на 303 болница на Народно-освободителната армия в провинция Гуанси, до началото на 2013 г. има само две болници, които могат да се сдобият и да трансплантират повече от един орган от един донор. „Такива операции използват по оптимален начин донорския ресурс“, обясни той. „Днес само страни като САЩ, Германия и Япония могат да правят едновременно трансплантации на повече от един орган от един и същи донор.“

Авторите публикуват техните открития по времето, когато климатът на мненията по въпроса изглежда започва да се променя: журналистите са по-склонни да разглеждат темата; правят се документални филми, които вземат награди; броят на етиците и лекарите, които се занимават с трансплантации и които остават отвратени, след като научават как системата за трансплантации в Китай расте.

Наскоро Камарата на представителите на САЩ прие резолюция, изразяваща безпокойство, относно отнемането на органи в Китай. Членовете на камарата определиха случващото се в азиатската страна като „жестоко“ и „отблъскващо“.

Документалният филми „Трудно за вярване“, излъчван по станциите на PBS, изследва как проблемът е посрещнат от журналистите и лекарите. Тежестта на случващото се в Китай, вече десетилетие и половина, едва сега започва да се усеща.

Роджърс, австралийски биоетик, споделя, че открива, че другите намират за доста трудно осъзнаването, какво се случва в Китай.

„Трябваше да опиша в детайли на приятелка от Германия, която също е биоетик. Тя се занимава с много предизвикателни теми по цял свят“, разказва тя. „Тя буквално не можеше да ми повярва. Попита: 'Как така все още не знам за това?'“

 


 

Този уебсайт използва cookies