институт Конфуций

Преди 15 години бях в Цюфу, родното място на най-прочутия китайски философ Конфуций (551-479 г. пр.н.е.). През по-голямата част на миналото десетилетие живях и пътувах из цял Китай, включително Хонконг. Исках да науча повече за източника на древната китайска мъдрост, преди да се върна във Великобритания.

Китайски приятел ми даде копие от "Аналектите" на Конфуций - колекция с негови мисли. Усмихвах се, докато четях, че "докато родителите са живи, синът не бива да ходи в чужбина или на голямо разстояние. Ако се отправи на далечно пътуване, трябва да каже на родителите си точното място, където отива." Бях на 18 години, когато посетих Китай за пръв път. Преподавах английски език в Циндао в продължение на 6 месеца. След това се върнах, за да уча в университет. Конфуций би си отдъхнал, че поне родителите ми знаеха къде съм.

"Пренебрегването на културата на морал, незачитането на учението, нежеланието да застанеш зад справедлива кауза и провалът да поправиш грешното – това са нещата, които ме тревожат", пише Конфуций. Днес те тревожат и мен. По-точно, в Китай и сред онези хора на Запад, които се кланят на китайските управляващи.

Днес Китай е хулиган, който сериозно нарушава човешките права на своя собствен народ. Той, също така, все повече разпространява своята корумпирана мрежа по света, за да заглуши протестите и да разшири влиянието си. Китай прави това посредством бизнеса, интернет тролове, дипломация и, в най-голяма степен, посредством купуване на критиката от други държави. Но един от най-изтънчените и опасни инструменти, които използва, е злоупотребата с името на Конфуций.

Според официален уебсайт на китайското правителство, по света сега има 500 Институти "Конфуций", като целта е те да станат 1000 до 2020 г. През 2015 г., техният бюджет е 310 млн. щ.д. (570 млн. лв.). В периода 2006-2015 г., Китай е похарчил 1,85 млрд. щ.д. (3,4 млрд. лв.) за Институти "Конфуций". На повърхността, тези институти съществуват, за да преподават китайски език и да промотират китайската култура – китайски еквивалент на Британския институт, Американските центрове и Алианс Франсез. За разлика от своите западни аналози, обаче, Институтите "Конфуций" са пряко финансирани и контролирани от китайското правителство. Бидейки вградени в университети по цял свят, те дават възможност на Китай да влияе върху учебната им програма. Нещо повече, докато западните еквиваленти, до различни степени, съществуват, за да промотират демократичните ценности, понятията в свободното общество, критичното мислене, върховенството на закона и засилването ролята на гражданското общество, Институтите "Конфуций" са антитеза, работеща да разпространява пропагандата на китайската комунистическа партия и да заглушава гласовете на дисидентите.

Това сега е изобличено в новия документален филм "В името на Конфуций", със сценарий и режисьор Дорис Лиу, родена в Китай и живееща в Канада. 52-минутната лента разказва за Соня Джао, която напуска Китай, за да започне работа като учител в Институт "Конфуций" в Канада.

"Мислех, че Институтите "Конфуций" са културна организация", споделя Джао. Но бързо открива, че като служител, дори в западно демократично общество, се тревожи "през цялото време" дали това, което казва, няма да предизвика проблеми. "Трябваше да мисля два пъти, преди да кажа каквото и да било."

В сърцето на историята на Соня Джао е фактът, че тя е последовател на Фалун Гонг, духовен метод от Буда школата, който набляга на истинност, доброта и търпение. От 1999 г. насам, Фалун Гонг е жестоко преследван от китайския режим. Той става толкова популярен, че има данни, че е практикуван от 70 милиона души, а за режим, който се нервира от големи събирания на хора, това е заплашително. Макар Фалун Гонг да е мирно духовно движение, то е подложено на нечовешко преследване, в резултат на което стотици хиляди последователи са хвърлени в затвора, а мнозина умират в резултат на мъчения или след като станат жертви на китайската варварска практика на насилствено отнемане на органи.

"Криех убежденията си дълги години", разказва Джао пред камера. "Но не очаквах, че отивайки зад граница, на място, където мислех, че ще съм напълно свободна, пак ще ме ограничават." При възстановка на момента, в който чете договора си за работа, Джао – изиграна от родената в Китай актриса, изтъкната активистка за човешки права и Мис Канада, Анастейша Лин – открива, че Институтът "Конфуций" забранява на учителите да бъдат последователи на Фалун Гонг или да се свързват с негови последователи. Теми като Тибет и Тайван също трябва да бъдат избягвани. "Институтите "Конфуций" изнасят преследването срещу Фалун Гонг в чужди държави по таен начин", твърди Джао.

Документалният филм изобличава също безсрамната комунистическа пропаганда. Тя бива прокарвана с използваната литература в Институтите, в училища и университети, в западните демократични държави. Текстове, промотиращи ученията на председателя Мао, се преподават на деца в Торонто, например. Както се е изразил един родител, "чисто и просто: такова нещо не бива да съществува в една демократична държава".

Списъкът обаче продължава. Американски певец, който учи в Университета в Мичиган, щастливо изпълнява китайска песен в Институт "Конфуций", със следния текст: "Те пеят за своя нов живот, те пеят за великата партия. Ах, председателю Мао! Ах, партийо! Вие подхранвате народа на тази страна."

Служители на Пекин не крият истинската цел на Институтите "Конфуций". Бидейки силно независими от своите университети-домакини, тези институти са контролирани от Пекин, с конституция и постановления с малка прозрачност, произхождащи от китайския режим. Сю Лин, генерален директор на щабквартирата на Институтите "Конфуций", известни още като "Ханбан", казва пред камера, че тяхната дейност е "важна част от нашата мека власт. Ние искаме да разширим влиянието на Китай." В знак на груба демонстрация на власт, тя добавя: "Чуждите университети работят за нас."

Може би най-шокиращата част от филма на Дорис Лиу е наивността или прякото, безпардонно съучастничество на някои западни академици. В шокиращо интервю, Патриша Гартланд, председател на Институт "Конфуций" в Коукуитлам, Канада, и Мелиса Хайндс, председател на местен училищен район, възхваляват успеха от своята работа и не обръщат внимание на каквито и да било рискове. "Никога не сме имали проблеми", казва Гартланд на Лиу. Всяка дискусия, добавя тя, се дължи на "ксенофобия".

Когато Лиу пита дали западни академични организации трябва да приемат финансиране от правителства, незачитащи човешките права, Гартланд оспорва идеята на въпроса. А когато ги питат за преследвания на религиозни последователи в Китай, Гартланд и Хайндс просто прекратяват интервюто. Председателят на районния училищен борд в Торонто по това време по подобен начин не зачита загрижеността за човешките права. Той моли режисьора на филма да напусне, когато въпросите стават малко по-неудобни. Ако си бях затворил очите и игнорирал акцента, бих си помислил, че слушам представители на китайското правителство.

Районният училищен борд в Торонто, обаче, не е изцяло превзет от про-Пекински марионетки. След като са им представени доказателства, накрая членове на борда гласуват да прекратят отношенията на района с Институт "Конфуций". Други, като Университета "МакМастър", направиха същото. В САЩ, Американската асоциация на университетските професори призова за преоценка на "неприемливите отстъпки на политическите цели на правителството на Китай", и два университета, в Чикаго и щата Пенсилвания, прекъснаха отношения с Институтите "Конфуций" – както това направиха най-малко три в Европа.

"В името на Конфуций" говори основно за Канада, но проблемът е по целия свят. Във Великобритания има най-малко 29 Институти "Конфуций", прикрепени към големи университети като Единбург, Ливърпул, Манчестър, Нюкасъл, Нотингам, Кардиф и Университетския колеж в Лондон. Има също 127 "класни стаи" "Конфуций" в училища във Великобритания, преподаващи текстове – ако филмът на Лиу е верен – които промотират китайската комунистическа партия.

Въпреки това, в редакционен материал на вестник "Таймс Хайър Едюкейшън" от 2015 г., президентът на Императорския колеж, Алис Гаст, изразява желание, университетите във Великобритания да бъдат "най-добрите партньори на Китай на Запад". Великобритания се нарежда на първо място сред европейските държави, приветстващи китайското влияние – факт, възхвален в китайски държавни медии като "Конфуцианска революция".

Само дето не е "Конфуцианска" революция, а просто изнасяне на ценностите на една нечовешка, корумпирана и жестока диктатура. "Едно потисническо правителство", казва Конфуций, "е по-страшно и от тигър". Трябва да се събудим и да спрем това съзаклятничество, преди да е станало твърде късно. "В името на Конфуций" е филм, който всеки, свързан с китайската политика и образование, трябва да гледа. Конфуций сигурно се обръща в гроба.

Бенедикт Роджърс е правозащитен активист, писател и политик от Великобритания

 

Всички текстове публикувани на уебсайт www.falun-bg.info са собственост на www.falun-bg.info и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните му права". Информацията, включително текстове, могат да бъдат използвани и копирани без изрично писмено разрешение, при поставяне на активен линк към статията в уебсайт www.falun-bg.info. Подробна информация: Общи условия за използване на сайта.


 

Този уебсайт използва cookies