Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

червени кхмери Камбоджа

Хората по естествен начин търсят път, който да следват. От древни времена до днес, човешките същества търсят благоденствие – да бъдат по-здрави, по-щастливи и по-добри във всяко отношение.

Комунизмът не е път, който води до благоденствие. За даден път може да бъде съдено по плодовете от него и по лидерите му.

Комунизмът е следван от стотици милиони души вече над 100 години и винаги води до едно и също: смърт, разрушение и отчаяние.

Лидерите на комунизма са цинични и хитри, и маскират омразата си към човечеството с високопарни слова. Те са сред най-мрачните и зловещи фигури в историята.

Идеология на разруха

На кръстопътя на историята, с напредъка на индустриализацията и падението на монархиите, на човечеството е предложена Фаустова сделка: да изостави традициите и морала, и да навлезе в нова ера. Обещаната награда е "рай на земята", а цената е участие в движение, което ще унищожи морала и религиозните вярвания, както и всеки, застанал на пътя към това ново бъдеще.

Идеите на комунизма и различните школи на мисълта, произлизащи от него, са дълбоко пропити в европейските общества още преди октомврийската революция в Русия през 1917 г. Провокатори я представят като начин за избавяне от страданието в света, с мечтателски истории за края на бедността и глада, и бъдеще, изпълнено със земни удоволствия.

Зад тази сделка обаче стоят скрити намерения, които стават ясни след изучаване личните истории на Карл Маркс и останалите, смятани за основоположници на комунизма.

В своята ранна поема "Молитва на отчаяния човек", Маркс пише за желанието си да създаде нова система. Той заявява: "Така един бог отне ми всичко мое… едничко отмъщението ми остана!"

За да осъществи това отмъщение, Маркс заявява в поемата, че ще "построи своя трон висок над всички". За този трон той пише: "Студен, огромен върхът му ще бъде/ За основа суеверен страх ще служи/Генерал най-черната агония ще бъде/Който го погледне със здрав поглед/ поразен ще се обърне, безчувствен и мъртвешки блед/ Сграбчен от сляпа и студена смъртност/И нека щастието му своя надгробен камък да гради".

Маркс има редица подобни творби, много от които разкриват, че целта на неговия комунизъм никога не е била да помага на човечеството, а винаги е била да отмъсти на небесата.

В постановката си от 1839 г. "Оуланем", за която се вярва, че е наименувана от четенето отзад напред на "Емануел", алтернативното библейско име за Господ, Маркс започва с "Разрушения! Разрушения! Времето ми напълно изтича! Часовникът е спрял, къщата на джуджетата се разпадна. Скоро ще притисна вечността към гърдите си, скоро ще вия гигантско проклятие към човечеството… Ако съществува Нещо, което поглъща, ще скоча в него, въпреки, че водя света към разруха – светът, който стои между мен и бездната, ще го разбия на парчета с моите дълги проклятия."

В книгата "Създаването на модерната икономика", Марк Скоусен пише, че договорът с дявола е централна тема в "Оуланем" и че пиесата "описва голям брой агресивни и ексцентрични герои". Скоусен отбелязва, че фиксацията на Маркс върху самоунищожителното поведение е водеща през по-голямата част от живота му."

Точно като героя си Оуланем, Маркс показва в своите творби желание не само да погуби себе си, но и цялото човечество.

В поемата си от 1841 г. "Цигуларят", Маркс пише: "Погледнете сега, моят кърваво-черен меч ще прониже/точно в душата/Бог нито знае, нито изкуството почита/Адските изпарения се издигат и мозъка изпълват/докато полудея и сърцето ми се измени напълно". И продължава: "Виж този меч, Принцът на мрака ми го продаде" и "Още по-смело свиря танца на смъртта."

Анализ на горната поема от биографа Робърт Пейн в книгата му за Маркс от 1968 г. разкрива: "Тук Маркс празнува сатанинска мистерия, тъй като цигуларят е очевидно Луцифер или Мефистофел, и това, което той свири с такава ожесточеност е музиката, която приглася края на света."

Пейн продължава: "Маркс очевидно се наслаждава на ужасите, които описва, и по-късно ще открием по същия начин да се наслаждава на унищожението на цели класи в 'Комунистическия манифест'. Той е човек със специално умение да изпитва наслада от катастрофата."

"Почти няма съмнение, че тези безкрайни истории са автобиографични", пише Пейн. "Маркс има мирогледа на дявола, както и неговата злоба. Често изглежда да съзнава, че върши работата на злото."

Колкото и странни да са ранните творби на Маркс, твърденията и целите, които заявява в тях, не се различават много от реалността на това, което създава: система, която само в една единствена страна отнема безпрецедентен брой животи. Приблизителните оценки варират, но според комбинирани изследвания на историци, включително Александър Солженицин, Юн Чан, Йон Халидей и данните събрани в "Черната книга за комунизма", издание на Харвардския университет от 1999 г., броят на убитите от комунистически режими e близо 150 милиона души.

 


 

Този уебсайт използва cookies