Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

гладуващи деца Украйна СССР

Това, което Маркс и Фридрих Енгелс залагат в "Комунистическия манифест", публикуван през 1848 г., е идеология, основана на борба, която според собствените им думи "премахва всички религии и всяка моралност". Те смятат убежденията си за абсолютни – край на човешкия прогрес – и дават предложение всички други вярвания да бъдат унищожени чрез кървава революция.

Те базират своята версия на комунизма на идеята за "диалектическия материализъм": абсолютна идея, че всяко развитие идва чрез борба, и че животът не е нищо повече от материя. Едно от последствията от това убеждение е незачитането на човешкия живот от всички комунистически лидери.

През 1906 г. Владимир Ленин пише в списание "Пролетарий", че се стреми към въоръжена борба, насочена към "убийства на отделни хора, ръководни лица и подчинени в армията и полицията", както и към конфискуване на пари от правителства и хора.

След като взема властта през 1917 г., Ленин прилага на практика тези идеи. Десетки хиляди души са арестувани заради противопоставяне на новия режим; много от тях са масово изтезавани и екзекутирани.

Ленин и неговите последователи "решават да елиминират чрез правни и физически средства всяко предизвикателство и съпротива, дори пасивни, срещу своята абсолютна власт", се казва в "Черната книга на комунизма".

"Тази стратегия се прилага не само спрямо групи с противоположни политически възгледи, но също и спрямо социални групи като аристокрацията, средната класа, интелигенцията, чиновничеството, както и професионални групи като военните офицери и полиция", разкрива книгата.

Ленин също забранява частната собственост, а храната на селяните из цяла Русия е конфискувана от държавата. Ленин поставя стриктни квоти за това, колко да бъде конфискувано. Когато вижда, че квотите остават неизпълнени, нарежда да бъдат конфискувани дори семената.

Така селяните не могат да посеят нова реколта, и без допълнителна храна за зимата, конфискацията предизвиква глад в Русия между 1921 г. и 1922 г. Според института "Хувър", гладът убива между 5 и 10 милиона души.

Ленин е във възторг. Според "Черната книга на комунизма", един от неговите приятели по-късно си припомня, че Ленин "имал смелостта да излезе и да каже открито, че това ще постигне голям брой положителни резултати", тъй като смятал, че "ще ускори достигането на социализма - етап, който естествено идва след капитализма".

"Гладът ще унищожи не само вярата в царя, но и в Бог", мислел той.

Съветският историк Ричард Пайпс твърди в своята книга "Непознатият Ленин", че Ленин предизвиква глада преднамерено. "Към човечеството Ленин като цяло изпитва единствено презрение", пише Пайпс в книгата.

Според историка, Ленин "почти не се интересува" от живота на отделните хора и "третира работническата класа по същия начин, по който металург третира желязната руда".

Историята се повтаря с Йосиф Сталин, който наследява Ленин след неговата смърт на 21 януари 1924 г. Сталин започва 29-годишното си управление на СССР, като консолидира властта си и арестува и екзекутира своите противници.

През 1929 г. Сталин стартира програма под мотото на "колективизма": конфискува не само притежанието на селяните, но също и техните земи, и им отнема възможността да продават продукцията си. Също изпраща Червената армия да конфискува техните притежания, включително земеделското им оборудване.

Нов глад надвисва над страната. В Украйна, между 7 и 10 милиона души умират, според изчисления на ООН, публикувани през ноември 2003 г. В Казахстан, 1,5 милиона души гладуват, според центъра "Уилсън". Междувременно фермерите, които се противопоставят на програмата за колективизъм на Сталин, са наричани "кулаци" (от руски "юмрук") и десетки хиляди са арестувани и екзекутирани. Сталин използва възможността да нанесе удар и на враговете на революцията, включително свещеници и посветени религиозни последователи.

Подобно на Ленин, Сталин обявява програмата за успех. Солженицин, известен руски писател и историк, изчислява, че по време на тези движения и последващите ги кампании, Сталин е причинил смъртта на 60 - 66 милиона души.

Кървавото наследство на Сталин е единствено надминато от Мао Дзедун, ръководител на китайската комунистическа партия. По време на подобна програма за колективизъм, Мао започва "Големия скок напред" през 1958 г. и чрез различни средства успява да предизвика глад, който за 4 години убива 45 милиона души, според книгата "Големият глад на Мао" от Франк Дикотер, историк от Хонконг.

По това време канибализмът става нещо обичайно. Свидетелства, открити от китайски и западни историци и публикувани от "Уошингтън поуст" през 1994 г., дават представа за ситуацията по това време. "В община Дамяо, Чън Джанин и неговата съпруга Джао Сиджън убиват и сваряват 8-годишния си син Сяо Цин, и го изяждат", и "В община Удиен, Уан Ланин не само се храни с умрели хора, но и продава телата им като свинско месо".

Подобно на Сталин и Ленин, Мао смята смъртта на тези хора за оправдана, според изследвания на автора на религиозни и исторически книги Харун Яхя. Мао и неговите поддръжници считат глада за наказание за селяните, които не са достатъчно покорни на комунистическата партия.

Само година преди "Големия скок напред" през 1957 г., Мао организира кампанията "Стоте цветя". Той кани интелектуалци да представят своите критики към режима, а след това използва думите им като признание за вина. Според "Червения холокост" на Стивън Роузфилд, Мао поставя на 550 000 интелектуалци етикета "десни", и ги подлага на унижения, уволнения, затвор, изтезания и екзекуция.

В книгата "Мао: Непознатата история", авторите и историци Чан и Халидей пресмятат, че Мао е отговорен за най-малко 70 милиона убийства.

 


 

Този уебсайт използва cookies