Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Учениците в Китай знаят, че червеното в знамето на китайския режим представлява кръвта на комунистическите мъченици. Но никой не споменава за милионите избити от китайската комунистическа партия.

Според "Черната книга на комунизма" - класическият академичен текст за престъпленията на комунизма - китайският режим е най-смъртоносният сред комунистическите режими в историята, и отговорен за смъртта на 65 милиона души. В сравнение с него, Съветският съюз е далеч назад, на второ място с 20 милиона жертви.

Повечето убийства, извършени от китайския режим, се случват по време на икономическите и политически кампании на "главните" лидери: Мао Дзедун и Дън Сяопин. Дън Сяопин, наследникът на Мао, стои зад убийствата на хиляди студенти и граждани, искащи по-голяма свобода, на площад Тиенанмън.

Убийствата продължават дори след като Китай се присъединява към международната общност. Пълният мащаб на най-смъртоносната кампания на новото хилядолетие - преследването на духовната практика Фалун Гонг - тепърва ще бъде разкрито след официалното прекратяване на кампанията, стартирала през 1999 г. Отговорен за тази кампания е китайският лидер Дзян Дзъмин. Документирани са хиляди случаи на загинали вследствие на изтезания. Изследователи на насилствено отнемане на органи смятат, че хиляди затворници на съвестта, основно последователи на Фалун Гонг, са избивани заради органите им от 2000 г. насам в Китай – престъпление, което продължава и днес.

Мао, Дън и Дзян извършват тези убийства в мирно време, за да защитят властта на партията.

Председателят Мао

Мао Дзедун ясно заявява, че революцията няма да спре след завземане на властта в Китай от Китайската националистическа партия през октомври 1949 г.

"След като унищожим въоръжените си врагове, имаме и невъоръжени врагове… ако не мислим за проблемите, ще извършим най-голямата грешка", казва Мао на ключова партийна среща през март същата година.

Оттогава, китайците са обект на безкрайната революционна борба на комунистическата партия.

Социалните групи, които Мао определя като врагове – земевладелци, интелектуалци, "капиталисти", "симпатизанти" на националистите и дори кадри на партията - получават етикета "контрареволюционери". Някои от тях са публично мъмрени от събрани за целта тълпи от хора. Други са бити, измъчвани и принуждавани да носят табели с унизителни надписи.

Мао е известен с това, че въвежда "квоти за убийства" в своите политически кампании. Например, обявява, че 10% от партийните кадри всъщност са "десни" и искат да саботират режима. По този начин биват оправдани безразборните арести и масови екзекуции на партийни членове, до достигане на квотата.

Мао започва Големия скок напред през 1959 г. в опит да "задмине Великобритания" за 15 години. Вместо създаване на ера на охолство, грандиозните му усилия за колективизация и индустриализация водят до лоша реколта и масов глад. Историци оценяват общия брой на жертвите на неговото управление между 30 и 45 милиона души.

Големият скок напред довежда хората в Китай до варварство. В Лиуян, провинция Хунан, 300 мъже и жени са принудени да работят почти голи в снега, в резултат на което всеки седми умира. Хората също са принуждавани да работят продължително на полето почти без храна. За да оцелеят, те се хранят с корени, кожени колани и в краен случай с телата на починали.

"Историята ще ни съди, и теб и мен", казва на Мао Лиу Шаоци, тогавашният втори в режима, през юли 1962 г. "Дори канибализмът ще влезе в учебниците!"

Заради критиките на Лиу към Големия скок напред, Мао набира неприязън към него. Арестуват Лиу година след началото на Културната революция (1966-1977 г.), политическа кампания, която цели да възстанови накърнения престиж на Мао и да елиминира традиционните китайски ценности и култура.

Лиу е бит по време на обща среща за изключването му от партията, и му отказват лекарства, макар да страда от диабет и пневмония. Дзян Цин, властолюбивата четвърта жена на Мао, по-късно позволява на Лиу да получи медицински грижи, но само защото иска да го държи жив, за до го използва по-късно като политическа мишена, която да бъде атакувана на важна партийна среща през 1969 г. Месец след срещата, Лиу Шаоци, смятан за евентуален наследник на Мао, умира немит и болен, завързан за леглото си в изолация.

Двадесет години мир

Дън Сяопин се стреми да обърне унищожителната икономическа политика на Мао, промотирайки "реформа и отвореност". Реформата обаче не стига до партията, както става ясно на 4 юни 1989 г.

Студенти от цялата страна се събират на площад Тиенанмън на 17 април, за да отбележат смъртта на Ху Яобан, реформистки настроен генерален секретар на партията. Протестиращите, които в пика на протеста наброяват един милион, настояват за по-чисти правителство и медии, свобода на изразяването и по-демократично управление. Протестът привлича вниманието на западни журналисти, които са в Пекин за посещението на съветския президент Михаил Горбачов.

Джао Дзъян, втори след Дън, симпатизира на студентите и на някои от техните искания, като например настояването за разследване на корумпирани партийни кадри. Но самият Дън и други партийни хардлайнери смятат, че ситуацията силно заплашва оцеляването на китайския режим.

В нощта на 3 срещу 4 юни, Народната освободителна армия нахлува в града и открива огън срещу студентите.

Американският журналист Скот Савит забелязва войници да стрелят с трасиращи куршуми по тълпата около него. В книгата си от 2016 г. "Сблъсък с партията: Американски репортер в Китай", Савит си спомня разговора с редакцията, когато докладва за убийствата:

"Дейв, казвам аз, когато чувам гласа на шефа си, те стрелят по тълпата и един човек е мъртъв." 
"Как разбра, че е мъртъв?" 
"Мозъкът му се разтече по земята."

Китайският червен кръст и посланик на Швейцария оценят на 2600-2700 студентите, избити от армията по време на кръвопролитията на площад Тиенанмън.

Джао Дзъян е отлъчен от партията след събитията и поставен под домашен арест до смъртта си през 2005 г. За заместник на Джао, Дън избира Дзян Дзъмин, кмет на Шанхай. Дзян е твърд спрямо студентските протести и затваря известна либерална медия в града.

Човешка реколта

Десетилетие след Тиенанмън, Дзян Дзъмин решава да унищожи една от най-големите духовни общности в Китай, уплашен от популярността ѝ, надхвърляща тази на комунистическата партия.

"Възможно ли е ние, членовете на комунистическата партия, въоръжени с марксизма и с вярата в материализма и атеизма, да не можем да победим Фалун Гонг? Ако да, не е ли това най-голямата шега на земята?", пише Дзян в разгорещено писмо до Политбюро в нощта на 25 април 1999 г.

По-рано същия ден, около 10 000 последователи на Фалун Гонг се събират в Пекин, за да молят правителството да освободи 45 техни съмишленици, арестувани в град Тиендзин. Макар протестиращите да стоят тихо по тротоарите близо до Джонанхай, щабквартирата на партията, и да почистват улиците след края на протеста, Дзян обявява този мирен апел за "най-сериозния политически инцидент" след 4 юни.

На 20 юли 1999 г., Дзян нарежда елиминиране на духовната практика. Само за една нощ, между 70 и 100 милиона обикновени китайци, които правят упражнения в парковете и следват принципите Истинност, Доброта и Търпение, са изправени пред жестока маоистка кампания.

От началото на преследването до днес, световният уебсайт на Фалун Гонг, Minghui.org, е събрал свидетелства за 4000 смъртни случая на последователи в Китай, вследствие на изтезания. Вярва се, че броят на жертвите е значително по-голям, тъй като подобни свидетелства много трудно напускат Китай.

Разследващи също посочват, че китайският режим печели от насилствено отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг в държавни болници и затвори. Органите често са отнемани, докато последователите са все още живи. Вероятно стотици хиляди са били убити по този начин, според разкрития на канадския правозащитен адвокат Дейвид Матас, бившия канадски депутат Дейвид Килгор и американския разследващ журналист Итън Гутман.

 


 

Този уебсайт използва cookies