Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

сграда Ню Йорк таймс Манхатън

Тази година беше отбелязан 100-годишният юбилей от февруарската революция в Русия, използвана от болшевиките на Владимир Ленин да извършат преврат през 1917 г., и поставила началото на наситено със социален упадък, глад и геноцид столетие на комунистическо управление из целия свят.

Медията "Ню Йорк Таймс" отбеляза тази годишнина със серия от статии за комунизма, като първата, излязла на 24 февруари, пропусна да спомене престъпленията срещу човечеството, извършени под комунистическото управление. Вместо това, статията говори приповдигнато за идеалите на комунизма и задава въпроса дали ще видим комунизма "да се съживява като феникс от пепелта на историята".

Повечето хора по света бързо ще се съгласят, че Адолф Хитлер е чудовищна историческа фигура, чийто тоталитарен режим избива 6 милиона евреи, наред с още хора. По време на Холокоста умират общо 11 милиона души.

И все пак, в тази светлина, защо толкова много академици, които се противопоставят на фашизма, изглежда поддържат комунизма, който според различни оценки е отговорен за смъртта на между 100 и 150 милиона души – цифра надвишаваща многократно убитите от Хитлер?

Само в Камбоджа, Пол Пот и неговите Червени кхмери избиват една четвърт от собственото си население. Подобно на серийни убийци, Червените кхмери садистки снимат много от жертвите преди да ги застрелят, удушават ги с пластмасови торби или ги пребиват до смърт с тояги. Сред жертвите им са млади мъже, жени, старци и дори малки деца.

Повечето хора също ще се съгласят, че защитата на националната култура и традиционните вярвания е благородна кауза.

Под комунистическото управление, същите тези култура и вяра неведнъж са превръщани в мишени за унищожение. Водени от идеология на атеизъм и марксистка диалектика, комунистическите режими твърдят, че техните собствени разбирания са върхът на човешкия прогрес и че всички други идеи трябва да бъдат заличени с насилие.

Йосиф Сталин заповядва татарите, изповядващи мюсюлманската религия, да бъдат арестувани и изпратени в лагер, където са избивани с десетки хиляди. Китайската комунистическа партия все още преследва масово тибетските будисти, уйгурите (изповядващи мюсюлманство), последователите на домашни християнски църкви и последователите на Фалун Гонг.

Комунистическите режими, все още на власт в Китай и Северна Корея, продължават да поддържат сталинистки тип наказателни лагери и огромна мрежа от трудови лагери.

Статията на "Ню Йорк Таймс" изглежда особено съсредоточена върху живота на Ленин. Тя посочва романтичния пример на Симеон Каначиков, един от верните последователи на Ленин, който "замества селската бедност с работа във фабрика и тръпка по модерното".

Каначиков в този случай е добър пример. Той, както и повечето, заблудени от комунизма, изглежда да вярват, че той ще даде на човечеството изход и ще създаде рай на земята – нещо, обещавано от всички комунистически лидери от Ленин до Ким Йон Ун.

В края на краищата, Каначиков е арестуван от Сталин и умира в Гулаг през 1940 г.

Ленин използва едно не особено ласкаво определение за хора като Каначиков. Той нарича идеалистите, които помагат на комунистическите лидери да завземат властта, "полезни идиоти", тъй като тези хора по-късно или попадат в затвора, или са убивани.

Историята става свидетел на много случаи като този. Мао Дзедун хвали своите поддръжници измежду китайските студенти и от тях сформира "Червената гвардия". По време на Културната революция, Мао използва "Червената гвардия" като лична банда, да атакува, унижава и убива "десните", земевладелците и всекиго, който не е запознат с неговите учения достатъчно подробно.

Когато вече няма нужда от тях, Мао разпуска "Червената гвардия" и изпраща членовете ѝ да работят на полето като селяни.

Въпреки че марксистките поддръжници ревизионисти твърдят, че просто досега комунизмът не е бил прилаган както трябва, едва ли е много разумно да пренебрегнем 100 години история с провалени примери. Колко пъти трябва човечеството да пада в този капан, преди да се осъзнае?

Всеки път, във всяка държава, където е прилаган, комунизмът е донесъл убийства и нещастие.

За хората, живеещи в комунизъм, включително избягалите от източен Берлин, Съветския съюз, оцелелите от Червените кхмери и безбройните, преследвани от комунистически режими днес в Китай и Северна Корея, статията на "Ню Йорк Таймс" звучи не по-различно от нацистко извинение – извинение за културна елиминация, мъчения и геноцид.

 


 

Този уебсайт използва cookies