Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

комунистическо изкуство глад смърт

Въпреки неописуемите ужаси и жестокости на комунистическото движение, изглежда, че някои социални институции все още не са наясно с неговата същност.

Докато пиша тази статия, в Кралската академия в Лондон, Великобритания, се провежда нашумялата изложба "Революция: Руското изкуство". Тя представя комунистическо изкуство, като се започне от Болшевишката революция през 1917 г., гражданската война на Ленин и се стигне до 1932 г., когато Сталин започва системни убийства на 30 милиона руснаци.

От музея твърдят, че са почерпили вдъхновение от "забележителната изложба, показана в Русия точно преди началото на репресиите на Сталин". По техни думи, те се стремят да представят "важен период от историята през очите на иновативното изкуство на това движение". В края на краищата, комунизмът убива над 100 милиона души през последния век. Нямам друг избор, освен да попитам защо позволяваме да се показва тази изложба в музеи и галерии?

Ако беше изложба на нацистко изкуство, не би било позволено. Ако се излагаха портрети на Хитлер и картини със свастики, това би предизвикало невиждан обществен протест. Хитлер и неговите последователи са убили 11 милиона мъже, жени и деца. Избити в газови камери. Избити в Аушвиц. Все пак става въпрос за Холокоста! До ден днешен, изображения като свастиката, нацисткия поздрав и фюрера – мустаците, пригладената коса и всичко останало – асоциираме със "злото" в най-чистата му форма.

Но, когато става въпрос за комунизма… не чак толкова.

Дори напротив, някои хора смятат комунизма за справедлива кауза или изпитват симпатии към него. Например, в университетите не рядко професори открито се обявяват за марксисти. Когато става въпрос за популярната култура, някои млади хора смятат за модно да носят тениски и чанти с лика на Мао Дзедун. Дори през 80-те години на 20-и век във Великобритания съществуваше популярно музикално движение, наречено "червения клин". Името на движението идваше от пропагандна картина, част от изложбата, която призовава за необуздано кръвопролитие срещу враговете на революцията.

Нека направим крачка назад и разгледаме някои от фактите: комунизмът е причинил смъртта на 100-150 милиона души, повече от общия брой убити във всички войни през историята. Тези убийства се случват не по време на война, а в мирно време. Само Мао е отговорен за смъртта на 45 милиона души. Сега той е смятан за най-големия масов убиец в историята. В сравнение с него, Хитлер бледнее. И все пак, продължаваме да виждаме лика на Мао върху тениски.

Мога ли да попитам: какво би се случило, ако университетски професори открито се обявят за нацисти? Такива професори ще бъдат уволнени и избягвани от колеги и студенти. Какво ще стане, ако аз или Вие облечете тениска със свастика на нея? А със снимка на Хитлер? Очевидно, щяха да ни упрекват (вероятно остро), и би имало социални последици. И, ако мога да добавя, съвсем справедливо.

Някои казват, че революцията започва като нещо добро, с най-благородни намерения, и едва по-късно нещо ужасно се обърква. Един от посетителите на изложбата сподели мнение, че "истинските репресии започват едва след 1932 г."

Наистина ли? Изглежда, някои хора не са запознати с масовия глад, предизвикан от политиката на Ленин за "военен комунизъм". Армията иззема зърното от селяните и изтегля мъжете от полетата, за да поддържа революцията. В резултат на това, от глад умират милиони хора. Мъже и жени изяждат своите собствени деца. Щетите се простират далеч отвъд загубите на живот: едва ли можем да прозрем масовия психологически ефект на тези събития върху обществото. Ако тези репресии не са "истински", чудя се какво е оперелението за "истински".

Убийствата започват веднага след началото на революцията и заемат централно място в мисията на партията. Съществуват тайна полиция и Гулаг. Ленин иска класов геноцид: да елиминира цяла класа от обществото. Той смята, че цялата буржоазна класа трябва да бъде изпратена в Гулаг и принудена да работи до смърт.

Комунизмът е прилаган хиляди пъти от милиони хора в продължение на повече от век, и резултатите винаги са били смърт и мизерия.

Дори да предположим, че има подходящо място за това "изкуство", поставянето му в правилния контекст е изключително важно. Трябва да бъде ясно, че тази катастрофа е предизвикала неописуеми страдания и милиони жертви. Да я представяме с подобни заглавия като "революция" и да я пробутваме като някаква стока, изглежда ужасно неподходящо.

Изложбата е показана на фона на червени стени, тапети с революционни теми и така нататък, за да съответства на естетиката, и това далеч не прави услуга на истината. Арт-критикът Джонатан Джоунс отбелязва: "Ако Кралската академия искаше да е честна, по-скоро трябваше да нарекат изложбата 'Черният квадрат: Руската трагедия 1917 – 1932 г.' Начинът, по който безразсъдно се възхищаваме на изкуството от ерата на Ленин, прави сантиментална една от най-убийствените страници от човешката история."

И така, за да отговорим на въпроса защо комунизмът и изкуството на комунизма са толкова приемливи, нека разгледаме цялата изложба като възможност за самоанализ. Сър Антъни Бийвър, военен историк, споделя съвсем откровено някои от своите схващания: "Хората, изглежда смятат, че някак си класовият геноцид не може да бъде толкова лош, колкото расовият."

Е, аз също мога да предложа своите разсъждения по въпроса. Да се изразя най-просто: повече от век, западното общество е дълбоко засегнато от комунизма; влиянието му върху нашето възприятие е по-дълбоко, отколкото може би осъзнаваме. Съществува известна основа, която марксизмът се опитва да положи в некомунистическите страни, един вид подготовка за революцията там. Дали ще са интелектуалци, КГБ агенти или шпиони: те идват, присъединяват се към академичния свят и стават примерни граждани. Те не нарушават закона, но тяхната цел е да положат основа за комунизма. Чрез различни социални канали, те промотират вид субкултура вътре в нашите институции, която едновременно отслабва и дестабилизира културата.

Франкфуртската школа, например, включва марксисти-интелектуалци, които имигрират в Ню Йорк и се внедряват в Колумбийския университет веднага след Първата световна война. Те практикуват разновидност на марксизма, базирана не на въоръжена революция, а по-скоро на идеята за "дълъг поход през институциите" (по марксистките теории на Антонио Грамши), т.е. подкопаване на културата отвътре. Мнозина от тази школа получават ръководни позиции в американски университети и промотират крайни леви идеи в академичната общност. Въздействието им се простира далеч и достига чак до наши дни.

Херберт Маркузе, марксист от Франкфуртската школа, е важна фигура при организирането на войнствените студентски протести през 60-те години на миналия век, и е смятан за бащата на Новата левица в САЩ. В книгата си "Контрареволюция и революция", той описва подробно идеята за подронване на системата отвътре.

"Да работиш срещу установените институции, докато работиш в тях, но не просто като 'пробиваш отвътре', а по-скоро 'докато си вършиш работата', учейки… как да програмираш и да четеш компютри, как да преподаваш на всяко ниво на образованието, как да използваш масовите медии, как да организираш производството…"

Руският дезертьор и бивш агент на КГБ, Юри Безменов, обяснява ясно, че целта на КГБ е да "подкопае всичко ценно във вражеските държави, докато настъпи време, когато представата на враговете за реалността е изкривена до такава степен, че те не те възприемат за враг, и твоята система, цивилизация и амбиции им изглеждат като алтернатива".

Точно това се случва с нашата култура. Злото вече не е зло. Доброто не е добро. Имаме професори-марксисти, преподаващи в университетите. Имаме снимки на Мао върху тениските си. Имаме комунистическо изкуство в музеите. Това поема в посока, в която не искаме да вървим, и е нужно да се събудим, преди да е станало късно. Изненада ли е, че посещението на изложбата се насърчава като семейно събитие? В демонстрация "как да нарисуваме плакат", част от онлайн работилница, "подходяща за деца над пет години", участниците трябва да черпят вдъхновение от съветските протестни плакати.

Имаме отговорност да се изправим и говорим открито срещу изложби като тази, така както бихме направили при изложба на нацистко изкуство. Такива събития засягат нашето общество, а това е нещо, която трябва да пазим. Трябва да говорим открито, да обсъждаме, да пишем писма. Най-малкото, трябва да гласуваме с нашите долари, като не посещаваме подобни потресаващи събития.

Майкъл Уинг живее в Калгари, Канада и има бакалавърска степен от Колежа по изкуство и дизайн в провинция Албърта, Канада

 


 

Този уебсайт използва cookies