Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Руски антиболшевишки пропаганден плакат

Въпреки всички твърдения за прогрес, 20-и век е наситен с най-много насилие през цялата човешка история, като най-много жертви – 100 милиона души – са причинени от комунизма, система от убеждения, все още популярна сред много хора по цял свят.

Комунизмът се опитва да привлича хората с измамна доброта. Той ги убеждава, че представлява грижа за човечеството и че има за цел да донесе щастие на хората. Това щастие, обаче, може да бъде постигнато, само след като определена част от обществото е потисната или унищожена.

И макар употребата на цензура и унищожение да са станали "запазена марка" на комунистическите системи, обещанието за щастие посредством унищожаване на цялата социална йерархия многократно е изобличило себе си като откровена лъжа. Комунизмът отново и отново става причина за глад, насилие и геноцид. И все пак, някак си, той все още е популярен.

За да разберем защо комунизмът все още съществува, трябва да разберем основния му инструмент за създаване на насилствени революции; инструмент, който убеждава хората да се обърнат едни срещу други. Също е необходимо да разберем как комунизмът използва този инструмент, за да създава политически проблеми, които му позволяват постепенно да печели контрол.

Този инструмент е диалектическият материализъм. Той е използван за формулиране на комунистическото гледище за света - нова интерпретация на всички неща през лещи, които са абсолютно атеистични и базирани на борбата.

Основателят на СССР Владимир Ленин описва този комунистически възглед през февруари 1920 г. в "Комунизмус", журнала на Комунистическия интернационал като "това, което съставя самата субстанция; живата душа на марксизма – конкретен анализ на конкретна ситуация".

Комунистическите лидери използват диалектиката като своя основна система за разглеждане на въпросите от нова перспектива. Те поставят ударение върху изучаването на диалектиката на Ленин и приложението ѝ към историята на човешката мисъл, наука и технология. Бившият лидер на СССР Йосиф Сталин пише през 1938 г., че "диалектическият материализъм е гледището за света на марксистко-лениниската партия".

Папа Пий XII, който по-късно отлъчва католици, изповядващи доктрината на комунизма, пише за природата на комунистическата диалектика в енцикликата "За атеистичния комунизъм" през март 1937 г.

Той описва "доктрината на съвременния комунизъм" като "основана на принципите на диалектичния и исторически материализъм, по-рано пропагандирана от Маркс". Според висшия духовник, тази доктрина се уповава единствено на материалистичния атеизъм и твърди, че "чрез постоянни конфликти на силите, материята се движи към последния синтез на общество без класи".

Папа Пий XII казва още, че диалектическият материализъм е инструмент, използван от комунистите да "изострят противопоставянето" между различните слоеве на обществото с идеята, че "конфликтът, който тласка света към последния синтез, може да бъде ускорен от човека. Затова те полагат усилия да изострят противопоставянето, което възниква между различните класи на обществото. Така, класовата борба с присъщата ѝ насилствена омраза и унищожение, възприема ролята на кръстоносен поход за прогреса на човечеството".

Диалектическият материализъм на комунизма, добавя Папа Пий XII, е също ключов инструмент на насилствената природа в рамките на идеологията проповядваща, че всичко, което се противопоставя на "системното насилие" на комунистите, трябва да бъде набелязвано за унищожение.

Изкривен диалог

Диалектиката е форма на диалог между две страни, които търсят истината посредством предлагане на аргументи.

Корените на диалектическия материализъм теоретично могат да бъдат проследени до диалектиката на немския философ Фридрих Хегел. Въпреки това, комунистическите лидери, започвайки от Карл Маркс, я променят, за да може по-добре да пасне на техните цели. През 1908 г. Ленин пише в "Материализъм и емпириокритицизъм", че терминът "диалектически материализъм" е въведен от Карл Каутски и е популяризиран едва след смъртта на Маркс и Енгелс.

Частта от теорията на Хегел, използвана от комунизма, е твърдението, че "противоречието води до напредък". Маркс и Енгелс го използват, но премахват всички елементи, които не се отнасят до материализма, включително всички елементи, свързани с религия и морал.

Сталин пише през 1938 г. в "Диалектика и исторически материализъм", че единствената част, която Маркс и Енгелс запазват от Хегеловата диалектика, е "рационалната основа", и че премахват всички морални идеали.

Сталин описва тази нова диалектика като основана изцяло на отхвърляне на божественото. Според съветския лидер, диалектиката на Маркс изоставя идеите на Хегел за "универсален дух" и "съзнание", и вместо това разглежда живота, като нищо повече от "материя в движение".

Стратегическа инверсия

Докато традиционната диалектика има за цел да помогне на хората да разберат истината чрез обмен на различни идеи и разглеждане двете страни на даден въпрос, комунистическата теория на диалектическия материализъм прави точно обратното.

Комунистическата диалектика разглежда различни проблеми в обществото, идентифицира техните полярни противоположности и ги приема като възгледи на комунизма, които в последствие налага като абсолютни и безспорни.

Мао Дзедун, основателят на китайската комунистическа партия, основава своята диалектика на обръщането на много от установените религиозни и социални разбирания в източните системи.

Веднъж Мао описва това, като използва възгледи обратни на даоистката теория за тайдзи (Ин и Ян), където традиционно двете противоположни страни са разглеждани като допълващи и хармонизиращи се една друга. В "Избрани творби на Мао Дзедун", Мао ги описва като две противоположни сили в постоянен конфликт една с друга и че посредством комунистическата диалектика "едно става две, две става четири". С други думи, елементът се разделят стъпка по стъпка.

Твърдението на Мао - че чрез своите ефекти "едно става две" - е сърцевината на комунистическия революционен възглед, на основата на идеята, че вместо хармония, двойнствеността може да подбужда борба между всички съществуващи елементи, били те раси, социални класи или дори женени двойки.

Според диалектическия материализъм, целта на хората е да заместят вярата с атеизъм и хармонията с борба.

Според "Мечът на революцията" на Клиф Кинкейд, комунистическите лидери са съгласни с Ленин, че ядрото на диалектиката е употребата на противоречия.

Кинкейд пише: "СССР обощават ядрото на диалектиката като 'разделение на противоположности', докато Мао Дзедун и китайската 'философия на работниците' събират цялата комплексност на диалектическата логика в израза 'едно се разделя на две'".

Кинкейд цитира руснака Александър Марковски, който изучава марксистко-ленинската теория в бившия СССР и заявява: "В света на марксисткия диалектически материализъм, промяната е продукт на постоянен конфликт между противоположности, произтичащи от вътрешните противоречия, присъщи на всички събития, идеи и движения. Следователно, всяка значителна промяна в обществото, според марксизма, трябва да бъде съпроводена от период на хаос и насилие."

Марксисткият теоретик Георги Валентинович Плеканов пише в "Диалектика и логика" през 1928 г., че комунистическата диалектика следва три закона: идентифициране, противоречие и "изключване на средата".

Подходът на Плеканов позволява на комунистите да създават разногласия, като първо идентифицират даден проблем в материалното развитие, "противопоставят" му се или го обръщат, след което "изключват средата" и свеждат въпроса до две крайности, често пренебрегвайки големия брой умерени възгледи.

Тази отличителна черта на "изключване на средата" е точна противоположност на древната мъдрост, обща за традиционните разбирания, от Аристотел до Руми и от Сидхарта до Соломон. Те всички отразяват казаното от Лао Дзъ: "Най-добре е да вървиш по средния път".

Комунизмът е основан на идеята за утопия и края на развитието. Тъй като е основан на атеизма и интерпретира историята чрез диалектическия материализъм, комунизмът се придържа към убеждението, че самото общество еволюира, а Маркс вярва, че комунизмът е последното състояние на този процес. Така комунизмът си поставя за цел да ускори този процес, формирайки икономически, социален и морален колапс.

Комунизмът използва диалектическия материализъм, за да създава обърнати истини (инверсии) и ги налага с цел създаване на разногласия, за да ускори унищожението на традициите и социалните норми.

Идеята за "изключване на средата" следва идеята на Ленин за "партизанството", като и двете са основани на негови утопични възгледи. Ленин категоризира всички хора на само две групи: на тези, които поддържат революцията и на тези, които не я поддържат – като тези, които не я поддържат, са маркирани за унищожение.

С диалектическия материализъм като водеща сила, комунистите никога не се отказват. Ако другата страна направи компромис, комунистите само успяват да укрепнат, продължавайки да упражняват безжалостен натиск, докато противоположната страна постепенно изнемощява. Когато насилствена революция не успее, нейната цел е първо да постигне "толериране", после "приемане" и накрая насилствено "прилагане".

По време на този процес, всеки опонент е заклеймяван с политически етикет, който дава възможност на съюзниците на комунистите да го нападат. Това е сърцевината на "политическата коректност", формулирана от Мао през 1957 г. и неговите продължаващи усилия да установи алтернативни морални възгледи, основани на политическите цели на комунистическия режим: с диалектическа инверсия на проблемите в техния корен.

 


 

Този уебсайт използва cookies