Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

маркс енгелс статуя комунизъм

Комунизмът използва диалектическия материализъм, за да създава обърнати истини (инверсии) и ги налага с цел създаване на разногласия, за да ускори унищожението на традициите и социалните норми.

Негативно мнение за света

Комунистическият светоглед и всички въпроси в него са формирани посредством инверсии, а диалектическият материализъм е инструмент за идентифициране на тези инверсии.

По силата на диалектическия материализъм, комунистическият светоглед е основно изпълнен с негативизъм. Това има за цел да промени начина, по който човек гледа на всички въпроси; така всеки последовател на доктрината на комунизма интерпретира въпросите чрез тяхната инверсия и поема пътя на негативния елемент.

За да разберем това, трябва да научим някои допълнителни неща.

Ние всички имаме различно усещане за света около нас. Двама души, наблюдаващи едно и също събитие, може да го интерпретират по много различни начини, съобразни своите разбирания, обосновани от култура, произход, образовани и вяра.

Комунизмът работи с цел да промени светогледа на хората и диалектическият материализъм е инструмент за налагане на "комунистическия възглед" върху човека. Това променя социалните норми и човек приема негативното като своя позиция.

Според "Мечът на революцията" на Клиф Кинкейд, комунистическата диалектика използва противоречието, за да генерира борба срещу социалните норми съгласно комунистическия принцип "борба на противоположностите".

Когато това се приложи към целите на комунизма (революция за насилствено отхвърляне на социалната и духовна йерархия), Кинкейд смята, че за да дойде комунизмът на власт, неговите обърнати понятия трябва да унищожат разбиранията, съществували преди него в обществото. Заради диалектиката – която идентифицира проблеми, на които комунистите се противопоставят и позициите, които защитават – въпросите и политиките на комунистическите движения могат да се различават значително в различни държави.

Кинкейд цитира "Книжата на Пенковски" (Олег Пенковски, 1965 г.), които описват колко радикално различно е мисленето на съветските диалектически мислители и недиалектическите такива.

Пенковски казва, че ако някой предостави една и съща информация на генерали в Америка, Англия или СССР, "американците и англичаните вероятно ще достигнат до един и същи извод, но съветските генерали ще достигнат до заключение, което ще е радикално различно от тяхното".

Относно комуниста, Пенковски обяснява: "Логическият процес на неговото съзнание е напълно различно от това на западните му колеги, защото той използва марксистката диалектика, докато те използват някаква форма на дедуктивна логика."

Мрачна идеология

Една от ключовите промени, които Маркс и Енгелс извършват спрямо диалектиката на Хегел с цел да формират комунистическата диалектика, е премахването на всички духовни елементи. И все пак, ако анализираме диалектическия материализъм от гледна точка на антропологията, ще открием една тъмна и унищожителна вяра.

Методите на инверсия в комунистическата диалектика не са нови. Този подход на обръщане с цел създаване на алтернативно разбиране е основният елемент на тъмните окултни практики, които формират своите вярвания, обръщайки интерпретациите и разбиранията на традиционните практики.

Концепцията за обръщането е описана от Центъра за изследване на тероризма в книгата "Кървави жертвоприношения: недържавни извършители и тъмни магическо-религиозни действия" (2016 г.). Терминът магически в този случай се отнася до възприемането и намерението зад извършваните церемонии.

В книгата се посочва: "Ние, като вид, не възприемаме обективната реалност, а вместо това серия от ограничени, косвени и взаимосвързани символни схеми, които, като личности приемаме, че са реалност."

Според книгата, нашето възприятие за реалността може да бъде променяно посредством външни системи, свързани с това как интерпретираме значението на въпросите, събитията или предметите като "символи" в "цикъла от значения" на нашата собствена идеология.

В тази система, идеята за "престъпната магия", свързана с намеренията и възприемането, е описана като такава, в която рекламираното понятие за нещата "действа като светоглед, който се противопоставя на социално доминиращия такъв".

Например, нещо, което се противопоставя на религиозния начин на гледане на света, ще включва неща, които нарушават възгледите на религията за това кое е добро, като например "похищение на деца, ритуални убийства, канибализъм и преклонение пред злото."

В книгата се казва, че ако идеята се приложи върху политическия светоглед, елементът на "престъпната магия" типично орбитира около "нарушаване/отхвърляне на социалния ред, оскверняване на традициите, историята и отхвърляне на обществения морал".

По-важната и "опасна" форма на "престъпната магия" е "тази, която обръща основни компоненти на своите собствени възгледи със специфичната цел да придобие надмощие и власт чрез страх и терор… този втори тип "престъпна магия" се нарича от много окултисти "Път на лявата ръка".

"Пътят на лявата ръка" е тясно свързан с комунистическите диалектически методи за постигане на революция.

Авторите на книгата смятат, че "Пътят на лявата ръка" омаловажава собствените се членове, за да ги превъне в "пионки, които да бъдат манипулирани и захвърлени". Например, виждаме това в така наречените "полезни идиоти", които помагат на комунистическите режими да завземат властта, а по-късно биват обречени на смърт.

"Пътят на лявата ръка" също насърчава своите последователи да станат "дефакто социопати", което в комунизма е демонстрирано в отхвърляне на моралността и неговата вяра, и в подклаждане на човешкото страдание за постигане на целите на комунизма.

Ако бъде оставен без контрол, "Пътят на лявата ръка" "застрашава оцеляването на цялото общество и цялостния му светоглед" посредством целенасоченото омаловажаване на доверието в съществуващите светогледи и чрез усилия да контролира и унищожи тези, които се противопоставят на възгледите му.

Природата на инструмента

Природата на комунистическата диалектика за идеологическа инверсия и революция от типа "Път на лявата ръка" карат много писатели да посочват приликата ѝ със сатанизма, който в оригиналната си форма работи, като обръща морала и церемониите в християнството и католицизма.

Според "Маркс и Сатаната" на Ричард Урмбранд, една от характерните черти на черната магия е обръщането на названия, а "инверсиите като цяло са така просмукани в целия начин на мислене на Маркс, че той ги използва навсякъде. Той отговаря на книгата на Прудон, "Философия на бедността" с друга книга: 'Бедността на философията'. И там пише: 'Трябва да използваме вместо оръжията на критиката, критиката на оръжията.'"

Урмбранд наблюдава комунистическата диалектика в действие, с нейните характерни черти на инверсия. Но той също е прав за природата на тази техника: тя е нещо, дълбоко свързано с практиките от типа "Път на лявата ръка", които могат да се дефинират като "демонични" от перспективата на религиозните практики.

Марк Тайрел, специалист по символна антропология и съавтор на "Кървави жертвоприношения", обяснява марксистката теория на своите студенти като "последната, голяма християнска ерес, тъй като тя обръща много от митичните структури на християнството".

Все пак Тайрел добавя, че "техният стил на действие наистина предхожда християнството" и че комунистическата идеология може да бъде проследена до още по-древни тъмни окултни идеологии.

Според Тайрел, идеите за "добро" и "зло" не са непременно поляризирани, тъй като начинът на възприемане на двете се променя според социалните и религиозни възгледи на човек. Когато става въпрос за разликата между "Път на дясната ръка" и "Път на лявата ръка" обаче, той казва, че при тях се наблюдава по-ясна поляризация, като "ред и хаос", "законност и анархия" и "предвидимост и несигурност".

Ученият смята, че описанията му на "Пътя на лявата ръка" се отнасят до "отравяне с хаос, анархия и несигурност, и целенасочено предизвикване и манипулация на тези реакции за лична изгода". От духовна гледна точка, "това може напълно да унищожи душите на хората", смята Тайрел.

"Камбоджа вероятно е най-добрият пример за системата 'Път на лявата ръка'", казва антропологът за управлението на Червените кхмери, които избиват близо една трета от населението на страната. И добавя: "Можем да открием подобни примери във всяка комунистическа държава."

 


 

Този уебсайт използва cookies