Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

китайски адвокат Америка

На 14 март 2016 г. участвах в събитие в Двореца на нациите на ООН в Женева, Швейцария, по повод втората годишнина от смъртта на правозащитния активист Цао Шунли. Не можах да не излея гнева си и споделих каква престъпна банда е китайската комунистическа партия.

Същия ден, получих писмо по електронната поща, в което се казваше: "До преподавателя Тън: Съгласно одобрение от Комитета на комунистическата партия, партийният клон в Китайския университет за политически науки и право ще проведе в 14:00 ч. на 16 март 2016 г. общо събрание в стая 211 в кампуса, за да вземе решение за доброволно освобождаване на Тън Бяо от членство в партията. Изисква се Вашето присъствие."

Съобщението беше подписано от "Партиен комитет към Китайския университет за политически науки и право, Партиен клон за правни науки".

Не присъствах на събранието, но сега чувствам необходимост да изразя мнението си за китайската комунистическата партия.

Най-необикновените същества на земята

Почти всяко дете, родено в така наречения "нов Китай" е изпълнено с безграничен ентусиазъм и благоговение към китайската комунистическа партия. Според официалната пропаганда, при всички извънредни ситуации или такива на живот и смърт, винаги членовете на комунистическата партия са онези, които се впускат към фронтовата линия.

Тези, които спасяват деца на железопътни линии, които карат оръжията на врага да замлъкнат по време на битка, които се давят, за да спасят националните ценности – дори самите те да не са партийни членове, на прага на смъртта им се оказва, че са искали да се присъединят към партията. А дори да не са изразили писмено такова желание, ги провъзгласяват посмъртно за членове на комунистическата партия.

Този безмозъчен, налудничав ентусиазъм към комунистическата партия не е внедрен за ден или два. Това е процес, изискващ неуморните усилия, страст и въображение на безброй автори, инженери на човешката душа, политически комисари, баснописци на историята, визуални пропагандатори, музиканти и родители с промито съзнание.

Членовете на китайската комунистическа партия са сред най-необикновените същества на земята. Те разбират истината за вселената и законите на историята; притежават върховните идеали на човечеството и са твърдо решени да изградят рай на земята.

Те никога не търсят лична изгода, но винаги помагат на другите. Те не се страхуват нито от богове, нито от кармична разплата. Ще избият собствените си семейства, ако "правдата" го изисква. Всички мислят с единно съзнание и всеки партиен член е несравнимо чист и неопетнен светец.

В момента, в който някой лош елемент се промъкне в партията, той бива изхвърлен. Това гарантира чистота на комунистическата партия и нейната прогресивна природа. Всеки път, когато партията направи грешка, се оказва, че тя е доказателство за това, че партията има забележителната способност да се самокоригира и става свидетелство колко "велика, славна и права" е партията. Поради това знаем колко много партията обича да прави грешки.

Влизане в партията

Аз самият съм пример за образователната система на партията (или промиването на мозъка). От началното и средното училище до постъпването ми в Пекинския университет, винаги съм бил най-послушният ученик. Никога не съм се противопоставял на учителите, никога не съм бягал от час и винаги съм имал добри оценки. Моите идеали бяха партийно червени и имах купища грамоти и награди. С други думи, бях почти погубен. Никога не бях използвал мозъка си, за да мисля.

Процесът на избавяне от това състояние на безмозъчност беше труден, сложен и деликатен. Той изискваше разбиране на философията на тоталитаризма, за произхода на пропагандата и промиването на мозъци, образователна антропология, социална епистемология и политическа естетика. Това, което ми повлия най-много, бяха Пекинският университет, някои професори, приятели студенти, книги, нелегални филми и серия инциденти, които преживях.

В началното и средното училище само на "най-отявлените" студенти беше позволено да влязат в пионерската и в младежката организации. Онези с назадничаво мислене биваха отхвърлени. В университета, съревнованието за влизане в партията беше свирепо и аз се отказах от него. По време на дипломирането, конкуренцията не беше толкова силна и в действителност нямаше много "изоставащи елементи", които да не са се присъединили.

От партийния клон в университета ме накараха да напиша молба за кандидатстване, значението на която схванах доста бързо: първо, те искаха да изразиш вяра в организацията. Второ, те разсъждаваха: ти си талант на Пекинския университет, така че ако не се присъединиш към партията и не служиш на партията, значи имаш проблем с партията? На кого служиш?

Бях наполовина готов и наполовина колеблив. По онова време бях във фазата на бързо пробуждане към света и вече ненавиждах и се чувствах отчужден от партийната организационна форма, словесен стил и догма. От друга страна, никога не бях срещал някого, който да е влязъл в партията, защото истински вярва в нея.

След две години щях да си търся работа, така че влизането в партията нямаше никакви недостатъци, нито път трябваше да гледам на това като на голям психологически товар. По онова време таях една доста наивна мисъл: интелектуалците през 80-те години на миналия век често казваха, че най-лесният начин да разрушиш една крепост е отвътре, така че до известна степен аз всъщност мислех, че ще вляза в партията с благородната мисия да ѝ се противопоставя.

Така изрових един формуляр за партийно членство, преписах го и бях приет в партията. Но бях твърдо решен да не полагам встъпителна клетва. Имаше 40 или 50 нови партийни членове, които трябваше да участват в колективна клетвена церемония. Водещият каза, че телевизионна станция ще записва клетвата. Тази идея не ми допадна и се измъкнах.

Тън Бяо е правозащитен адвокат и член на Института за напреднали науки в Университета Принстън, САЩ. За работата си като правозащитен адвокат и активист в Китай, е получил редица награди.

 


 

Този уебсайт използва cookies