Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

бдение Сан Франциско Фалун Гонг

Изрових един формуляр за партийно членство, преписах го и бях приет в партията. Но бях твърдо решен да не полагам встъпителна клетва. Имаше 40 или 50 нови партийни членове, които трябваше да участват в колективна клетвена церемония. Водещият каза, че телевизионна станция ще записва клетвата. Тази идея не ми допадна и се измъкнах.

Реформиране или отчуждаване

Искам да се спра на наивното мнение, което имах, че влизането в партията предлага възможност за реформиране на партията или дори за противопоставяне на партията отвътре. Всъщност престъпленията на партията са толкова много, че тя няма желание за промяна и до ден днешен продължава да върви по пътя към забвението.

Също установих, че механизмите за оцеляване на партията са адаптивни: тя има своя собствена същност и онези, които не се съобразяват с нея, нямат шанс. Всеки, който може да достигне висок пост в партията, или произхожда от върховно партийно семейство, или знае как да дърпа конците и да манипулира хората, или е корумпиран, или лъже, или моли, или убива.

Шансът един открит и честен човек да достигне високо ниво в тази система е не само изключително малък, но в този процес, ако използваме марксистки термин, този човек ще бъде "отчужден". До времето, когато стане началник на отдел или губернатор на провинция, неговата човешка природа ще е почти изцяло разядена от същността на партията.

Ако искате да бъдете елемент в системата, тогава всичко Ваше ще е постигнато с диктатура. Ще установите, че е невъзможно да не се замесите със злото по пътя нагоре; ще бъдете неспособни да го избегнете, докато охранявате партийната държавна система. А след това, дори да се справите с всичко това и станете началник на отдел или губернатор на провинция, пак няма да имате способността или възможността са промените системата.

Напускане на партията

Желанието да напусна комунистическата партия се усили скоро, след като станах неин член през 1997 г. Всеки зрящ можеше да забележи тези явления в обществото: насилствени разрушения на имоти, изтезания, черни затвори, корупция, злоупотреба със закона, тайни споразумения между властта и организираната престъпност, контролирани избори, преднамерено избиване на невинни, насилствени аборти, религиозни преследвания, инквизиции, жестоки градски правоприлагащи органи ("чънгуан" на китайски език), тайна полиция, Интернет цензура, сгради със стабилността на тофу, отровно мляко, заразени ваксини...

Колкото повече разбирах за безбройните престъпления на тази престъпна банда, толкова по-силна беше моята решителност да сваля правителството. Веднъж, докато разговаряхме с дисидента Ляо Иу, споделих, че причината да мразя партията, е по-скоро естетична, отколкото политическа.

Всичко, което прави партията, е просто толкова грозно: от докладите на политбюро до поведението на партийните лидери по време на банкет; от материалистичните диалектики до знамето със сърп и чук; от тона на новините до страниците на вестниците; от празненствата по случай Пролетния фестивал до червените песни и танци на обществените площади.

Цялата партия е абсолютно нелепа: мирише на кръв, парализира духа и действа нецивилизовано. От самото начало отказвах да се присъединя към почти всички мобилизационни партийни събития. Макар тялото ми все още да беше в бърлогата на престъпниците, духът ми отдавна се беше разбунтувал.

През 2003 г., когато станах професор в Китайския университет за политически науки и право, реших, че моят час най-после е настъпил. От Пекинския университет ме информираха, че трябва да напиша молба за прехвърляне на партийната си принадлежност. Отказах да го направя и спрях да плащам членски внос.

Мислех, че това ще е достатъчно за прекратяване връзките с партията. Изобщо не ми мина през ума, че година по-късно партийният клон към Китайския университет за политически науки и право ще ме търси, за да си събере членския внос. Попитах, 'не съм ли напуснал партийната организация?', а служителката отвърна: 'как така... организацията продължи Вашето членство, така че елате да си платите членските вноски'.

Бях шокиран. Казах, че няма да платя. Младата жена не разбираше. Обясних отново, 'кажете на началниците си, че няма да платя членския внос; не съм присъствал на партийни събития от години; искам да напусна партията'. Но не се получи. Започнаха да удържат членския внос от заплатата ми.

Член на комунистическата партия

В началото на 2003 г. бях изцяло ангажиран с правна защита: тогава се случи инцидентът със Сун Джиган, който сложи началото на "Инициатива за отворена конституция", съдебните дела на Чън Гуанчън, Гао Джишън, Ху Дзя, последователи на Фалун Гонг, подвеждане под съдебна отговорност за детски робски труд в тухлените пещи, за отровно мляко на прах; участвах в изборите на Пекинската адвокатска колегия, Харта 08, инцидента Тибет 314 през 2008 г., честване кръвопролитията на 4 юни заедно с интелектуалци от Пекин през 2009 г., случая с тримата блогъри от Фудзиен през 2010 г., Жасминовата революция през 2011 г., "Ново гражданско движение" през 2012 г., реч в Хонконг през 2014 г. и други.

Обичах да участвам във всичко, което ядосва партията. Комунистическата партия също спази своята част от сделката: блокираха ме в медиите, отмениха лекциите ми, поставиха ме под домашен арест, отнеха ми правния лиценз, конфискуваха паспорта ми, изключиха ме от Китайския университет за политически науки и право, отвлякоха ме, държаха ме в неизвестност, изтезаваха ме, тормозиха близките ми като виновни за моите действия. Не станах антипартиен "реакционер" за ден или два.

Имейлът, който изискваше моето присъствие за обсъждане доброволното ми оттегляне от партията, беше напомняне за предишните ми непристойни отношения с партията.

Ето как разбирам пристойно взаимоотношение с партията: партийните членове да имат право да гласуват в преки избори за секретари и генерални секретари на всяко ниво; да знаят как е изразходван членският внос и дали е присвоен; целта на партията е да вземе политическата власт, но това трябва да бъде осъществено чрез конкурентни избори с други политически партии, а не чрез заключване на членовете на конкурентните политически партии: този начин на постигане на победа е твърде безсрамен.

Сега се чудя дали някога е имало член на ККП с нормални взаимоотношения с тази най-голяма политическа партия на земята.

Имейлът от партията до мен дойде тъкмо по време на масовите арести на адвокати на 5 юли 2015 г.

Макар изобщо да не беше смешно, това ме подсети за един анекдот: един възрастен човек се возел в автобуса, видял правостояща бременна жена и ѝ предложил мястото си. Тя му благодарила много и го попитала: "Вие сте член на комунистическата партия, нали?!" Възрастният човек се притеснил и отвърнал: "Кой е член на партията? Вие сте член на партията! Цялото Ви семейство са членове на партията!"

Много ми е чудно как истинските членове на комунистическата партия интерпретират този анекдот. Ето как го разбирам аз: партията не се е променила, но отношението на хората към нея се е променило. Хората вече не са интересуват. Бандата, която причини толкова много революции, като използваше хората, сега е изправена пред погром.

В миналото хората влизаха в партията заради вярата си в комунистическата идеология. Въпреки че това доведе до идеологическа лудост и варварство, партията все пак запази някаква форма на сплотеност. Но сега хората влизат в партията заради власт, богатство, секс или по-добра работа, затова дори сплотеността, която някога я поддържаше единна, вече я няма.

Интернет и пазарните сили ежедневно увеличават общите познания на китайския народ и неговите разбирания, както и увеличават конфликтите между властта и обществеността. Съществува и глобалният процес на засилена демокрация и свобода. Всички тези фактори упражняват центробежна сила върху китайската комунистическа партия.

Тази статия е моят начин официално да разбия илюзиите за комунистическата партия и акт на личното ми оттегляне от организацията на комунистическата партия. Преди бях член на тази зла банда и - първо активно, а после пасивно -
плащах членски внос, с което поддържах вършенето им на злини. Това са тежести, които нося и които ще компенсирам от тук нататък.

Разбира се, излагам нещата по най-красноречив начин – от години правя много неща, за да се противопоставя на партията. Когато хонконгският журналист Дзян Сюн беше обвинен, че е член на комунистическата партия, той заведе дело и спечели компенсация в размер на 850 000 юана (211 700 лв.).

Ако някой сега ме нарече "член на комунистическата партия", няма да го съдя, но ще възразя остроумно: "Кой е член на партията? Вие сте член на партията! Цялото Ви семейство са членове на партията!"

Тън Бяо е правозащитен адвокат и член на Института за напреднали науки в Университета Принстън, САЩ. За работата си като правозащитен адвокат и активист в Китай, е получил редица награди.

 


 

Този уебсайт използва cookies