Информационен Център Фалун Дафа България
Информационен Център Фалун Дафа България

Виетнам избавяне наркотици

Бях разглезеното единствено дете в трудолюбиво семейство от град Ха Лонг, Виетнам. От ранна възраст не внимавах в училище и пренебрегвах уроците. Като дете бях непокорен и родителите ми се опитваха денонощно да ме накарат да слушам. Oпитваха всякакви методи: от блага приказка до мъмрене и дори пошляпване. Майка ми много пъти плачеше през нощта и знаех, че баща ми е с разбито сърце, но по онова време не ме беше грижа.

Пристрастеността ми към наркотиците започна с леки неща, но бързо ескалира до силна дрога. До десети клас вече бях пристрастен към хероин. По същото време започнах да се събирам с престъпни банди и напуснах училище.

Започнах да употребявам крек: бяла и твърда прахообразна субстанция, която се пуши. От него ставах параноичен и не се хранех с дни. Когато ефектът му отминеше, се чувствах изтерзан и изтощен.

Не знам колко пари съм похарчил за наркотици по онова време, но бяха много.

Вземах назаем от роднини и съседи, а когато пораснах, залагах ценни предмети, като например мотоциклета си и откраднати от моите родители вещи. Семейството ми винаги плащаше, за да си вземем нещата обратно, но това им костваше много. Родителите ми притежаваха кафене и работеха упорито ден и нощ. Майка ми ставаше рано всяка сутрин и работеше до припадък. Това да имат син наркоман означаваше, че не могат да си позволят дори едни почивен ден.

Всичко това ставаше пред очите ми, но аз никога не се замислях. Предишното ми аз – постоянно намръщен широкоплещест мърляв младеж – беше щастливо да прахосва парите, които майка му е заработила с пот на челото. Осъзнах това, едва когато погледнах назад и след като вече бях открил начин да се поправя.

Безнадежден край

Демоните в мен се пробуждаха, когато парите ми свършеха и не можех да си набавя наркотици. Много пъти ми минаваха мисли за кражба и джебчийство, въпреки че никога не ги осъществих. За щастие, никога не посегнах на родителите си, за да ги принудя да ми дадат пари.

Хората може да си мислят, че наркоманите са мъртви отвътре и се превръщат в хладнокръвни убийци, когато имат нужда от наркотици. Но в действителност наркоманите, какъвто бях и аз, са нещастни. Това е, защото не виждат начин да се измъкнат, и знаят, че животът им е безнадежден.

Родителите ми се посветиха на спасяването ми, но нито един от методите им не успя да ме откаже от зависимостта. По-късно, бегло надявайки се, че създаването на семейство може да ме върне в правия път, те ме накараха да се оженя.

Дори след като станах баща на прекрасно малко момиченце, продължих по същия път. Сърцето ми се къса, като си помисля колко пъти съм наранявал съпругата и дъщеря си.

След като хиляди пъти ме беше молила през сълзи да се променя, съпругата ми най-накрая изгуби надежда и ме напусна. Върна се да живее при родителите си, като взе и дъщеря ни със себе си.

Родителите ми бяха смазани от мъка заради разпадането на семейството ми. Но дори тогава нямах волята да се променя. Бях толкова пристрастен към крека, че не можех да усетя болката на моето семейство. Прекарвах дните си опиянен и халюциниращ.

Дотогава, дългогодишната злоупотреба с наркотиците се беше отразила на тялото ми. Кожата ми беше жълтеникава, очите ми бяха хлътнали, имах празен поглед, и бях слаб и болен. Страдах от безсъние и хепатит В и С, и дори не можех да усетя вкуса на храната. Давах много пари за лекарства, които трябваше да бъдат доставяни от Ханой. Напълно изтощен и отчаян, започнах да губя вяра в живота.

Тогава всичко се промени и намерих пътя обратно.

Пътят обратно

Една медитативна практика ми помогна да възвърна контрола върху живота си. Практиката не само излекува болестите ми, но промени съдбата на цялото ми семейство.

Моят приятел Тоан – бивш наркоман, който преди страдаше от бъбречно заболяване и депресия – ми каза за книга, наречена "Джуан Фалун". В нея били обяснени принципите на Фалун Гонг – медитация и цигун практика от Китай.

Съпругата на Тоан правеше упражненията на Фалун Гонг и беше научила и него. Двамата започнаха да практикуват заедно и това постепенно помогна на Тоан да изостави наркотиците, да излекува болестите си и да се насочи към доброта.

Тоан се промени напълно. Вече не беше бледият, измършавял наркоман, който си инжектираше хероин по цял ден. Удивително, той се превърна в румен, усмихнат и здрав мъж. Изглеждаше спокоен и стабилен: коренна разлика от невротичния, параноичен наркоман, когото познавах от години.

Съпругата на Тоан разбираше напълно страданието и болката на наркоманите и техните семейства. Също знаеше от опит, че Фалун Гонг може да им помогне да разрешат проблемите си из основи. Без колебание, всяка сутрин тя извървяваше голямо разстояне в студа, за да ме вземе и да отидем заедно на мястото за правене на упражненията.

Първоначално бях мързелив, защото тялото ми беше слабо, но виждайки я как търпеливо ме чакаше навън по тъмно, беше наистина трогателно. Упорито се опитвах да превъзмогна всички пречки, за да мога да стана навреме. Видях, че последователите на Фалун Гонг са наистина добри; те безкористно мислеха първо за другите.

Колкото повече четях "Джуан Фалун", толкова по-удивен ставах. Книгата учи, че истинското щастие идва от мисълта за другите и следването на вселенските принципи Истинност, Доброта и Търпение. Книгата ми даде перспектива за собствените ми действия: дълбоко съжалих за безбройните си грехове и че бях наранил толкова много хора. За първи път сърцето ми беше развълнувано и изпълнено с мъка, спомняйки си как майка ми работеше неуморно всеки ден. Споменът за агонията и мъката върху повехналото лице на баща ми бе също непоносим.

Докато четях книгата, разбрах защо е необходимо да бъдеш добър човек и как егоизмът е коренната причина за страданието в живота. Почувствах се пробуден от дълъг сън и си обещах, че ще се променя. Не исках да продължавам да живея като преди и не исках никога повече да нараня или разочаровам когото и да било.

След като започнах редовно да чета книгата и да изпълнявам упражненията на Фалун Гонг, усетих как тялото ми се пречиства. Първата седмица имах кръв в изпражненията, понякога кървави съсиреци, понякога прясна кръв. Учудващо, нямах болки в корема, нито изпитвах каквото и да било странно усещане. Бях разтревожен, но разбрах, че това е просто изхвърляне на всички мръсни неща от тялото ми. Скоро симптомите изчезнаха по естествен начин.

Изпълнявах редовно упражненията и постепенно започнах да се храня и спя по-добре. Здравето ми се подобри бързо и забележително, и вече не бях изморен. Дори започнах да наддавам на тегло.

В началото често усещах умора, но установих, че ако постоянствам в медитацията, всеки път се чувствах удовлетворен и освежен. Кожата ми стана светла и розова.

Скоро спрях всички лекарства. Вече повече от година съм здрав и дори наддадох 15 килограма. Това надхвърля най-смелите ми мечти и тези на семейството ми.

Помагам на семейството си в домакинската работа и на майка си с физическата работа: нещо, което преди смятах за невъзможно. Когато видя промяната в мене, майка ми каза: "Този път за самоусъвършенстване [Фалун Гонг] е много добър, синът ми наистина се промени".

Помолих за прошка родителите и съпругата си, и я помолих да ми даде още една възможност. Тя видя огромната промяна у мен и се съгласи да се върне. Изпитвам огромна благодарност: семейството ни е отново заедно, щастливо и задружно.

Възвръщане на вярата

Като последовател на Фалун Гонг, правя всичко възможно да прилагам принципите Истинност, Доброта и Търпение, когато се натъкна на конфликти. Това създаде хармония в семейството ми и стабилна среда за отглеждане на дъщеря ни.

Винаги се стремя да подобря характера си и да стана по-добър човек. Това донесе огромно щастие на родителите ми и на цялото семейство. Възвърнах си надеждата и вярата в живота.

Преди да започна да практикувам Фалун Гонг, пристрастеността ми към наркотиците беше обсебила живота и мозъка ми. Дори когато бях много зле и прикован на легло, пак трябваше поне да пуша; не можех без това. Колкото по-отегчен се чувствах, толкова по-силно се пристрастявах. Единствено Фалун Гонг ми помогна да изоставя лошите си навици и пристрастеността си към наркотиците.

Започнах да се пробуждам. Знаех, че моите разрушителни зависимости трябва да бъдат премахнати и започнах да разбирам по-добре връзката между причина и следствие. В миналото, няколко пъти бях опитал да се откажа от наркотиците, но всеки път се провалях. Имах нужда от много други лекарства, докато се въздържах от крека, но въпреки това усилията ми бяха напразни. С усилено четене на книгата започнах да се чувствам по-силен и по-лек, и престанах да жадувам за крек. Разглеждайки нещата по друг начин, успях да превъзмогна изпитанието.

Бях удивен, колко лесно се възстанових от зависимостта, и се разплаках от благодарност. Първоначално, въпреки че се бях отказал от крека, все още пушех цигари. След като прочетох "Джуан Фалун" за втори път, реших да спра да пуша напълно. От тогава насам, вече не съм зависим от каквото и да било.

Също подобрих морала си. Например, в магазина на родителите ми клиентите често правят грешки при плащането и ми дават повече пари. Или си забравят мобилните телефони, включително скъпи модели, като iPhone. Преди, щях да взема парите или да запазя телефона за себе си. Сега, веднага щом разбера, че има грешка с парите или намеря забравен телефон, се обаждам и ги връщам.

В миналото, ако майка ми не ме наблюдаваше, щях дори да взема пари от касата. Но сега разбирам, че това е грешно, защото последователите на Фалун Гонг трябва да са добри хора по всяко време и навсякъде – дори когато никой не ги гледа.

Това, което най-много искам, е да помогна на други млади хора, които страдат от зависимост към наркотици и не могат да спрат, точно като мен преди. Знам, че има много млади хора, които са пропаднали, и са безпомощни, без надежда. Сърцето ми наистина се къса, когато ги видя. Знам колко много болка изпитват, затова се надявам да имат късмет, да започнат нов живот, като мен.

 


 

Този уебсайт използва cookies